За вятъра, напрежението и победите

Един от основните лозунги на Олимпийските игри гласи „Не е важна победата, а участието“. До този момент това важи с пълна сила за нашите представители в Рио, които до един останаха далеч от почетния подиум.

Ако се гледа обективно на ситуацията в българския спорт към днешна дата, това не е толкова изненадващо. В крайна сметка, с малко изключения, никой не очакваше кой знае какво от представянето на спортистите ни в Бразилия.

Част от тях в коментират по доста странен и на моменти пораженчески начин участието си на Игрите. Такъв е пример е плувкинята Нина Рангелова.

„Невъзможно е да стигна полуфиналите в Рио. Силно се надявам поне да запиша национален рекорд на 100 метра свободен стил“, коментира Рангелова. Впоследствие прогнозата на Рангелова се сбъдна, поне в частта за класирането.

Ненужно ниско самочувствие демонстрира и фектовачът Панчо Пасков. То сътвори една от големите изненади в турнира, след като в първия кръг победи на сабя носителя на 20 златни и медала от европейски и световни първенства Аликсей Якименко. След това 20-годишният Панчо отстъпи на германеца Матиа Сабо.

„С треньора ми си говорихме, че участието на олимпийските игри дойде рано в кариерата ми. Надявам се да е добра основа, върху която да можем да градим, да подобряваме играта и тепърва да постигаме по-добри успехи“, заяви Пасков след мача.

Принципно в спорта липсата на самочувствие на моменти е по-вредно от високото такова. Никой не е очаквал нито от Рангелова, нито от Пасков, да сътворят чудеса. Реално представянето им беше в реда на нормалното, като Панчо дори успя да сътвори минисензация. Слабо представяне на Олимпиада не е проблем, но пораженческото мислене е нещо съвсем друго.

На друг полюс пък бяха стрелците Антоанета Бонева и Антон Ризов. Първата завърши на осмо място на 25 метра малокалибрен пистолет, дисциплина, на която спечели Световната купа през изминалия сезон. Ризов пък завърши на 42-о място на 10 метра пушка. И двамата се оправдаха с голямото напрежение, с което много напомниха на родните ни футболисти, когато губят мач.

Друг техен колега – Самуил Донков, който отпадна още в квалификациите на 50 метра пистолет, стигна още по-далеч.

„Вятърът ми изигра най-лоша шега. Имахме твърде малко възможности да тренираме на лошо време. Имаме тактика за такива случаи – стоиш, чакаш порива“, коментира Донков.

Явно по-голямата част от останалите стрелци са били по-добре приспособени към природната стихия. Или просто са намерили малко достойнство да не се оправдават с вятъра с провала си.