Нека призовем и всички български граждани да гласуват. Това е начинът да покажат, че са живи. Че не искат да стоят в безвремие. Ние отказваме да живеем в немилост! Ние сме мислещи, изпитваме болка и се борим да стесним територията на болката. Гласувайте за когото поискате, но го направете!
Това призова пернишката писателка Здравка Евтимова в интервю за сайта klinklin.bg. С реализъм и здрав разум и в същото време със силна вярва в българския народ, думите на писателката звучат мотивиращо:
„Ние трябва да вървим по пътя към Европа, да сме достойни членове на европейската общност. Не да бъдем на последно място по всички добри показатели и на първо по всички негативни. Ако си представим миналото на България с всички славни победи и тежки загуби като благодатна почва, сме длъжни днес и чрез своя глас да засеем семената на бъдещето.
Едно семенце не изисква само да бъде посято. За да покълне, трябва да го поливаме. След това трябва да разрохкваме почвата около него, да премахваме плевелите. Но за да го направим, трябва да разпознаваме кое е плевелът и кое е истината. Това се постига с много последователност, упоритост, четене, знания и работа. Който работи, той и греши, но и се научава да работи по- качествено, по-продуктивно.
Идва ми един друг интересен пример на ума, на Карл Густав Юнг, бащата на аналитичната психология. Той казва, че обратното на любовта не е омразата, а властта. Когато някой се опитва насила, с въже и камшик да ни наложи нещо, дори да е добро – няма да постигне своята цел. Когато обичаш някого в личния си живот, но го принуждаваш да прави нещо, следиш го – какво ще постигнеш? Представете си един народ да го притискаш, да го мачкаш, да му налагаш коловози към дъното…
Нека властта, която ние изберем на 11 юли, да се стреми да запази това, което българинът е запазил през вековете – умението да превръща невъзможното в осъществимо. Генерал Владимир Вазов при Дойран е такъв пример, когато побеждава противника с 4 пъти по-малко войници. Когато отива в Лондон, техният военно началник лорд Милн заповядва:
„СВАЛЕТЕ ЗНАМЕНАТА! МИНАВА ГЕН. ВАЗОВ – ПОБЕДИТЕЛЯТ ОТ ДОЙРАН!“
Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:
„ЩЕ ДАМ ДУМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ. ТОЙ Е ОТ МАЛЦИНАТА ЧУЖДИ ГЕНЕРАЛИ, ЧИЕТО ИМЕ ФИГУРИРА В ОФИЦИАЛНАТА НИ ИСТОРИЯ.“
И сега в България се раждат такива хора, важното е властта, която изберем, да ги открие и използва. Не да ги държи с желязно въже около врата.
Не може да говорим, че искаме да се развиваме, да бъдем свободни, и да израстваме като Алеко Константинов – и да не гласуваме, да останем пас. Пасивността ни обрича на застой.
Не робските окови са голямото проклятие на българина, както смятат някои. Нашето проклятие е това, че възприемаме търпението от лошата му страна. Търпението има положително измерение, то може да бъде активно търпение – ще търпя оковите, но няма да се предам пред тях, ще ги счупя. Търпението на вола обаче е нашето проклятие. Той мъкне и влачи, чак докато и на стопанина му стане ясно, че ще го заколи и изяде. Търпението, което води до кланицата, е нашето проклятие.
Благословията ни е изобретателността и смелостта на българите, както и завръщащото се чувство за собствената ни стойност. Че ние умеем, можем и струваме много – в България, в Европа и по света. Българите са благословията на България. Трябва да откриваме и развиваме техния талант, не да го скършваме. Всеки под нашето небе е роден с талант – да пише, да поправя двигатели, да бъде смел, да вае съдби. Управляващите, които и да са те, трябва да откриват и развиват този талант, не да го заравят под дълбок слой тиня, защото в него виждат заплаха за себе си. Тепърва светът ще говори за роденият в България талант. Вярвам в това“.
Смятам, че на българите им омръзнаха до смърт тези обиди, че са байганьовци, че се обръщаме един към друг с Ганьо… Не! Мисля, че България започва да израства, да се изтръгва от ганьовщината. Бавно и много трудно, но вече започват да се раждат сред нас млади хора, които се бъдещите алекоконстантиновци. Започва обратно броене, движим се към края на епохата „Бай Ганьо“. Надявам се да доживеем времето, когато байганьовците сред нас ще се броят в рамките на стотина души.
В характера на българина е да не бъде на дъното. Първата по смъртност и последната по раждаемост държава в ЕС… Българинът не е роден, за да бъде дъно. Той не го носи в своя генетичен код.
Категорично съм убедена, че до 10-15 г. нещата ще се подобрят значително. Когато млад човек от България отиде в чужбина, съществителното „българин“ се превръща в синоним на високи умения. Наши математици, експерти от всякакви други специалисти завършват тук и заминават, постигайки мощни успехи. Вече е време на алекоконстантиновците на България.
Това обаче няма да се случи с магическа пръчка. Имаме шанса, но освен ако не се захванем с гласуване, подаване на сигнали, хвърляне на боклука в кофата – ще го пропуснем. Липсва гражданско самосъзнание сякаш“, споделя още Здравка Евтимова.
Цялото интервю можете да прочетете ТУК
