Западният свят потъва все по-дълбоко във втората вълна на коронавирус – броят на случаите непрекъснато нараства и чупи нови рекорди. Европейците и американците, уморени от безкрайни ограничения, излизат на митинги, а руснаците, гледайки непрекъснато нарастващия брой зарази, се готвят с обреченост за поредното заключване. Но има един кът на планетата, където те не само успешно се справиха с първата вълна, но и не позволиха втора. Това е Югоизточна Азия, регионът, в който пандемията е започнала и където изглежда е приключила. Но ако целият свят знае за героичните усилия на Китай, тогава успехите на неговите икономически по-слаби съседи остават загадка за мнозина. ZaPernik.com, привилегията, който имат удоволствието да четат перничани проучи как азиатците са успели да направят това, за което европейците все още само мечтаят.
Мислете като Конфуций
В разгара на пандемията Китай и най-близките му съседи (Япония, Южна Корея, Виетнам и Тайван) изненадващо успяха да избегнат здравен колапс. И в първата, и във втората вълна новините оттам дойдоха по-малко обезпокоителни, отколкото Европа или САЩ. А самият Китай, сега известен като родното място на коронавируса, едва премина границата от 90 хиляди заразени, въпреки че отдавна се отърва от строгите карантинни мерки. Всичко това предполага, че успехите на азиатските страни в борбата срещу пандемията не могат да бъдат обяснени само с късмет.
Културните характеристики на Източна Азия улесниха справянето с вируса, който все още плаши останалия свят. И традицията на строго благоговение не само към възрастните, но и към управляващите от всякакъв вид изигра роля за това.
Традиционният тип мислене и отношение към заповедите отгоре се формират в региона благодарение на конфуцианството. В същото време един вид триада – трудолюбие, отговорност, спазване на закона – не изчезна дори след демократичната трансформация на някои страни, по-специално Япония, Южна Корея и Тайван. В резултат на това населението им явно изпълнява изискванията на властите и предсказуемо оттам не идват новини за мащабни митинги срещу карантинните мерки.
В същото време в авторитарен Китай, Сингапур или Виетнам гражданите просто нямат избор в борбата срещу коронавируса. Мерките, които трябва да бъдат предприети за спиране на разпространението на вируса, са обвързващи за всички. Неспазването на правилата е последвано от строга отговорност.
В Япония, между другото, те се справиха не само без строга карантина, но и не проведоха голям брой тестове. Въпреки това масовото носене на маски и спазването на социалната дистанция им позволи да постигнат ниски темпове на разпространение на вируса и смъртността: COVID-19 е открит при 131 хиляди души от 120 милиона и по-малко от две хиляди души са починали. По-малко дори от България.
Заслужава да се отбележи, че азиатците носеха маски публично дори преди пандемията. Някъде заради лоша екология, но по-често – заради чувство за отговорност и желание да предпазят себе си и другите от инфекция с грип и ТОРС.
Това в крайна сметка не им позволи в труден момент да бъдат разсеяни от дискусии за полезността на маските по принцип, както се случи у нас.
Според критиците липсата на масово тестване в Япония може да показва фалшив сбор на заразени. Но японците рано забелязаха клъстерния характер на разпространението на коронавируса и затова активно идентифицираха първите разпространители и ограничиха публичните събития в лошо проветриви помещения.
В същото време в Сингапур имаше значително повече контрол и забрани, отколкото в Япония, а резултатът по отношение на броя на инфекциите беше доста неочакван: там бяха открити над 58 хиляди случая на коронавирус при 6 милиона жители. В същото време са загинали само 28 души (което обикновено потвърждава хипотезата за ниското тестване в Япония). Вероятно това беше масовата идентификация на болните, както и проверката на спазването на правилата на обществени места с помощта на роботизирани кучета и глоби за приближаване до други хора на обществени места. Сега в Сингапур обмислят ситуацията с COVID-19 и мислят какви правила са необходими в периода след пандемията.
Не за първи път
Експертите обаче са единодушни, че самият тип мислене все още не е панацея в случай на пандемия. Азиатските страни бяха принудени да се подготвят за пандемия предварително от опита и разбирането, че от Китай може да се очаква всичко по отношение на епидемиите.
Китай многократно се превръща в огнище на вирусни епидемии, включително птичи грип през 1997 г., тежък остър респираторен синдром (SARS) през 2003 г. и остра треска (SFTS) през 2010 г. В същото време причинителят на тежък респираторен синдром, както в случая на COVID-19, е коронавирусът, който причинява дисфункции на дихателната система, стомашно-чревния тракт и нервната система.
Ситуациите се оказаха изключително сходни и следователно заключенията, направени преди почти 20 години, сега си свършиха работата в азиатските страни.
Виетнам успя да избегне трагичните последици от първата вълна на коронавирус с драстични карантинни мерки. Първото проучване за оценка на рисковете в тази страна е проведено в началото на януари – малко след като започнаха съобщения за неизвестна болест в Китай.
Успехът на Виетнам може да се отдаде и на социалното сближаване на неговите граждани. Премиерът Нгуен Сюан Фук сравнява усилията на страната за овладяване на вируса с първата мащабна офанзива на комунистическите сили по време на войната със САЩ през 1968 г. Възрастните виетнамци потвърждават, че не са виждали подобно ниво на дисциплина и солидарност след войната.
