Велизар Димитров иска първо да се изгради инфраструктура, а след това да се поставят високи цели
Ивайло Димитров е най-популярното име в селекцията на Миньор Перник. Юношата на ЦСКА, който е роден през 1989 година, е носил още екипите на Славия, Етър, арменския Арарат и казахстанския Жетису. Той се съгласи да говори пред „Тема Спорт“, за да сподели първите си впечатления от пернишкия тим, очакванията и амбициите.
Ивайло, защо избра Миньор? С какво те спечелиха от този клуб?
– Не беше трудно да взема това решение. Реално първият, който ме потърси, когато стана ясно, че договорът ми със Славия няма да бъде продължен, беше старши треньорът на Миньор Христо Янев. Говорих с него, но в началото му казах, че ще ми е нужно малко време, за да си помисля. Истината е, че ми се искаше да изчакам малко, за да видя какви оферти ще получа. Прибрах се вкъщи. Помислих и вътрешно вече бях убеден, че това ще е моето място. След това отново разговаряхме с г-н Янев и с Велизар Димитров. Спечелиха ме тяхната откровеност, прозрачността в отношенията и ми харесаха проектът и целите на клуба.
А те какви са?
– Тук не говорим за цел влизане в А група например. Става въпрос за проект. Идеята е в Перник да се гради нещо сериозно. Неслучайно г-н Димитров сега държи на първо място да се изгради инфраструктурата. Това е
основата на къщата. Като я поставим, ще започнем да строим нагоре. Смятам, че мога да помогна с моя опит.
И все пак получи ли други оферти?
– Да, имах разговори, имаше предложения, но аз вече бях решил, че искам да играя в Миньор.
Какво завари в съблекалнята?
– Там виждам един суперколектив. Миньор разполага със сплав от млади и по-опитни играчи, но всички те са много амбициозни и концентрирани в работата. Надявам се да се сработим и да покажем добри резултати. Като си говорим с момчетата, виждам в очите им желанието за победи. Да, никой не ни е казал, че имаме за цел влизане в елита, но аз вярвам, че с добри игри и победи сами негласно ще си го зададем като задача.
Не тръгнахте много оптимистично в контролите – загубихте тежко с 1:4 от Царско село…
– Ние сме достатъчно самокритични. Още на следващия ден г-н Янев ни каза грешките, ние също осъзнахме какво направихме и какво не. Без да се оправдавам, но реално играхме срещу много силен отбор. Царско село разполага с отлични футболисти. Привлекли са един бразилец, който играе зад нападателя (б.а. – Лукас Диас), Кордейро, Димо Бакалов… Отзад са много неприятни да играеш срещу тях и съм сигурен, че те ще бъдат в Топ 6 в първенството, а в същото време в спаринга срещу тях ние бяхме в начална фаза на подготовка. Сега трябва да си изчистим грешките. Върху това работим на лагера в Етрополе.
Предполагам, че си запознат, че феновете в Перник са доста темпераментни…
– О, да. Няколко пъти съм играл на този стадион като гост, когато бях част от други отбори. Меко казано, е некомфортно да се играе пред тази публика. Феновете създават доста тежка обстановка за противниците на Миньор. Радвам се, че този път ще бъдем от една страна на барикадата.
Кой номер взе?
– За съжаление, любимият ми номер 14 е в Четин Садула, който също като мен харесва много Тиери Анри. Той е по-стар от мен в отбора и затова му го оставих, а аз взех 10. Не съм много щастлив, защото този номер тежи.
Защо не взе 11?
– Ааа, не (смее се). Това е номерът на Тони Евтимов и е още по-тежък. Единайската в Миньор е като осмицата в ЦСКА и деветката в Левски.
Не ти ли се играеше отново в чужбина?
– Аз съм реалист. Допреди няколко месеца лекувах скъсан ахилес. Бях извън игра 6 месеца, а за да отидеш навън, е необходимо да си играл редовно. Иначе в Армения беше много добре. Там всички отбори с изключение на един са от Ереван. Всеки разполага с уникална, модерна база. Хората развиват усилено футбола. Аз отидох там преди 3 години, а националният им отбор беше като брашнен чувал. Сега са първи в групата си за световно първенство с 9 точки от 3 мача, а в групата им са още Германия, Северна Македония, Румъния, Исландия… Те вървят в правилната посока – влагат много в инфраструктура и затова съм доволен, че Велизар Димитров определя такава политика и за Миньор. За Казахстан не мога да кажа много добри неща. Там си заслужава да играеш само ако си в някой от Топ отборите – Астана или Кайрат.
Как си тръгна от Славия?
– Нямаше никаква драма. Договорът ми изтече и не беше подновен. Славия за мен винаги ще остане много специално място. Там са едни от най-хубавите ми години. Почти 5 сезона носих белия екип. Вкарах доста голове, спечелихме купата, взехме бронз… Благодаря на всички в Славия и им желая много успехи.
Как оценяваш новия формат на Втора лига?
– За мен ще е по-интересен от елита, където моето мнение е, че ще бъде надбягване с два коня – Лудогорец и ЦСКА. Във второто ниво има няколко сериозни отбора – ние, Септември, Хебър, Монтана… Етър също, ако отстрани финансовите проблеми, ще бъде основен играч. Има амбициозни обори. Битката ще бъде здрава. Доволен съм, че ще са 20 отбора. Това са повече мачове, а аз най-обичам да играя в цикъл „сряда – събота“.
