Десислава Ахладова, заема второто място в листата на коалиция ГЕРБ –СДС за 14 МИР Перник. Тя е избрана за министър на правосъдието на 3 септември 2020 г. от 44-ото Народно събрание. Преди това от 2017 г. до 2020 г. е заместник-министър на правосъдието.
Съдия от кариерата. Последователно е заемала длъжностите младши съдия в Окръжен съд-Перник, районен съдия в Районен съд-Перник, заместник-административен ръководител на Районен съд-Перник, председател на Районен съд-Перник и административен ръководител на Административен съд –Перник.
Госпожо Ахладова, за гражданите темата правосъдие е една от чувствителните. Какво бе направено в последните години, за да се повиши доверието на хората в съдебната система?
– Основните и основателни критики на хората по отношение работата на съдебната система са бавното правосъдие и затрудненият достъп до правосъдие. Това е сериозен проблем, за решаването на който бяха положени доста усилия от страна на правителството в последните години.
Като основна реформа, която започва да се прилага от юни тази година, ще посоча въвеждането на електронното правосъдие. Всеки гражданин ще може да подава иска си до съда, както и да упражнява други процесуални права в електронна форма от всяка точка на страната, без да е необходимо да пътува до конкретен съд. Чрез регистрация в Единната информационна система в съдилищата, страните по едно дело ще могат да получават информация за движението му и да се снабдяват с електронни копия на делата си.
Регламентирахме намаление с 15% на държавната такса по граждански дела, когато молбата за защита и съдействие е подадена в електронна форма.
Често делата с много участници се отлагат и бавят с години, заради физическата невъзможност на някой от тях да присъства в залата. За да се преодолее този проблем регламентирахме възможност за провеждане на видеоконференция в гражданския и в административния процес. Разширява се използването на видеоконференция ѝ в наказателния процес.
В съдебните сгради има ли техническа възможност за провеждане на видеоконферентни заседания?
– От лятото на миналата година 56 съдилища в цялата страна могат да ползват изградените системи за видеоконферентна връзка от Министерство на правосъдието по успешно приключил проект, финансиран от ОПДУ. Точките са намират в 20 съдебни палати, в които са разположени по няколко съдилища, които ползват системата. 6 места за лишаване от свобода също са оборудвани с видеоконферентна връзка.
Какви други електронни услуги могат да ползват хората в този област, още повече в условията на днешното време на пандемия?
– От няколко месеца заявленията за електронно свидетелство за съдимост могат да се подават не само чрез обикновен електронен подпис, но и чрез облачен квалифициран електронен подпис, като тези услуги са активни 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата.
Гражданите с т. нар. чисто съдебно минало активно ползват услугата. Например само за миналата година по електронен път са получени 11 184 свидетелства за съдимост от Бюро „Съдимост“ към Министерството на правосъдието.
Бюрото издава и електронни служебни свидетелства за съдимост по заявка на администрацията, с което отпадна тежестта за хората да се снабдяват с документи, които държавните и общински органи могат да си набавят по служебен път. За предходната година са издадени над 100 хиляди служебни свидетелства за съдимост.
За бързо и ефективно решаване на спорове гражданите и бизнеса могат да ползват алтернативния способ на медиацията чрез Централизирания електронен портал за медиация, който е активен от 7 месеца. Във Враца, Сливен, Добрич, Пловдив и Велико Търново вече има пилотни центрове по медиация.
Ще маркирам още, че изградихме „Единен регистър на вещите лица“, внедрихме централизирана информационна система за съдебното изпълнение, въведохме възможността в електронна форма да се подават заявленията за издаване на заповед за изпълнение по отношение на заповедните производства.
По отношение на бизнеса – Декларация за липса на дейност вече се подава в Търговския регистър еднократно, а не ежегодно. Това облекчение засяга над 180 000 търговци.
Предстои да бъде намалена административната тежест за над 500 000 търговци с въвеждането на т.нар. „единна входна точка“ за подаването на годишните финансови отчети само в Търговския регистър по електронен път, без да е необходимо същите документите да се внасят в НАП и НОИ.
Основните критики на Европа към България в сектор правосъдие сякаш остава борбата с корупцията по високите етажи?
– Предприехме важни реформи, които Европейската комисия оцени положително в първия хоризонтален доклад по върховенството на правото от есента на миналата година. В основната си част те са в изпълнение на препоръки на Комисията. Необходимо е време, за да се проявят реалните резултати.
В доклада си Европейската комисия недвусмислено приветства реформата на антикорупционното законодателство и институционалната рамка у нас. Акцентира се върху дейността на специализираните структури, както и в съдебната власт, които свидетелстват за решимостта на българските институции за справяне с проблема с корупцията.
Създаден бе единен антикорупционен орган. Той работи активно и има резултати, които бяха обявени в началото на този месец в годишния доклад на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
За разглеждане на корупционните престъпленията, за които са привлечени под отговорност висши държавни служители, бяха приети изменения в НПК, с които се предвиди Специализираният наказателен съд да разглежда този вид дела.
Нормативно развихме системата от квалифицирани състави на активния подкуп и разширихме кръга на наказателноотговорните лица за извършване на корупционните престъпления. Засилихме ролята на инспекторатите за предотвратяване и разкриване на закононарушения от администрацията. Оптимизирахме законовата уредба относно процедурите за проверка на имуществените декларации на магистратите.
Бяха предприети редица действия по наказателно преследване срещу голям брой лица, заемащи висши държавни длъжности, за корупционни престъпления.
По тези дела се работи много активно със съдебните власти на Германия и Италия, Използват се механизмите за сътрудничество на EUROJUST, като бяха сформирани и съвместни екипи за разследване.
