Директорът на „Топлофикация-Перник“ инж. Любомир Спасов за бъдещето на въглищните централи и какви действия предприема държавата за осъществяване на прехода към нисковъглеродно производство. Спасов коментира пред dir.bg и как върви изграждането на новото шламохранилище, както и какви са плановете за модернизация на най-голямото предприятие на територията на Перник.
– Инж. Спасов, на фона на „Зелената сделка“ какво ще е енергийното бъдеще на страните, които използват основно въглища в своето производство на енергия. България е типичен пример за такава държава?
– През последните години в редица страни, използващи въглища, започна преходът към нисковъглеродно производство. Полагат се огромни усилия и се влагат средства за създаване на алтернативни мощности, които създават възобновяема енергия, както и внедряването на технологии за пречистване на въглищата и на други горива след изгарянето. Мога да дам пример с Австрия като една от страните, които тази година затвориха последната си топлоелектроцентрала на въглища. Започнаха да използват възобновяеми източници. Дори и там процесът е „плод“ на дългогодишна работа и създаване на алтернативи. Топлоцентралата в южния град Мелах захранваше от 80-те години топлофикационната мрежа в съседния град Грац. Останалите ТЕЦ-ове в страната бяха затворени през последните 15 години. Сами виждате, че преходът е дълъг и сложен. Някои страни успяват по-лесно да преминат през него. За други е по-трудно, както в България и Полша. Нас, българите, ни очаква дълъг и тежък път.
Смятам, че бъдещето на централите на въглища е преминаване към природен газ и въвеждането на друг вид алтернативни технологии като водород, както и използването на ресурси като слънце и вятър за генериране на енергия. Ние ясно осъзнаваме този факт. Имаме проект за начало да започнем да използваме природен газ през лятото. Инвестиционното ни намерение чака разглеждане от РИОСВ. Осъзнаваме, че трябва да направим промени, за да отговорим на изискванията за работа на централите на въглища. За да реализираме намерението си, е необходимо да изградим нови мощности. Съществуващите са проектирани за изгаряне на местни кафяви въглища. Този проект изисква време , сериозна работа и големи инвестиции. Ситуацията с намирането на финансов ресурс се усложнява и от рецесията, която дойде с пандемията COVID-19. Надявам се икономиката ни да се възстанови бързо, защото понесе тежък удар.
– Започнахте ли работа по изграждането на новото шламохранилище?
– До дни ще започне строежът на новото шламохранилище. След съвместната среща преди 2 седмици, заедно с Министерствата на енергетиката, на околната среда и водите, на регионалното развитие и кметът на Перник постигнахме консенсус, че трябва да се изгради ново. Очаква се то да стане готово за новия отоплителен сезон. Ще се намира в местността „Кудин дол“, на площ около 500 декара.
Окончателно приключваме експлоатацията на старото шламохранилище „Седми септември“. Демонтажът започна веднага след тази среща. Миналата седмица беше срязан тръбопроводът, по който ние подавахме отпадъчния си продукт (шлам) към сгуроотвала „Седми септември“. Предстои всички тръби да бъдат преместени на терена, на който ще изградим новото. На мястото на старото шламохранилище ще бъде засадена растителност.
– Имате още едно инвестиционно намерение за добавяне на биомаса към енергийния микс на централата?
– През септември миналата година внесохме този проект за разглеждане, след като оттеглихме предишното си намерение за оползотворяване на РДФ поради общественото недоволство. Основната цел, която искаме да постигнем чрез внедряването на биомаса, е да се намалят емисиите въглероден диоксид.
Разчетите ни показват, че те ще се понижат с до 80%.
Това се дължи на факта, че биомасата е възобновяем енергиен източник и има въглеродно неутрален отпечатък при горене. Този план е свързан с използването на биомаса във времето, в което централата ще изгаря въглища. За да постигнем пълна трансформация на централата до спирането на използването на този тип гориво ще мине технологично време, тъй като процесът е бавен. В момента събираме екип от експерти, за да можем да вземем цялостно решение за трансформиране на централата. След това ще следва проектиране, разрешителни, изграждане и т.н. До приключване на целия този процес ние ще използваме природен газ и въглища. Идеята за включване на биомасата като гориво е, за да намалим използваното количество въглища и така използваното гориво да е по-щадящо от гледна точка на емитирани емисии.
– Според Вас след колко години България ще може да има реално нисковъглеродна икономика?
– Замяната на въглищата с алтернативни горива ще ни отнеме поне 10-15 години. Изборът вече не е дали да запазим въглищните централи, а как да осигурим плавен преход. За нас като държава, според мен, е важно да се намери балансът между така наречената декарбонизация и високата социална и икономическа цена, която би платила България. Въпросът е как да постигнем целите на „Зелената сделка“, без да се стига до съкращаване на работни места. Ние работим в тази посока!
