От около месец зограф работи в храм „Св. пророк Илия“ в пернишкия квартал „Мошино“. В този вид църквата е осветена през 1939 г. но от тогава досега не е била изографисвана.
Молитвеният дом на някогашното село Мошино, сега квартал на Перник, има сложна съдба. За първи път на това място дървено клепало е събрало за обща вечерна молитва мошинци в навечерието на празника на св. пророк Илия на 19 юли 1839 г. През годините мината почти погълнала този храм и в началото на 20-ти век местното население решило да си построи нова черква. След много усилия с дарения от Мини Перник и хората от селото сградата била завършена и осветена през 1939 г.
Това е най-голямата в архитектурно отношение църква в община Перник. Намира се в съседство с несъществуващия вече промишлен комбинат „Благой Попов“. Предприятието измества селото към вече оформения жилищен квартал за работници на ТЕЦ „Република“. На мястото на зеленчуковите градини на мошинци и по ливадите, където правели своя селски събор на Илинден, са построени множество панелни блокове.
Към 70-те години на 20-ти век храмът е изоставен, запуснат и застрашен от събаряне. Имало е сериозна заплаха за неговото разрушаване и заличаване. За времето от 1983 г. до 1985 г. Софийска света митрополия назначава за предстоятел на храма отец Бойко Андонов. По това време се водят преговори между митрополията и местната власт, в които активна роля играе настоящият Български патриарх и Софийски митрополит Негово Светейшество Неофит, тогава архимандрит и протосингел на Софийска митрополия.
В резултат на неговата загриженост Св. Синод отпуска 40 000 лева за основен ремонт отвътре и измазване и боядисване отвън. Съдействие и помощ оказва намиращия се в съседство промишлен комбинат чрез неговия директор Манол Михайлов.
Храмът е потегнат, но след това отново е изоставен, за да се стигне до 1996 г., когато по инициатива на кореняци мошинци започва възстановяването на черквата.
Те се обръщат към Росица Янакиева, тогава кмет на кметство „Изток“, на чиято територия е храма. По това време черквата е с пробит покрив, счупен свети престол, изкъртени врати и изпочупени прозорци. Олтарът бил поруган и частиците от светите мощи липсвали от вътрешността на престола. Когато отиват на място, заварват върху масата на светия престол дребна сума, оставени от благочестив човек. Всеки от присъстващите добавя към нея наличните в себе си пари. Така започва възстановяването.
Мошинци участват активно в събирането на средства за възстановяването на светинята. Бизнесът от Перник също прави дарения. Помагат семейство Гюдерови и Бистра Здравкова, която е мошинка и представлява в България проф. д-р Богдан Недялков. Свързаният с Мошино българин – емигрира в САЩ през 1937 г. и има там успешна кариера. Той е човекът, който става основен ктитор на храма. Когато лично идва в Мошино, вижда църквата вече във фаза на работен процес и обещава да помогне финансово. Съпричастно към този дарителски жест е цялото му семейство.
Работата по възстановяването на храма трае от 1996 до 1998 г. , когато на 2 август 1998 г. с тържествен водосвет Негово Светейшество патриарх Максим освещава храма и така мошинската църква „Св. Илия“ преживява своето второ възраждане.
През 1998 г. се благоустроява и дворът на храма. Направени са чешмата , оградата, градината.
Църквата е еднокорабна, централнокуполна, с камбанария, издигната над централния вход. Сградата е разположена върху близо 280 квадратни метра разгъната площ. Висока е 15 метра.
През последните години църковното настоятелство положи много грижи за благоустрояването на сградата. Направено беше локално отопление. Купени са красиви полилеи и свещници, но молитвеният дом, противно на традицията стоеше с бели стени, въпреки надеждата още година след освещаването му да бъде изписан. Съвсем наскоро е направен ремонт на оградата.
Сега изографисването е възложено на художника от Перник Красимир Асенов. Той има утвърдено име на зограф. Изписал е много храмове у нас и в различни страни на Балканите. Негово дело са голяма част от новите стенописи в Църногорския манастир при село Гигинци. Проектът за изографисването на храма е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство и следва традицията и канона за изписването на храма като се започва с купола, където вече е изобразен образът на Иисус Христос Пантократор.
В миналото отделни хора и цели фамилии са дарявали средства за изписването на храмовете и техните имена са увековечени под „спонсорираните“ от тях стенописи. Това може да се види и разчете в много църкви.
От църковното настоятелство на мошинската църква приканват да си спомним тази традиция и да подпомогнем финансирането на изписването на храма.
Дарения може да се направят в храма или чрез банков превод по сметка:
BG47UBBS80091015853113 ОББ-банка, клон Перник (храм „Св. пророк Илия“)
