Според статистически данни на МВР и НСИ за миналата година се оказава, че Пернишка област е сред местата, в които има най-слаба вероятност да претърпите катастрофа. Другите места с нисък интензитет за катастрофи са София и Бургас.
Въпреки майтапите за перничани и легендарният „пернишки Голф“, ние се славим сред най-примерните шофьори. Подобна статистика датира още от преди четири години, когато перничани се оказаха в дъното на класацията за невнимателни шофьори на пътя.
Според актуалните данни на МВР тази тенденция продължава. За Перник са отчетени през миналата година 57.1 катастрофи. През 2019г. са отчетени 68 тежки пътни инцидента и 14 загинали, при 119 190 души население. Средно жертви на 100 000души за Перник е 11,76.
Ето и пълната класация за страната:
БЪЛГАРИЯ СРЕДНО – 96.8 катастрофи
В страната, в която по последни данни живеят 6.951 млн. души, през миналата година са станали 6730 тежки пътни инцидента, загинали са 628 души, а 8499 са били ранени.
Средно жертви на 100 000 души: 9.03
Ловеч – 186.1 катастрофи
Една от малките български области (122 546 жители) има най-високия дял и на тежки злополуки, и на смъртни случаи по пътищата. Част от обяснението е, че през нейна територия минават два натоварени пътя – междунардният Е83, през Плевен и Русе до Букурещ, и Е772, от София до Варна. Някои участъци от тези пътища отдавна са покрити със зловеща слава и плачат за обезопасяване.
Средно жертви на 100 000 души: 21.31
Русе – 156.7 катастрофи
При 215 447 жители Русенска област отчита твърде висок брой на злополуки, макар жертвите (общо 19) да са под средното за страната. Международният трафик през Дунав мост и зловещата отсечка Русе – Бяла имат най-съществен принос.
Средно жертви на 100 000 души: 8.83
Варна – 142.2 катастрофи
Третата по население българска област е дом за 469 885 души. Катастрофите през миналата година са 667, с 46 загинали. Най-опасните месеци са август и юни. На снимката: плажът в Шкорпиловци
Средно жертви на 100 000 души: 9.81
Монтана – 137.8 катастрофи
Северозападната област отчита 175 тежки произшествия с 18 жертви – доста на фона на скромното й население от 127 001 души. На снимката: изглед към Монтанска област от връх Ком.
Средно жертви на 100 000 души: 14.17
Пловдив – 127.6 катастрофи
Във втората по население българска област живеят 666 801 души. Тежките ПТП през миналата година са 850, с 62 жертви. Пикът и тук е през август, най-малко са инцидентите през февруари. На снимката: старият град в Пловдив
Средно жертви на 100 000 души: 9.31
Стара Загора – 112.8 катастрофи
През 2019 са се случили 353 тежки пътни инцидента, с 35 загинали и 472 ранени. Населението е 313 396 души. Най-опасният месец е август. На снимката: мемориалният комплекс Бузлуджа
Средно жертви на 100 000 души: 11.18
Бургас – 106.6 катастрофи
С 409 265 жители, Бургас е четвътата най-голяма област в България. Катастрофите през миналата година са 436, с 29 жертви. Едва ли е изненада, че пикът на пътните злополуки съвпада с пика на туристическия сезон през юли и август. На снимката: центърът на Бургас
Средно жертви на 100 000 души: 7.9
Силистра – 103.7 катастрофи
При 108 018 души население Силистренска област отчита доста голям брой катастрофи – 112, със 17 жертви. На снимката: крепостните стени на античния Дуросторум
Средно жертви на 100 000 души: 15.74
Велико Търново – 103.4 катастрофи
Пътят София – Варна дава по-голямата част от злополуките, и то с ясно изразена сезонност – от 240 ПТП миналата година около 30% са станали само през август и септември. Населението е 232 568 души, жертвите по пътищата са били 21. На снимката: художествената галерия в Търново
Средно жертви на 100 000 души: 9.05
Благоевград – 103.3 катастрофи
Международен път Е79, по който през лятото към Гърция се устремяват не само българи, но и сърби и румънци, има съществен принос за високия брой катастрофи – 312 през миналата година. Но жертвите са сравнително малко – 18, при 302 694 жители. На снимката: КПП Илинден на гръцката граница.
