Та, приятелят ми смята да закрие своята медия.
И да си тръгне тихо от родината. Заради спокойствието на детето. Заради здравето на жена си.
Заради своите нерви, които са на предела. И да, за собственика на Биволъ разказвам…
Никога не съм и повдигал публично лични въпроси. Но днес ще го направя! Защото каузата си струва, поради общественото ѝ значение.
Имам много приятели. Ала, както е при всички, истинските са малко. Един от тях е голям. Не само голям приятел, а и голям човек.
Повечето знаят името му. Други го свързват с името на медия. Трети – с рогато животно. А за мен си е само приятел. И като казвам истински, имам предвид онази мъдрост – за приятеля, който знае всички твои слабости и въпреки това ти остава верен приятел. С него доста сме спорили. Имахме и такава караница, че с месеци не си говорихме. И въпреки това той ми остана приятел. Голям.
Но днес разбрах, че той си отива. Мисли да напусне страната. С жена си и детето им. Заради работата си. Заради медията му. Заради разследванията ѝ. Във времена на “стабилност” и “демокрация”. А било е време, когато го следят, запорират сметките му, поръчват го и даже се опитват да го убият четирима мъже. Но той оцелява. Не, не се маха. А защо сега? Как стана? Какво се промени? Днес, във времена на “свобода на словото” и “правото на волеизявление”, той е взел друго решение. Още ли не се сещате за кого разказвам?
Нека Ви подсетя тогава. Отгледан е от баба си и прабаба си. Още от бебе. Израства без майка. Тя създава друго семейство и има две деца. Израства без баща. Той създава друго семейство и има един син. Този полубрат ще носи цял живот само проблеми на моя приятел. Чрез неверните си статии по негов адрес и медията му. Понеже предпочита силните на деня пред истината. А приятелят ми, поет по душа, се оказва аутсайдер. Точно защото винаги търси истината, а не парите. За неговата журналистика фактите са важни. Свободата и независимостта също.
С тази идея създава първия и най-авторитетен сайт за разследваща журналистика в страната. И започват мъките, гоненията, заплахите, натискът. За да се стигне до 2019 г., когато чува от телевизора в дома си как прокуратурата смята, че неговата медия е поръчител на източването на лични данни от НАП. А той, като собственик, бил общувал със заподозрения за хакерската атака, чрез приложението “Телеграм”.
Приятелят ми веднага реагира, обявявайки публично, че ще заведе дело за клевета срещу прокуратурата. Тъй като нито познава “хакера”, нито някого изобщо от фирмата му работодател, а приложение “Телеграм” дори не е виждал, а камо ли да го ползва.
Съответният отговор не закъснява. Засипват го с преписки, проверки, разследвания и ревизии. Първата ревизия от НАП, по анонимен донос, не открива нередности. Поради тази причина следва нова, пак по анонимка до прокуратурата, и така до безкрай. Или, докато не се намери нещо, за което да се хванат. Към днешна дата ревизиите са вече 5. Физически не се издържа. За психически да не говорим. Тежестта на натиска отеква с пълна сила и върху съпругата на моя приятел. Тя също напълно невинно е подложена на терор от държавните институции. В XXI век, в страна член на ЕС, с претенции за демокрация.
Ревизорите проверяват и нейния бизнес, както и всички, с които е работила през годините. Репресия в действие. Това е новата институционална бухалка. Вече няма лагери за дисиденти, а има поръчкови ревизии, нямащи край. Бройката им е абстрактна величина, клоняща до безкрайност. Крайните срокове също. Мъчението с китайската капка е за предпочитане, защото при него водата все някога свършва, за разлика от поръчковите проверки у нас.
Та, приятелят ми смята да закрие своята медия. И да си тръгне тихо от родината. Заради спокойствието на детето. Заради здравето на жена си. Заради своите нерви, които са на предела. И да, за собственика на Биволъ разказвам. За моя голям и истински приятел Асен Йорданов, познат сред ФБ-приятелите си и като Asso Giordany. Споделих историята му, за да се знае. Понеже няма да я намерите в статия, интервю, коментар. А е хубаво всеки да е информиран защо е паднал на браздата БИВОЛъ.
Г-н Бойко Борисов (Boyko Borissov), това ли Ви беше целта? Доволен ли сте от резултата? Кажете направо, гоните ли читавите хора от страната? Ако отговорът е “не”, тогава вдигайте телефона и се обаждайте на когото трябва, за да му разпоредите нужното, както направихте за Мишо Бирата. Няма какво да се лъжем, тук няма разделение на властите, а всичко зависи от Вас. И се решава с едно Ваше позвъняване. А, ако случайно отговорът Ви е “да”, значи сте съгласен да я има кампанията #ЗаминеЛиАсенБройтеИмен. Да видим колко хора ще останат на територията, за да ги управлявате, и откъде ще внесете работна ръка, за да се издържате от данъците ѝ.
И последно, не се подвеждайте от затишието. След него винаги идва буря. Ще я познаете по първата празна лодка сред вълните. А лодкарят, както разбрахте, се кани да я напусне…
Автор: Давид Мавродиев
Източник: EuroChicago.com
