По Земята има места, в които бедността не оказва негативно влияние на настроението на хората. Сред тези места е туристическата дестинация Занзибар. Впечатленията на туристите, посетили острова, са за райско място с тропически плажове и климат. Но има и такива посетители на Занзибар, които са усетили реалната атмосфера на острова и обитателите му. Сред тях е Даниела Кузева, която е от Брезник, но от около 30 години живее и работи в Казанлък. През месец февруари тя и съпругът й прекарват семейна ваканция в Занзибар, а за преживяванията си сподели за Zapadno.com.
Даниела Кузева и съпругът и имат собствен бизнес в Казанлък – фирма за производство и продажба на спални комплекти, възглавници и други изделия. Създават фирмата през 1995 година, която в наши дни зарежда с продукция и Брезник. В началото на 90-те години Даниела напуска родния Брезник, за да учи в Институт за обучаване на детски учителки в Пазарджик. Тази стъпка е важна за съдбата и, тъй като там се запознавам със съпруга си.
“Институтът беше като филиал на Пловдивския университет и бях сред първите студенти, които излязоха от него с висше образование, преди това учащи там получаха полувисше образование. През 1993 година се запознахме със съпруга ми, който е от Пазарджик. С него бяхме гаджета до 1995-та година. През 1994-та година пък започнах да работят в частно кабелно радио в Пазарджик. Със собствениците на радиото станахме приятели.”, разказа Даниела Кузева пред репортер на Zapadno.com.
Единият от собствениците на радиото е от Казанлък и предложил на Даниела и половинката и да се установят там. Младата двойка се съгласила на предложението. Този период се оказал и решаващ за двойката, тъй като в рамките на няколко години се случили годеж, сватба и стартиране на собствения бизнес, с който се занимават и до днес. След завършването на Института в Пазарджик, Даниела имала възможност да упражнява учителската професия в продължение на няколко години в детска градина в Казанлък.
Даниела и съпругът и са посетили туристически дестинации в чужбина, сред които вече и Занзибар. Занзибар е полуавтономна област в границите на Танзания. Областта заема по-голямата част от архипелага Занзибар и включва два основни острова – Пемба и Унгуджа. Предпочитана туристическа дестинация е заради красивите плажове, тропическия климат и други дадености, с които привлича туристи.
Пътуването до екзотичния остров не е обмисляно дълго време.
“Когато дойде пандемията или така наречената “пландемия”, както и казвам, защото е с план, но това е друга тема. Тогава всички клиенти ни уведомиха, че временно спират плащанията, съответно и заявките. Всичко замръзна в един момент, защото това беше нещо ново за всички. Тогава съпругът ми реши, че трябва да правим маски. Като дойдеше малка поръчка, на работничките казвам: Ще правим спално бельо, защото трябва да и уважим и клиентите. А той казваше: Нали сега е моментът за маските. С производството на маски продължихме 3 – 4 месеца, до септември – октомври. По принцип за ноември винаги си планираме почивка. Съпругът ми ми каза, че ще ходим на Занзибар, а в Казанлък имаме такава дискотека, която не работи. Аз му казах, че дискотеката не работи, а той каза, че имал предвид островът Занзибар. На Нова година съпругът ми предложи на приятели заедно да ходим на Занзибар, но те отвърнаха, че ще помислят. Той ми каза, че няма какво да ги чака и че сега тази дестинация е открита, а може след това години да не се пътува дотам.”, спомни си Даниела за организирането на почивката.
Впоследствие две приятелски семейства се присъединили към приключението до Занзибар, което започнало на 25 февруари 2021 година. Семействата пътували до острова с чартърен полет, който продължил 11 часа с едно спиране за зареждане на гориво в Египет.
На въпрос дали в Занзибар има ограничения заради коронавируса Даниела потвърди, че там COVID-19 не е на дневен ред в обществото. Местните се вълнуват от други теми, но винаги са щастливи.
“Летището там е близо до столицата, която също се казва Занзибар. Там попадаш в град с много хора и без знаци. Всеки върви нанякъде и носи по нещо. Бедността е неописуема, но хората са много усмихнати. Всеки те поздравява с тамошната дума за поздрав “джамбо”. Ако не ти казва джамбо, те среща с “хакуна матата”, тоест тук нямаш грижи. Това ми беше много странно. Имат дадености – природа, плодове, морски дарове… За тях проблемът всъщност да оцелеят. Докато при нас може да имаме средства, но всъщност започваме да робуваме на нещата, които купуваме с тези средства.
Другото, което беше интересно е, че след 5-ти клас всички предмети започват да се преподават на английски език. Тези, които имат желание да учат, след това получават малко по-добри пари. Месечното възнаграждение там е около 70 долара. Този, който знае английски език може да кара такси или да работи друго, свързано с туризма.”, разказа Даниела Кузева.
По време на около 10-дневния престой на острова впечатление и направило, че нямало много чужденци от различни държави. Сред малкото туристи, които срещнала били българи и руснаци.
В Занзибар денят и нощта са по 12 часа в денонощието. През 6 часа пък се редуват отливите и приливите на океана.
“Когато има отлив вървиш по 1 – 2 километра навътре в океана. Много често местните се занимават с производство на лекарства от водорасли, които събират по време отливите и изсушават, за да произведат крайния продукт. Мисля, че им плащат по около 4 долара на килограм лекарства. Всъщност местните следят, когато има прилив излизат от тези места с водораслите и обратно – когато дойде отливът, влизат. Забелязах, че това нещо е през 6 часа.”, разказа Даниела пред репортер на Zapadno.com.
При престоя си в Танзания българката имала възможност да срещне представители на африканското полуномадско племе масаи.
“Никога не съм си представяла, че ще видя масаи на живо. Преди да отидем на Занзибар, видях че един приятел е там и го попитах информация за острова, за да знаем как да сме подготвени за екскурзията. Той каза: Супер е, не слушайте, че има ковид. Може ли да занесете на един масаи, с когото се сближих, телефон? Пак повтарям, че хората там са много бедни.”, сподели Даниела Кузева и добави, че се е съгласила да занесе мобилен телефон на острова за въпросния масаи. Тя била озадачена как масаят ще ги намери на острова без да има връзка с тях. Въпреки въпросителната масаят успял да открие Даниела и съпруга и. Той пристигнал от континента на острова по време на отлив на океана.
“Ние се снимахме с него. Тези хора са умни, защото когато има отлив, те идват на острова, за да продават сувенири на туристите и по някакъв начин да помогнат на семействата си. Тогава масаят обясни, че океана ще дойде и трябва да си тръгне. За телефона беше много щастлив и обясни, че трябва да работиш много време, за да си го купиш.”, разказа още Даниела Кузева
Животът на местните на острова е устроен просто, като например десетки хора гледат телевизия на групички от един телевизор. Повечето домове са скромни и приличат на колиби. Магазините пък се зареждат с продукция ежедневно, тъй като не разполагат с хладилници. На острова в Стоун таун или Каменен град се намира родната къща на британския рок музикант, композитор, продуцент и водещ Фреди Меркюри. Той живее в Занзибар до 8-годишна възраст. В наши дни къщата му е превърната в музей. В Занзибар се намира и интересен ресторант, изграден на скала по крайбрежието, а името му е “The Rock”.
Впечатленията на Даниела Кузева от остров Занзибар са много положителни и показват как човек трябва да се радва на живота без значение как живее.
Снимки: Zapadno, личен архив
