Разговаряме с Ясен Кацаров, директор на „Топлофикация Перник“ по повод предстоящите промени в дружеството.
Г-н Кацаров, преди време „Топлофикация Перник“ обяви началото на зеления курс в своето развитие. Ще ни разкажете ли?
Да – с удоволствие. Усилията на Европа за създаване на въглеродонеутрална икономика са свързани най-вече с тотални промени в секторите „Енергетика“ и „Транспорт“. Топлофикация Перник, като представител на енергийния сектор и предприятие, което произвежда енергия от изкопаеми горива, е необходимо да преработи енергийния си микс, за да поддържаме своята дейност според правилата, диктувани от ЕС.
В тази връзка, начална стъпка за нас бе инвестицията в газови когенератори. Надяваме се до няколко месеца да ги внедрим в експлоатация. Целта ни е извън отоплителния сезон, когато произвеждаме само електрическа енергия, да работим единствено на природен газ. Естествено, това е едва първата крачка от процеса по пълната замяна на въглищата с по-екологични алтернативи. Още работим по плановете за пълна трансформация на „Топлофикация Перник“.
Какви други горива разглеждате?
В Европа все повече се говори за водорода, като една от основните технологии, които ще благоприятстват постигането на въглеродна неутралност. Считам, че и „Топлофикация Перник“ трябва да се насочи към внедряването на тези модерни технологии, но това ще е трудоемък и много скъп процес. Не мога да не кажа, че пред развитието на технологията все още има твърде много неизвестни.
Това е и следващият въпрос. Какви са пречките пред въвеждането на технологиите на водород?
На преден план е решаването на 2 основни проблема – как ще се транспортира и как ще се съхранява. Искам да подчертая, че съществуващата газова инфраструктура не е подходяща.
Теоретично всичко е възможно за реализация, но за целта са необходими инвестиции в порядъка на трилиони евро. На практика, трябва да се създадат тръбопроводи за пренос и резервоари за съхранение, през които водородът да не изтича. Температурата му на изгаряне е 2800 градуса, което означава, че трябва да се потребява в специализирани съоръжения, каквито към момента не са разработени. Чрез използването на водород се намаляват въглеродните емисии, но се увеличават азотните оксиди, което изисква създаване на инсталации за пречистването им.
Нека се върнем към по-близко бъдеще и плановете в България. Реално по-масово въвеждане на природен газ при производството от ТЕЦ и развитието на ядрената енергетика ще осигурят ли беземисионното бъдеще на страната?
Природният газ не е дългосрочно решение. За момента Европа приема положително проекти за преминаване от фосилни горива към природен газ, но след 2030 година ситуацията ще е друга. Предполагам, че газовите мощности ще играят ролята на свързващо звено при реализирането на прехода.
В момента се наблюдават и сериозни промени в глобалната енергийна политика. Как ще се впише България?
На кръстопът сме. От една страна, като член на ЕС трябва да вървим в една посока със записаното в европейската рамка за дългосрочна енергийна политика за декарбонизация. От друга, около 60% от горивния микс е съставен от въглища, които трябва да премахнем постепенно. Не мога да не отбележа и зависимостта от големите енергийни проекти на Русия. Цялата енергийна политика на България е заплетена и процесът ще е труден. В процеса на разработване на планове трябва да намерим решение, с което едновременно да гарантираме сигурност на доставките, достъпна цена на електрическата енергия и екологично производство.
За финал, нека преминем отвъд рамките на Стария континент. Какво е мнението Ви за „Зеления курс“, по който Джо Байдън насочва САЩ?
Политиката на новия президент Джо Байдън е продължение на „Зеления курс“, започнат от президента Обама, който се базира на дългосрочна стратегия за декаборнизация. По всичко личи, че САЩ ще инвестира огромни суми в зелени централи. Вероятно сътрудничеството между САЩ и Европа в борбата с климатичните промени ще се задълбочи.
Източник: business.dir.bg
