„Фестът е на конното игрище в града. Паркът е прекрасен, има фен-зона за гледане на мачовете от Европейското (на екран 6х4 с 300 нови шезлонга, безплатно), сутрин има детско представление. Миналата година направихме в условия на COVID-19 събитие в София и окрилени дойдохме и в Перник. Комбинираме безплатни с платени събития, формулата за изцяло безплатни не е устойчива, това е дългосрочният ни план с Община Перник“ – така представя първото си издание на Summer Fest Перник организаторът му Алекси Калев, познат от софийския Summer Fest, Мидалидаре и други подобни прояви, преди да продължи:
„Нищо не тестваме – държим на разнообразието, има определени неща, които не бихме направили, но провокативността на Иво Димчев и 100 кила ще е разбиваща. Имаме 25 вида бира и стрийт фууд. И страхотни доброволци. Емоцията, която им дава фестивалът ги зарежда да дойдат и на следващата година.
„Влади Въргала е зареден със страхотна енергия, Васил Найденов е гвоздеят за 10 юли, „Пощенска кутия за футболни приказки“ – на това място на открито започваме след 17 ч., спектаклите са след 20 ч. Имаме и културна програма с пернишки артисти. Акцентът ни е върху комедийните жанрове, хората в момента имат нужда от хумор.
В дългосрочен план нашата цел е да излизаме извън София, смятаме, че формулата ще е успешна, в градовете липсват градски фестивали с арт-представления, успяхме на затворените театри да дадем открити сцени“ – завършва Калев.
Снежина Рангелова е доброволец, включително и на софийския фест: „Аз съм пътешественик, учих в Холандия, Испания, Лондон, после се върнах и си направих ютюб канал за таро на английски тук, в Перник. Сега градът ми се стори по-малък, по-уютен. Снимаме се на мостчетата и си го наричаме „Венеция“. Иначе най-харесвам Барселона, там всичко е в едно. Опитваме се тук да докараме младите хора. Който не може да отиде в Мексико, може да опита мексиканска храна в Перник.“
Габриела, доброволец: „Разбрах от приятели, за пръв път съм доброволка, но мисля да повторя. На 18 съм, уча в Езиковата и съм областния координатор на Българския младежки червен кръст. Доброволчеството носи удовлетворение, но и научаваш нови неща за себе си. В последните години младежите правим нещата заедно. Осъзнаваме, че и ние можем да променяме. Тук сме малко градче – всички се познаваме. Ще уча в чужбина и ще се върна.
Даниана Коева – поне до 1993 няма друга с такова име. „Ние сме малка формация, улични представления, огнени спектакли, правим и семейни спектакли – за децата да е впечатляващо, а мама и тати да чуят любопитни неща и след представлението семейството да има какво да си каже. Андерсен работи по този принцип. „Голямото жабешко пътешествие“ е базиран на един уникален природен феномен – блатото Мухалница до Ботевград, там е най-големият миграционен път на жаби, 8 км. Хората, жабите и събитията в представлението не са случайни. Даниела Маринова и Златина Стойчева играят двата горски духа, които разказват историята. Искаме това да възбуди любопитството към нещата, които имаме, за да ги съхраним. В София на 17 юли в парк „Възраждане“ играем следващото си представление.“
Райчо Христов, ръководител на камерен оркестър „Орфей“: „45 години са сериозна музикална традиция. Но още в 1902 е създаден първия граждански духов оркестър, въпреки, че Перник още не е град. После се създава и струнен, с който се събират като симфоничен, чийто последен диригент е Руслан Райчев. С нашия оркестър е първият концерт на Мила Георгиева. Сега традицията продължава с работата ни със СМУ и НМА. Както и преди, музиканти от София винаги са идвали в оркестър „Орфей“. Бях 25-годишен, като дойдох от Бургас, оказах се във времето, когато се създаде оркестъра. На ежегодния ни конкурс за млади музиканти участват 150 души. На 10-и ще свирим на откритата сцена. Перник досега няма място, където да свирят класически музиканти. – както акустично, така и оптически. За феста програмата е максимално популярна. Има подходяща музикална емоция за публика с чаша в ръка.“
Кристиан Петров, ПР на Община „Перник“: „В Пернишкия театър гостуват от цялата страна, тази година детският фестивал „Арлекин“ се случи на седем открити и закрити сцени. Виждахме децата в града запалени от изкуството. Минният музей под земята е алтернативна локация за концерти. Имахме второ издание на арт-феста „Рестарт“ с градски базар с ръчно изработени неща, разговори с писатели, изнесено кино на фасадата на двореца на културата, лятното ни кино е с две прожекции на вечер. Културата живее в Перник. „Сурва“ е рекламата ни пред целия свят, това е част от Световното нематериално културно наследство. Политиката ни е да правим събитиен, културен туризъм. В 1967 бе първия рок фестивал тук, в Перник, Джулая е негов продължител – от Пернишката крепост гледахме изгрева над Витоша.“
Антония Атанасова – преподавател и писател: „Преподавам английски и творческо писане, била съм и радиоводещ, в процес на писане на трета книга. Духът на града е като микровселена с типичните клишета, но и кръг от хора, които дават впечатление, че си живеем живота в култура. Предизвикателство е да си специален. Има провинциален – в добрия смисъл – дух. Има доста желаещи да пишат. Преподавам на тийнейджъри. Не са изпечени като глина възрастни, имат желание да променят нещо в себе си. Сега като че ли мисълта за чужбина е малко по-рядка отпреди 2 години.
Нещата, които ме вълнуват – любовта, щастливата не ми е интересна, интересни са ми драмите, любов, на фона на която се случват други неща. В моите книги я има любовта към малките неща. Иска ми се да умеем да забелязваме нещата, които са важни. „Любовта трябва да се карантинира, защото причинява повече поражения“, както е писал Вазов. Перник е леко романтизиран в книгите ми. В града ни рядко има културни събития. Съвестни граждани се обаждаха в полицията, за да прекратят едно от тях. Такива неща ме натъжават. Нещата, които имат смисъл, трябва да бъдат подкрепяни.“
Иточник: БНР
