Ще остави ли България поредния траен отпечатък в ЮНЕСКО. Повече от година амбициозен екип работи по автентичната женска носия – манофил.
Ръководителят на столичния ансамбъл „Хоро“ Дария Михалкова е на път да сбъдне своята мечта и да възроди автентична фолклорна носия от шоплука. Родът на майка ѝ е от областта граово – района на градовете Перник, Брезник и Трън.
Характерна за региона за началото на 19 век е носията манофил. Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезано по пазвите, полите и ръкавите отвори. Под нея е имало дълга риза от памучно или ленено платно сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана особено по ръкавите.
„Като малка в ансамбъла съм танцувала с ансамблов манофил, който беше по модел на автентичния и това ми беше любимата носия. Постепенно се поинтересувах откъде е и се оказа, че от място, откъдето са майчините ми корени и разбрах защо ми е толкова любимо. Още от тогава си мечтая да имам манофил“, каза за БНР Дария Михалкова.
Решена да направи възстановка, тя споделя идеята си със Светослав Петров, който от дълги години се занимава с реставриране на автентични носии и накити в Елена:
„Първият сблъсък с автентичния манофил беше може би 2016 година в София. Отидохме с нея на изложба в Националния етнографски музей и там имаше изложен автентичен манофил, цялата носия, направихме доста детайлни снимки, които ги запазихме и останаха в нас за известно време“.
По думите му съхранените манофили в Националния етнографски музей са 300-годишни.
„Можете да си представите колко е разпространено това нещо щом е на 300 години – има запазени може би 2-3 комплекта, ако изобщо са цели комплекти. Принадлежи към един много стар тип облекло, което вече е отминало и за това говорят самите материи, самият начин на украсата, тъй като в по-ново време се залага повече на ширити, гайтани, докато при манофила всичко е бродерия, няма готови елементи, които да довършат украсата“.
След дълги разговори се насочват към Самоков, откъдето е майсторът, който изработва носията – шивачът Ани Йовева:
„Мислех, че няма да ме затрудни кой знае колко, но после не се оказа съвсем така. Аз също отидох в Националния етнографски музей и също съм направила много снимки на този манофил, както и на ризата към манофила“.
Тя решила да замени вълнените конци с памучни:
„За сметка на това съм използвала бод, който постига релефа на вълнените конци и плътността“.
В момента носията все още е в процес на изработка. Накитите са изключително редки, но голяма част от тях вече са налични.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Източник: БНР
