Ако катапулта работи – скачайте другарю Радев!

Името на генерал Румен Радев се роди от нищото. В книгата на Михаел Енде „Приказка без край“, „нищото“ пък управляваше света. И човек, няма как просто да не се замисли – ами ако нищото вече управлява и нас? Но това са мисли на параноик, говоря за себе си, не така мисли господин Румен Овчаров. Господин Овчаров участва в един от сутрешните блокове през изминалия уикенд и факта, че нямаше рационални аргументи в подкрепа на кандидатурата на генерал Радев за кандидат президент издигнат от БСП и АБВ, далеч не му попречи да модифицира липсата на такива, в силна емоционална доказателственост, позната ми лично на мен до болка от вечерните скандалите с жена ми.

Овчаров, точно както и тя, само дето не тропна с крак на водещата, за да й обясни, че „няма как! Радев е човекът, решили сме, (разбирай ние 5-мата – той, Корнелия, Георги Първанов, Румен Петков и „нищото“). Овчаров, дори обясни, че човекът е мъж, което май се оказва и единствения факт подкрепен със сравнително реални доказателства. Но, да не издребнявам. Все пак генералът си е генерал, бил той Атанасов, Борисов или Радев. Дет се вика – а скочиш срещу генерала, а са те пратили в дисципа! Затова аз няма да скачам, най-малкото щото не съм спортен тип. Но ще попитам.

-Защо генерал Радев, чието име стана популярно в публичното пространство единствено защото е на път да бъде издигнат като кандидат президент подкрепен от БСП и АБВ, на пресконференцията си днес, не обясни поне с какво му е близка „лявата идея“? – С това, че е лява, с това, че е идея, или с това, че е президентска? Нещо повече.. – Защо Радев не обясни поне, след като винаги е бил фен на НАТО, какво мисли за Русия например?

-Защо не каза, как вижда себе си като ляв президент?

-Защо не изкоментира другите кандидати от БСП и факта, че името му вместо да консолидира и без това измъчената от вътрешни дрязги партия, само отново разбунва страстите в куцащата столетница?

-Защо не каза също така Радев, имали той въобще някаква политическа платформа или като бъдещ президент ще наблегне единствено на закупуването на нови самолети и техните ремонти на наша територия?

-В този контекст поне да бе казал, кой ще ги купува и ще имали обществена поръчка за ремонта им?

-Въобще, най-малко да бе казал кой е той и знае ли кои са те? А под „те“ аз разбирам, и мнимите му приятели, и скритите му врагове. Защото, „нищото“ мили хора си е сила! Не илюзорна, а съвсем реална. „Нищото“, според ПР-те на Радев може би дори е стратегия, но според повечето хора на улицата, си е преди всичко „нищо“. Друг е процедурния въпрос. Въпрос, според който, преди вождовете по правилник трябва да се изкажат индианците. Ясно е, че са индианци, ама просто така – от демагогия бе! Нека говорят! Все пак това е БСП! Нима и там вече забравиха демагогията?! Ясно е също, че Радев е преди всичко приятелска кандидатура, приета единодушно след изпушването на Лулата на мира, от горните 5 фактора, но е и ясно, че генералът е повече икономическа, отколкото политическа такава.

В култовия филм „История на света“ в такива моменти главния герой възкликваше с репликата: „Its good to be a King“, а после намигаше на Корнелия Нинова. Искам да кажа просто, както ми обясняваше преди години Петър Увалиев в братски Лондон, че демокрацията е преди всичко компетентност, но не летателна, корпоративна или само управленска, а компетентност на избора, което пък в себе си включва и горните три. В настоящия драматичен случай обаче, имаме само летателен план, но не и съдържателен. Сиреч, нито знаем смисъла на пътуването, нито знаем неговата цел. Защото, както е известно скъпи братя и сестри, да бъдеш честен политик не е трудно – почти липсва конкуренция. Но и не е вярно, че политиката е изкуство само на възможното. Политика – това е избор между гибелното и неприятното. Думите са на Джон Кенет Гълбрейт, а у нас, 5-те влъхви са негов пророк. Така че, ако катапулта работи – скачайте другарю Радев!

Васил Петев