Венци, цветя и вой на сирени в Перник. В памет на големия български революционер Христо Ботев и неговата дружина, дали живота си за свободна България.
Един ден в годината сирените вият 2 минути и ни призовават да спрем, да се изправим, да застанем и сведем глава с мисъл за онези, благодарение на които живеем в свободна страна.
Но дори и тези две минути не могат да ни накарат да натиснем пауза във времето и да спрем. Все по-рядко, все, по-малко…2-ри юни постепенно се превръща в отживелица.
Във времето, в което виеха сирените на едно от най-оживените кръстовища в града и на метри от паметника на Христо Ботев, нито една кола не спря. Нито един шофьор не излезе. Балконите на жилищните сгради бяха пусти. Никой не се появи там, ей така, за две минути, да впери поглед в небето, за едно „благодаря“….или поне за по една цигара…
Не са виновни „младите“….не. Възрастни хора се разхождаха спокойно по улицата все едно нищо не се случва. Само трима души спряха за кратко. Ден като ден. Как да ги упрекнеш хората? Живеем в свободно общество, в което всеки има право да вярва и да прави каквото пожелае… благодарение на Ботев…
Вярваме, че е имало хора, които са отдали почит. Но не пишем тази статия, за да размахваме пръст. Просто пресъздаваме онова, което виждаме.
Институциите в града обаче, онези, които представляват обществото в Перник, сведоха глава за пореден път. От наше име, отчетоха се.
Венци и цветя поднесоха кмета на Перник Станислав Владимиров, областният управител Емил Костадинов, депутати и представители на политически партии, общественици, кметове на кметства.
На почетен караул пред паметника на Ботев застанаха представители на дружество „Традиция“ облечени в четнически униформи.