Близо 10 месеца след изчезването на Антония Венциславова от Копаница болезнената истина излезе наяве.
Преди броени дни ДНК пробите на костите и косата, които бяха открити в куфар на 7 октомври край Радомир, категорично потвърдиха, че 30-годишната жена е станала жертва на ужасяващо престъпление.
Съмненията, че може да е напуснала страната, или сама да е сложила край на живота си, се изпариха мигновено, а посоката на цялата мистерия смени своя ракурс.
Още в първите минути, в които стана ясно, че тя е зверски заклана, нарязана… близките й вече можеха да посочат името на човека, който е замесен в зверствто.
Това е обявеният за издирване от властите Любомир Лозанов, който е приятел на убитата жена. Този, който напуска България, веднага след нейното изчезване.
А извинението му е, че заминава за друга държава, тъй като е намерил по-доходоносна работа.
Днес мъжът е единственият заподозрян за убийството. Остава загадка обаче каква е била причината за посегателството и дали е вярна информацията, че лично неговият баща е помогнал да бъде прикрито бруталното престъпление.
Едно е ясно – отношенията между Лозанов и Антония били повече от бурни. Тя била добра и се примирявала, а той бил избухлив и нервен.
За връзката им и какво точно се е случвало през цялото време между тях, за първи пред „168 часа“ разказва една от най-близките приятелки на Ани – Валентина Пенева.
„Винаги сме били много близки, знаем се от деца. Преди да срещне Любомир, тя имаше дългогодишна връзка с друго момче. Бяха заедно над 10 години, разделиха се много нормално, нямаше никакви проблеми и драми. И до ден днешен той ни е познат и си говорим много. След края с него известно време тя нямаше отношения с абсолютно никого. Любомир всъщност се появи доста по-късно. Мисля, че техен общ познат ги срещна. Доколкото знам, той сам поискал да се запознае с Ани, след като видял нейни снимки.
Честно казано, не ми направи никакво впечатление. Тогава той не се държеше зле. Тя самата не е споделяла да имат някакви проблеми или стряскащи неща, които да ме притеснят. Виждала съм го няколко пъти. В един от първите такива Антония го доведе вкъщи, а Любомир през повечето време мълчеше. Почти нищо не каза. Нямаше дори как да изградя някакво конкретно мнение за него.
Може би след първата година показа наистина какъв е. Разбира се, в началото не започна с физическото насилие, а с психологическо. Появиха се честите скандали и кавги, въпреки че във всяка връзка има такива. Тогава мислехме, че това са съвсем нормални неща. По-късно обаче всичко загрубя. Ани все по-често започна да се прибира при майка си и при баща си. Говореше неща, които мен самата ме ужасяваха. Споделяше това, което той й набиваше в главата.
В един момент тя вече беше изгубила самочувствие, вяра и увереност. Тогава ни светна червена лампичка. Решихме да й обясним, че това не е нормална връзка. Тя обаче не ни слушаше. Така се стигна и до агресията. Започна и посягането. То ставаше все по-жестоко…
Всичко беше станало след някакво празненство. Двамата си бяха пийнали малко повече и се бяха скарали. По време на спора Любомир я беше ударил. Дали един, два, или повече пъти, не знаем. Тя беше изпаднала в безсъзнание и се събуди чак в болницата. Имаше брутални наранявания. След изписването майка й и баща й си я прибраха вкъщи.
Любомир обаче разказваше, че бил извикал полиция и дошлите на място униформени са я пребили, а не той. Това бяха пълни глупости, на които не вярваше никой. Самата Ани в един момент започна да осмисля какво се е случило и стигна до извода, че това е абсурдно.
Точно след този случай майка й я беше склонила да пусне молба за ограничителна заповед. Тя беше решила, че не иска повече да живее този живот. Искаше ново начало. Това продължи само 2 месеца. След тях нещата тръгнаха в друга посока. Любомир отново започна да я търси. Звънеше й постоянно. Накрая се събраха, не знам какво й е говорил, но той дори сам не й даде шанс тя да се откъсне от него. Отново я беше убедил, че не е виновен за случилото се. Тя оттегли молбата. След това отново започнаха същите скандали…
А последните една-две години Любомир просто я отдръпна от всички. Чувствах, че сякаш се срамуваше от това, което й се случва. Веднъж ми каза, че той, без да я пита дали иска, или не, й заявил, че ще имат деца… Мисля, че последните месеци, в които се караха постоянно, вече й беше писнало от вечните раздели и събирания. Казваше, че го обича, но е време за края“.
А краят на Антония е ясен – убита, нарязана на парчета и заровена в куфар. Куфар, който беше открит край радомирското село Николаево.
