Любимото на всички машинно гласуване, особено за местни избори, ще въведе компютърно-образователен ценз. Казвам го съвсем отговорно. Не казвам, това дали е добро или лошо. Това, че го няма в Европа – няма го, окей. Това на никой очевидно не му прави впечатление. Какво се случва, ако примерно на тези избори въпросната емблематична баба Гинка от Гинци трябва да завърти 6-7 екрана, за да си реализира вота, защото като сложите и преференции, толкова са. Значи бабата започва да върти екрана на машината. Тази баба обаче през живота си компютър не е пипала. Така описа образно проф. Михаил Константинов машинното гласуване на местия вот, както го искат неистово Корнелия Нинова, президентът Румен Радев и БСП.
По думите на математика, в случая съображенията, че въпросната баба, дадена за пример, била използвала банкомат, не съответствали на действителността и резултатът от гласуването, който ще се случо.
„Машинното гласуване на последните избори, когато имаше 3000 машини, беше като цяло успешно, защото общо взето дефектите бяха много на брой, но не бяха кой знае колко фатални. Но тогава отидоха да гласуват на машини хората, които бяха пипали машини. Значи, баба Гинка не отиде да гласува с машината, защото тя не знае какво да прави точно. Баба Гинка е събирателен образ на хората, които не работят с компютри“, продължи темата професорът пред „Фокус“.
„Аз даже вече имам едно рационално предложение – дайте да изчакаме трите най-технологични държави в Европа да го въведат това машинно гласуване. Кои са трите най-технологични? Първо Германия, както знаете, много технологична държава; Холандия – изключително технологична държава; Ирландия – много технологична държава, една от най-технологичните. Хайде да почакаме тези трите държави да го въведат и ние тогава да го въведем, да можем да използваме техния опит“, предложи Константинов.
Той се изказа и остро срещу предложението на ВМРО и „Воля“ да се въведе образователен ценз за гласуване на избори. „Като държава сме част от демократична общност, която е много широка, европейска демократична общност, световна демократична общност и трябва да спазваме основните правила, които тези общности са приели“, коментира странното искане на двете партии шефът на „Информационно обслужване“.
„В сравнение с изборите от 2015 година, броят на действителните гласове е практически същият. Нека да видим колко е той, защото по този въпрос имаше всеобщи изказвания от страна на хора с лоша математическа подготовка. Чухме абсурдни числа от 20-25 на сто, даже наскоро един господин говореше за една трета и т.н. Това са пълни глупости, разбира се. Общо броят на недействителните гласове на първия тур е 661 000. Само че, забележете, общо подадените гласове са грубо казано 7 700 000. Като разделите първото число на второто, получавате 8 процента и половина средно недействителни гласове“, разби той поредния опозиционен мит, че недействителните гласове били застрашаващо много и това повлияло на крайните резултати.
