Тъжна новогодишна история от детството разплака трънчани

Разказвачът на истории от Трънско Кирил Арсов трогна и разплака своите съграждани с новогодишен спомен от детството си. В групата на трънчани във Фейсбук Арсов върна много от своите набори в далечната 1954г., а истинската история случила се тогава показва, че трънчани могат шумно да се веселят, но и истински да плачат:

„Първият сняг ме върна към един незабравим спомен, към посрещането на Новата 1954 година. Далечно време! ТКЗС-то го нямаше още и Зелениград беше пълен с хора. Всички празници се празнуваха на макс и започваха или от църквата или от големия училищен салон и завършваха с хора и ръченици на Прудище.

Въпросното посрещане на Новата година се провеждаше в училището. Салонът беше претъпкан от хора, поне 200-300 души е имало, а на сцената се редяха един след друг класовете със свои песни, сценки, стихове и игри. Всеки ученик имаше своя индивидуална роля. Излизаше на сцената и хората го посрещаха с ръкопляскания, радостни възгласи и не рядко със шеги и закачки, отправени към майките и бащите им. Голяма веселба беше! Урнебес до Бога, както се изразяват зеленоградчани. И цялата веселба секна щом на сцената излезе мойта съученичка от втори клас, Станика. Горката Станика! Наскоро беше починала майка и, а и бяха дали да изрецитира стихотворение за майката. Тя започна: ‘Мила моя, майко“ и спря. Вцепени се. От очите и рукнаха сълзи. В салона настъпи тишина. Гробна тишина. Само на сцената ревеше Станика. След малко ревнаха и няколко жени. После зареваха всички. Целият салон ревеше неудържимо.

И днес, пишейки тези редове, не мога да спра сълзите си.“, пише Арсов.