Старшият на ФК Миньор Перник Христо Янев гостува във Вечерното шоу на Слави.
С нетипична за футболен треньор визия, Христо Янев респектираше със сако, бяла риза и вратовръзка. Но бе довършил аутфита си с дънки и подходящи гуменки. Откровено бихме казали, че изглеждаше изключително добре.
Водещият Иво Сиромахов разпита Янев за Миньор и как се развива отбора, който заема 7-мо място в групата си.
„Точно като Левски в А група“, пошегува се Сиромахов и предположи под какво напрежение играят футболните отбори без публика.
„Готвим се за мач, в който ще бъдем подложени на напрежението, за което говориш. Когато имаш фенове, като тези на Миньор, които обичат отобора си и го подкрепят безрезервно и искат да видят един Миньор, който да бъде безкомпромисен в домакинските мачове, всичко опира до вътрешната мотивация на отбора и доколко ти като ръководещ си се справил“, коментира Христо Янев.
Водещият бързо прекрати футболната тема и насочи събеседника към личните му постижения – а именно изкачването на връх Монблан, който Янев направи с кауза, въпреки, че до този момент е нямал подготовка на алпинист.
„Страшно беше. Белите ми косми в косата са оттам. Това, с което се сблъсках там беше коренно различно от нещата, които си представях предварително. Изпитах първичен страх, почувствах колебание. Но самата идея на това изкачване ми даваше вътрешни сили и енергия да продължа напред“, сподели Янев.
Христо Янев е осъществил това приключение, за да подпомогне каузата на деца, с проблемно развитие в комуникацията и аутизъм, и за изграждане на център, който да им помогне в тяхното развитие. Каузата е на сдружение „7 истории“ на което самият Янев е председател.
Два са били най-страшните моменти в изкачването, които Христо Янев и до ден днешен сънува. Първият е бил, когато е трябвало да пресече 15-метров заледен коридор. Трябвало е да си смени екипировката и да се върже с водача си, който му обяснил, че е нужна пълна концентрация, за де се премине участъка безпроблемно.
„Когато минеш от другата страна си казваш: това ли беше. Но когато погледнеш бездната отдолу и си дадеш сметка, че едно подхлъзване може да е фатално, разбираш сериозността на това, което правиш“, каза Христо Янев.
Вторият страшен момент е бил малко преди върха.
„Почувствах, че ми става много студено на ръцете. Беше около 5 часа сутринта. Тогава помолих водача си да спрем. Облякох още едно яке и той ми сложи в ръкавиците едно пакетче. Оказа се, че това е топлина, която се разля по ръката ми. Тогава той каза: продължаваме леко, не спираме. Просто трябва крачка по крачка да стигнем до горе“, разказа Янев.
Относно желаното изграждане на центъра, сдружението все още търси корпоративна и държавна подкрепа.
„За съжаление в начинанието само срещаме хора с лични проблеми, които имат проблеми с дечицата си и подкрепят каузата ни. Искаме да стигнем до човек, който ще ни помогне в това начинание и да изведем тази кауза докрай. Развиваме се в движение. В момента се опитваме да направим комуникация, която е дистанционна и която да помогне на родители и семейства с деца, които са на далечно разстояние от София, не могат да си позволят да пътуват, имат нужда обаче от помощ. Опитваме се да направим и една зала за спорт, но това са неща, които изискват много усилия и се нуждаем от разбиране и подкрепа“, каза Янев.
Попитан от водещия как хората могат да помогнат на каузата, Янев каза, че имат DMS кампания с номер 17777, на който трябва да се напише 7.
„Който иска да се запознае с нашата дейност, с тези дечица, за които го правим, може да влезе в сайта ни 7istorii.com„, каза Христо Янев.
Запитан за личната си мотивация, Христо Янев отговори, че всичко при него е лично – независимо дали е на терена като треньор или в каузата.
„Важно е, когато си на улицата да бъдеш човек. Старая се да съм добър човек преди всичко. Искам да направя нещо, което си заслужава“, каза Христо Янев, който едва сдържа сълзите си на последното изречение.
