Светът е голям и спасение дебне от всякъде, както гласи вдъхновяващият Български филм. Но за един млад нашенски иноватор спасението не се намира току така, то се създава, ако не с труд, то с много труд.
Димитър Рангелов е деен и буден младеж, който не обича да си губи времето. Макар човек, във вените му сякаш тече електрически заряд, понеже от малък изпитва страст към електрониката. Родом от Пернишко, Димитър започнал своя път с детско любопитство, изразено чрез разглобяване на играчките си, за да разбере какво се крие отвъд тяхната обвивка. Това често коствало животът им или безуспешно ги учело как се лети от терасата, без особена подготовка. Той не се примирявал с „какво‘‘, а наместо това, търсел „как“.
След разрухата, обаче, започнал неспирен градеж. Днес Димитър не чупи, той създава.
Възпитаник на Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“, неговите гимназиални години биват увенчани от много успехи – заема призови места по съревнования по роботика, печели множество състезания в сферата на технологиите. Едни от най-забележителните му постижения са полуфинал на Европейската конференция по образователна роботика във Виена, първо място за две поредни години в международното съсезание по роботика ROBOTOR в Румъния и първо място за две поредни години в състезанието „Млади изобретатели“. Също така Димитър основава SpaceR, за да насърчава интереса на децата към електрониката и роботиката чрез провеждане на състезания и обучения по роботика.
Всяко велико откритие някога е звучало като налудничава идея, за това и един от любимите му цитати гласи „Това, от което имам нужда е въображение, но въображение в надеждна усмирителна риза“. На пук на всички трудности – безпаричие, несигурност и естествено бурни тийнейджърските вълнения, Димитър смело проправял своя път напред.
Всички знаем, че постиженията са опияняващи и често водят до спокойствие, което пречи на по-нататъшното развитие. С Димитър обаче не се случило така, той не се отпуснал и взел решение да се сблъска с още по-големи предизвикателства, но този път на Запад. След завършването на гимназия, той заминава за Холандия, където изучава една от най-комплексните специалности – „Electrical and Electronics Engineering“ в престижен практически университет. Димитър се възползва от средата си и създава множество проекти, като например приложение за Далтонисти и дори работи в сътрудничество с Холандската пожарна, за която създава дрон, който сам гаси пожари.
Един пожар обаче останал неугасен, признателността към родната почва – Пернишко. Поради тази причина това не е и очакваната история за поредния способен български младеж, загърбил своите корени в името на просперитетно развитие в чужбина. Димитър се връща в България с подновени сили, устремен да приложи своите умения, там от където е тръгнал. Той стажува в Българска компания, където самичък създава иновативна мобилна станция за мерене на качеството на въздуха. Окрилен от любовта си към електрониката и желанието да направи нещо значимо и общополезно за своето родно място, Димитър пилотира проект за имплементация на вътрешни станции за въздух в местни детски градини, с цел децата да дишат по-чист въздух и предотвратяване на сезонни грипове. Той силно вярва и подкрепя с дела осъществяването на неговите мечти не другаде, а където му е най-на сърце – в и за Перник.
Елица Даскалова