Показателен е и опитът на Тайван, който от гледна точка на международното право е една държава с Китай. Понастоящем регионът, отделен от КНР има само 611 инфекции и 7 смъртни случая. В края на октомври беше съобщено, че островът е успял да издържи повече от 200 дни без нито един случай на коронавирусна инфекция. Властите също бяха подпомогнати за постигането на този резултат чрез бързата реакция и използването на технологии за осигуряване на карантина.
През 2003 г. Тайван беше ударен доста сериозно от ТОРС. Научихме се от този опит и веднага предприехме тежки действия
„Затворихме границите и обявихме домашна карантина. Също така имахме наблюдение върху разпространението на невярна информация за вируса “, каза Кен Джунг Юн от правителството в Тайван. И това също е важно: скорошен случай в Австралия ясно показа, че неточните данни могат да доведат до ненужна карантина на цяла област и загуба на допълнителна енергия.
Правилните акценти
Готовността на здравните системи да се справят с повишения стрес също изигра важна роля в борбата на Азия срещу коронавируса. Това се случи по няколко причини едновременно.
Моделът на страните от Източна Азия се отличава благоприятно от централизация в управлението, необходимия брой легла с бърза възможност за разполагане на резервни легла и дори насочване директно към специализиран специалист.
Освен това, за да се победи пандемията, е важно да се гарантира, че всеки получава медицински услуги – независимо къде живее или работи (така наречената система за солидарност). На този фон провалът на САЩ е особено разбираем, където за най-незначителната помощ е необходимо да има скъпа застраховка.
Доброто здравеопазване в азиатските страни, е свързано, както с други неща, така и с военни заплахи. Правителствата на Япония, Тайван и Южна Корея не могат да не мислят за война през цялото време. Те бяха принудени да се подготвят за най-лошото от ядрените опити на Северна Корея, периодичната ескалация на конфликта с нея, както и непрекъснато нарастващата сила на Китай и териториалните спорове с него. При такива условия е необходимо да бъдеш в безопасност, да имаш широки резерви в здравеопазването. В тази връзка отговорните правителства не пестят пари за лекарства и, както показва времето, това помогна в борбата срещу друг враг – коронавирусът.
Без страх от Биг Брадър
Отделен фактор е да се подчертае технологичното развитие, което позволи бързото овладяване на епидемията. Страните от региона не са скептични по отношение на новите технологии за проследяване, което традиционно е присъщо на европейците.
Пример в тази област даде Китай, където през февруари бяха въведени специални QR кодове за здраве. Те проверяват движенията на собственика на телефона през последните 14 дни и след това определят състоянието му на опасност като „зелено“, „жълто“ или „червено“. И вече въз основа на този статут гражданите могат да се движат свободно или трябва да останат в карантина.
В Япония бяха въведени специални QR кодове, но те бяха използвани по малко по-различен начин. Граждани с тяхна помощ са регистрирани в институцията и след това властите ги уведомяват за заплахата от болестта, ако коронавирусът бъде открит в някой, който е посетил тези места по едно и също време. Подобна система беше въведена много по-късно в Русия.
В Китай, след QR кодовете, те пуснаха и безпилотни летателни апарати с термовизори, които могат да измерват температурата от разстояние. А максималният брой камери, поставени в градовете, помогна не само да превърне страната в дистопия, но и да накаже нарушителите карантината.
Голяма част от това съществува и в Сингапур: в допълнение към вече споменатите роботи, там работи и мобилното приложение Trace Together, което проследява контактите на хора с инфекция. Нарушаването на карантината е последвано от глоба или лишаване от свобода.
От пролетта приложението Corona 100 m успешно се ползва в Южна Корея, където потребителите могат да видят места, които пациентите на COVID-19 са посещавали. Той също така съобщава, когато пациентите нарушават карантината. Използвайки технология, местните власти също прибягват до проследяване, ефективен начин за идентифициране на първоначалния виновник за огнище на местен коронавирус. Най-разкриващият случай беше куп зарази в секта, наречена Църквата на Исус Шинчонджи: 5 хиляди души се разболяха само заради една жена, която присъстваше на богослужения.
Последните новини от Южна Корея обаче не са най-обнадеждаващи. Говорителят на Министерството на здравеопазването и благосъстоянието Йон Тае Хо обяви началото на третата вълна на коронавирус в Сеул, като нивата се върнаха до нивата от август. Това само потвърждава: въпреки успешното затваряне, никой все още не е успял окончателно да победи вируса.
Не всички съседи на Китай, който за пореден път стана дом на нов вирус, последваха неговия тежък пример, поставяйки цели градове на карантина. В същото време набор от мерки и точно ранна подготовка за заплахи за здравето на нацията се превърнаха в основен ключ към успеха на азиатските страни. Оказва се, че Изтокът през 21 век не губи време напразно, докато САЩ и страните от Западна Европа се борят предимно срещу тероризма, който в продължение на много години отнема много по-малко животи от COVID-19. И изглежда, че само опитът от 2020 г. ще принуди останалия свят да преразгледа приоритетите си.
