Всяка година на 18 август, Деня на Успението на Св. Иван Рилски, патрон на българските миньори и работещите в минната промишленост, българската минна общественост чества своя професионален празник – Деня на миньора. А утре, ден по-рано, точно преди 130 години Перник променя завинаги индустрията на България с откриването на първата въгледобивна мина.
С първата копка мините в Перник вдигат летвата на цялата българска промишленост
В началото промишлеността е разчитала на своя естествен капитал – въглищата или черното злато, както ги наричат всички. Това става възможно благодарение на първата мина, открита в Перник през 1891 г. на 17 август. С превръщането на този ресурс в продукция не само пернишката, но цялата българска индустрия набира сили. Това води до по – висок жизнен стандарт, по- достъпни и по – добри медицински грижи, образование и култура, инфраструктура и технологичен напредък. Миньорският труд е тежък, но с огромна значимост за цялото общество.
Между миналото и бъдещето
И ако индустриалната революция е започнала така, 130 години по – късно задаваме въпроса „може ли Перник отново да върне блясъка си на индустриална столица на България?“
„Макар днес да добиваме въглища по открит способ, миньорската професия продължава да бъде трудна. Представете си работата под открито небе 365 дни в годината, независимо, че днес механизацията е в огромна помощ. Заетите във въгледобива са достойни, трудолюбиви и можещи хора, които трябва да намерят своето естествено развитие, дори и след края на въглищната ера. Всички ние имаме морален ангажимент към тях“ заяви директорът на пернишката мина на въпрос за бъдещето на заетите в отрасъла. Не изключва възможността точно територията на пернишките мини да бъде използвана за възобновяеми източници на енергия и по този начин да бъдат съхранени и знанията и работните места и така да се рестартира значимостта им чрез нови проекти.
Оптимизмът е реална цел
Стратегията на промяната, която чука на вратата ни може да бъде разрушителна само, ако ние я приемем пасивно вместо да запретнем ръкави. „Ключово в тази стратегия, казват от Мината е балансът – съхраняване на природата, но и запазване на работните места и гарантиране на достойни доходи.“
Увереността им идва, защото няма пернишко семейство, което да не е било по някакъв начин свързано с мините – да не знае пътя от селището, наброяващо 1000 души до днес. Близката история, освен с много гордост може да се каже, че зарежда и с трезв оптимизъм, защото точно тук е зародишът на българската индустриализация и ковачницата на кадри за енергетиката и още редица отрасли./Pik
