Дългогодишната кметица на софийското село Мрамор Руска Дросева зарежда с години непрежалимия Никола Анастасов със смешки от шопския хумор. Великият актьор, който по потекло е македонец, е ненадминат експерт по шегите на местните в София, посрещан като Бог на всяка българска сцена. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания.
„Към шопите се привързах, защото са необятни. Хуморът им ги спасява във всички области на живота. Чрез смеха на шопа намерих удовлетворение и дори въздействах на колегите от Сатиричния театър да засегнат тази тема. Така тя се претвори и в спектакли“, разправя приживе актьорът и не крие, че любимия си шопски виц той научил в село Мрамор.
Действието в анекдота се развива на гробищата. Вуте седнал на един гроб и реве ли, реве. Нане го пита защо, а той отговаря: „Па не видиш ли, ревем за Пена!“. „Ми т’ва не е гробът на Пена, бе“, рекъл Нане. Тогава Вуте се ударил по челото: „Лелее, а па я ревем и се кинем, и се чудим що не ми е мъчно!“.
Преди време Анастасов издаде автобиографична книга. Томчето озаглави „Я, колко мъка“ и това сигурно учудва мнозина. Кръстник на творбата всъщност е Кеворкян. „Първо мислех да я нарека „Ей, колко е смешно!“. Дадох му я на Кеворк да я прочете предварително, а той рече: „Ти си разказал мъките, които си преживял. Какво смешно има в това?“. При мен наистина всяко нещо е постигнато с много мъка – в училище, в театъра, с ролите… И тогава заглавието само се роди“, обяснява актьорът.
- никола анастасов
- руска дросева
- шопски хумор
Източник: Nbox.bg
