Пътуващите магазини са сред съставните елементи за съществуването на редица малки населени места в отдалечените краища на България. Селата в Трънско не правят изключение и почти всичките разчитат на магазините на колела, които няколко пъти седмично доставят хранителни продукти на местните. На територията на община Трън функционират 4 – 5 пътуващи магазина, които са единствената алтернатива за снабдяване, тъй като стационарни търговски обекти за хранителни и други стоки в повечето села липсват, предаде репортер на Zapadno.com.
Конкуренция между пътуващите магазини в Трънско не се наблюдава, тъй като всеки мобилен търговец е обхванал определени села, които обслужва. Такъв е случаят с Илиан от Трън, който от четири години си изкарва прехраната с тази дейност.
Наследил пътуващия магазин от своя брат,
който занимал да работи в чужбина. Неговият бус зарежда с хранителни продукти жители в трънските села Неделково, Филиповци, Мракетинци, Врабча, Ездимирци, Долна Мелна и Горна Мелна, както и населени места в Знеполе. Пътуващият магазин на Илиан зарежда тези села 3 пъти в седмицата в различни дни.
Клиентите търсят предимно българското производство,
което при зеленчуците е малко по-скъпо от вносното. Някои хора с по-малки възможности пък предпочитат по-евтината стока. Цитрусови плодове и гръцки домати са вносната продукция, а повечето от стоката е българска.
“Нашето си се търси повече. Има някои хора, които си търсят пък гръцката стока. Ето сега гръцкият домат е на един и 50, а българският розов е на три и 50. Най-много сега се търсят домати, краставици, хляб, чушки, сирене. Основни хранителни продукти, но предлагаме и сезонни плодове. Зимата е най-слаб от всичките сезони. Иначе, ако изключим зимата, има постоянно търсене. Малко е изморително, но се свиква”,
сподели Илиан, който е сред най-чакания човек за около 100 местни жители. На седмица той продава по около 600 хляба.
Досега Илиан не е чул лоша дума от клиентите. Имало е случаи, в които доволни клиенти му подаряват домашна продукция – мед, кашкавал, яйца.
“Има ги и тези моменти. Един дядо, преди да почине, ми даде 100 лева понеже му нося яденето до вкъщи. Аз му казах, че не ги искам, но той настоя и вика: “Не, не, заповядай. Доволен съм от тебе!” и така.”,
спомни си Илиан с усмивка за дядото.
