Пернишкото село Дивотино скърби за смъртта на своята дългогодишна и много обичана учителка баба Николина. Днес, на Велики Четврътък, жителите на селото и близки се сбогуват за последно с учителката. Който жилае да я изпрати в земния й път, може да дойде в 12:30ч. в двора на родния й дом, съобщават близки.
Николина Иванова е научила на четене иписани половината от жителите на селото, но за мнозина тя е била и като тяхна майка, съветник, учител в истинския смисъл на думата. Дошла по назначение то кюстендилското село Трекляно, Николина намира любовтта си в селото, заживява в пернишкото село и там отглежда двете си деца.
Ето какво пише за нея една от ученичките й:
„Мили приятели, днешният Велики Четвъртък е тъжен ден за нас жителите на родното ни село Дивотино община Перник. Днес се разделяме с нашата любима учителка Другарката Николина Иванова. Пристигнала в нашето село от с. Трекляно Кюстендилско по разпределение, като начален учител през 50 години на миналия век. Тук в нашето село намира любовта на живота си. Тук отглежда и двете си деца. Толкова силно обича новите си съселяни ,че се чувства, като една от тях. Като начален учител тя обучава и възпитава през целия си трудов път голяма част от жителите на нашето село. Аз съм едно от възпитаничките и. Няма да забравя милите и думи и педагогическия и опит да достигне до сърцето на всяко дете. Тя ни научи да четем , да пишем и да смятаме. но най- важното е това, че тя ни направи истински хора. Да разграничаваме доброто от злото, хубавото от пошлото. Тя ни възпита в трудолюбие и в родолюбие – да обичаме Родината си и да я пазим. Другарката Николина / макар и така фамилярно да я наричахме по между си /, ние я обичаме , като наша родна майка! Тя със своите съвети, с отворената си душа към всеки един от нас беше ни освен учител и добър съветник в живота! Другарко, ние Ви обичаме много , ще ни липсвате Спете спокойно вечния си сън!!“, пише
Райна Зашева.
