Има ли боза в Столицата на бозата Радомир?

В градът на бозата вече нямало производство на боза! Това съобщи до zaPernik.com любител на бозата. 

Магазинът към цеха на НАРКООП-а беше единственото място, което произвеждаше боза в Града на бозата – Радомир. Производството обаче е преустановено, съобщиха до сайта ни любители на напитката.

„Търсих бозата, която произвеждат там – много добре я приготвят и е само със захар, без изкуствени примеси. Продавачката каза, че вече не произвеждали боза….“,

разказва пред сайта ни перничанин.

Бозата на град Радомир се е доставяла и до град Перник и околните села. Христо търсил и в магазин в радомирско село дали все пак са останали бройки, но бозата там била друга.

„Питах радомирка дали има друг цех за боза, но тя каза, че на КОП-а е единственият в града. Това е прецедент! В града на бозата да не произвеждат боза“,

коментира той.

Любопитно е, че в Перник има цех, който произвежда боза, а на етикета пише „Радомирска боза“. Тя обаче е пълна с изукствени съставки, коментира още Христо.

„Яд ме е за бозата. Качественото българско производство загива“,

споделя той.

Оказа се обаче, че всъщност боза в Радомир ИМА! Цехът за боза  на Валентин Данаилов в близост до гарата в Радомир произвежда боза и никога не е спирал.

Единственото нещо, с което град Радомир може да се отличи от другите градове е именно с бозата. В града се намира единственият в  света паметник на бозаджия, а всяка година се провежда и Ден на бозата. Дори наскоро от общинското ръководство споделиха една своя амбиция да направят „фонтан от боза“. Самият Радомир е известен като „столица на бозата“.
Смята се, че в България бозата е била внесена като производство от албанци. Град Радомир е бил известен като център за производство на боза в началато на XX век. Димитър Калгарийски от с. Чуковец е първият бозаджия в Радомирско, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Към нея имало и сладкарница, посещавана от радомирци и преминаващите през града, разказват от местните жители.

Бързо бозаджийството се превърнало в основен занаят за много мъже от околията. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.

От средата на XX век ръчното производство преминало в работилница с автоклав – херметически затворен съд от стомана, в който напитката се извлича от зърното под пара.

Бозата, която съдържа млечна киселина, е много полезна за здравето. Ако човек пие истинска боза, ще бъде винаги млад.