Средно жертви на 100 000 души: 5.96
Габрово – 102.8 катастрофи
Най-опасният месец в Габрово е бил декември, следван от октомври, а най-безопасен – май. Общо катастрофите са 109, с 6 жертви, а населението е 106 598 души. На снимката: архитектурен резерват Етъра
Средно жертви на 100 000 души: 5.66
Разград – 102.7 катастрофи
В Разградска област живеят 110 789 души. Катастрофите миналата година са 113, с 11 жертви и 149 ранени. На снимката: изглед от скалния манастир в Крепча, край Опака
Средно жертви на 100 000 души: 10.00
Враца – 102.5 катастрофи
Общо ПТП през 2019 са 163, с 18 жертви. Враца е от областите без ясно изразена сезонност при злополуките – всъщност миналата година месецът с най-малко инциденти е юни (8).
Средно жертви на 100 000 души: 11.32
Хасково – 100.0 катастрофи
Общо 225 сериозни инцидента по пътищата на областта, в която живеят 225 317 души. Жертвите са 14, други 285 са били ранени. На снимката: изглед към Хасково
Средно жертви на 100 000 души: 6.22
Видин – 98.8 катастрофи
Най-обезлюдената българска област наброява едва 82 825 души, на които се падат 81 тежки катастрофи през миналата година, със 7 жертви. На снимката: крепостта Баба Вида, Видин
Средно жертви на 100 000 души: 8.53
Пазарджик – 98.0 катастрофи
Статистиката за 2019 показва 247 тежки произшествия, с 23-ма загинали и 329 ранени. Населението на областта е 252 776. На снимката: Цигов чарк
Средно жертви на 100 000 души: 9.12
Кърджали – 97.4 катастрофи
Населението на областта е 158 204 души. През 2019 са отчетени 154 ПТП, но само с 8 жертви, което е едно от най-ниските съотношения за страната. На снимката: меандрите на Арда край Стар Читак.
Средно жертви на 100 000 души: 5.06
Плевен – 92.4 катастрофи
Населението на областта се е стопило до 236 305 души, на които през 2019 се падат 218 тежки произшествия с 18 жертви и 270 ранени. На снимката: Панорамата в Плевен.
Средно жертви на 100 000 души: 7.62
Кюстендил – 83.6 катастрофи
През миналата година са отчетени 97 тежки инцидента, със 17 жертви и 101 ранени. Населението е 116 915 души.
Средно жертви на 100 000 души: 14.65
Кюстендил – 83.6 катастрофи
През миналата година са отчетени 97 тежки инцидента, със 17 жертви и 101 ранени. Населението е 116 915 души.
Средно жертви на 100 000 души: 14.65
Софийска област – 78.3 катастрофи
В областта живеят 226 671 души, макар че към нейния трафик значително допринасят и столичани. През 2019 тежките катастрофи са 177, с 41 загинали и 194 ранени. На снимката: местността Орлови скали над Бели Искър.
Средно жертви на 100 000 души: 18.14
Смолян – 72.8 катастрофи
Област Смолян е една от най-рядко населените – 103 532 души. Тежките инциденти през миналата година са 75, но само с четирима загинали. На снимката: заснежен път край Доспат.
Средно жертви на 100 000 души: 3.88
Смолян – 72.8 катастрофи
Област Смолян е една от най-рядко населените – 103 532 души. Тежките инциденти през миналата година са 75, но само с четирима загинали. На снимката: заснежен път край Доспат.
Средно жертви на 100 000 души: 3.88
Сливен – 71.7 катастрофи
През миналата година в областта са отчетени 132 тежки инцидента, с 19 жертви и 164 ранени. Населението на Сливенска област е 184 119 души. На снимката: изглед към Сливен от Сините камъни.
Средно жертви на 100 000 души: 10.32
Ямбол – 59.8 катастрофи
Населението на областта по последни данни е 117 335 души, на които се падат 70 катастрофи (доста ниско съотношение), но цели 17 жертви (доста високо). На снимката: центърът на Ямбол
Средно жертви на 100 000 души: 14.52
София град – 57.1 катастрофи
Столицата е сред най-безопасните области най-вече защото иначе големият брой злополуки и жертви (759 тежки катастрофи през 2019 и 75 загинали) се разделя на 1.328 милиона души население. На снимката е катедралата „Св. Александър Невски“.
Средно жертви на 100 000 души: 5.64
Перник – 57.1 катастрофи
Пернишките шофьори имат легендарна репутация в България (според местна шега буквите ПК значели „петстотин коня“), но всъщност тук вероятността да претърпите катастрофа е сред най-ниските. През 2019 са отчетени 68 тежки инцидента и 14 загинали, при 119 190 души население. На снимката: изглед към града от скандално реставрираната крепост „Кракра Пернишки“.
Средно жертви на 100 000 души: 11.76
