Пет деца завинаги останаха в сърцата на приемна майка и дъщеря й от Перник

Две перничанки – майка и дъщеря – приемат в дома си пет бездомни деца през годините и се грижат за тях с цялата си любов и всеотдайност. Това се случва благодарение на Приемна програма „Приеми ме“ по Оперативна програма за развитие на човешките ресурси. А  през последните години пет дечица са преминали през семейството на перничанката Мирослава Иванова и нейната дъщеря Мелани, разказва БНТ. 

Към момента в Област Перник има 51 приемни семейства, в които са настанени 56 деца. 

Първото дете, което приема в дома си Мери е момченце на една годинка с ментални проблеми.

„То е едно изключително слънчево момче, което освен радост нищо друго не ни е давало. В началото ме наплашиха, че той страдал от задух, трябвало да е на инхалатор сутрин, на инхалатор вечер, но никакви проблеми не сме имали с него“, разказва Мери.

Момченцето е живяло две години в пернишкото семейство, а след това е било осиновено в Минесота, Америка.

„До ден днешен, той сега е на 9 годиники, изпращат ми непрекъснато снимки, говорим си на видео с тях. Всеки ден на неговия рожден ден си говорим на видео, той ни познава, знае, че сме българските родители, българските мама и кака.“

Каката Мелани Шакири разказва: „Той много обича да ни показва какво е научил, прави шпагат, колело“.

Преди време тренирал и карате. Малкият проходил трудно  и говорил по-бавно от другите деца, но пък правил много неща. Имал си братче – биологичното дете на американските осиновители.

„Той се чувства много добре с тях и аз съм благодарна, че попаднахме на такива осиновители, които да не ни изхвърлят от живота си и да продължаваме да сме с него“, разказва с усмивха Мери.

Интересното е, че всъщност Мери и дъщеря й поддържат и до ден днешен контакт с всичките дечица, преминали през приемното им семейство досега. С всички осиновители си пишат, пращат снимки на децата, а Мери се надява един ден и да я поканят на някой техен рожден ден.

С второто дете – момиченце – раздялата е била най-трудна, разказва със сълзи в гърлото перничанката. Момичето е било в семейството й три години преди да бъде осиновена.

„При нас проходи, при нас проговори. Колкото и да не е правилно, тя ме наричаше „мамо“. Но и тя извади късмет с перфектни осиновители„, разказва Мирослава.

Социалният работник Даниела, който е в контакт с приемната майка казва за нея: „Тя ме грабна още като влезе от вратата с тази нейна сигурност, че приемната грижа е дейността,  с която иска да се занимава. И с увереността, че ще се справи, придружена от малката си дъщеря. Връщайки се назад, смятам, че сме взели правилното решение, защото тя наистина е един много успешен приемен родител“. 

Да си приемен родител е огромна отговорност, трябва да си отдаден на професията, тя не прекъсва, няма работен ден и човек трябва да я върши със сърце. Според Даниела такава професия трябва да се върши от хора, които са способни да даряват любов без да очакват нещо в замяна.

Към този момент в Област Перник има 51 приемни семейства, в които са настанени 56 деца.

„При всяко настаняване предизвикателдствата за семейството са различни. Защото всяко едно детенце носи в себе си травмите, които е преживяло, своя характер. Приемните родители минават през много трудности, но мисля, че един от най-трудните моменти е раздялата с детето и тогава ние се опитваме най-сибно да ги подкрепяме. Раздялата е много тежка, въпреки, че преминават през обучение, че знаят че това ще се случи, че е добро за детето, но няма как да не преживееш тежко раздяла с дете, за което до вчера си се грижил. Това са човешки същества, които изпитват емоции и точно това ги прави добри приемни родители“, разказва Даниела.

Преди да предадат на осиновителите отглежданото от тях дете, Мери и Мели правят малък дневник със снимки и с всички стъпки, през които е преминало детето в развитието си при тях. Какво обича, какво не обича, каква песничка му е пята, какви играчки предпочита и.т.н., за да могат новите родители да са наясно с това и прехода от едното семейство към другото да не е твърде стресиращ за осиновеното дете. Дори и когато детето е вече в новото семейство, те продължват да помагат на новите родители със съвети.

„Всеки път, когато видим дечицата на снимка или видео, това значи час или ден и повече на плач и спомени…не е лесно с думи да се обясни“, разказва Мери.

„Когато се разделях с тези дечица, има казвах, че ще ги обичам винаги и че ще имат винаги място в сърцето ми.“, казва перничанката.

Целият материал, вижте във ВИДЕОТО