Васко Кръпката. Както винаги откровен. Както винаги прям. Както винаги честен. Пред себе си на първо място. Уникално интервю с музиканта пред Dir.bg в чест на 30-години от падането на комунизма в България.
-Спете спокойно деца?
Да! Спокойно спят!
-Кой спи спокойно?
Моите деца!
-Как така?
Останаха честни и чисти! Който отстоява чест и достойнство, спи спокойно!
-А на комунистите децата?
Не спят спокойно!
-Защо?
Защото управляват! Политика, бизнес, медии, Църква, банки, петрол, вериги, транспорт, групировки, консорциуми…. повечето неща, от които зависи днешният ни живот, управлява лъжата, а тя не спи спокойно!
-Значи ли това провален преход?
Не! Защото те поеха управлението не с калашниците като предците им, а с избори. Затова ручахме жабетата, народът да има право на избор. Какъвто преход си избира човек-такъв!
-Народът ли избра мизерията на днешните времена?
Народът избра мизерниците, които го ограбват. И въпреки това не вярвам в подвеждащото определение „мизерията на днешните времена“, защото знам, че има много по-голяма мизерия по света и мизерията преди 30 години у нас беше много по-огромна! Тогава нямаше свободни избори, свободно слово, свободен пазар, свободно придвижване, изобщо свободен живот…. НЯМАШЕ!!! На това викам аз мизерия!
-Много хора ще опонират!
Знам! А тя историята е един вечен спор….аз съм опозиция на инертното, ретроградно мислене, което също е в основата на днешните ни проблеми.
-И все пак с нищо хубаво ли не си спомняш комунизма?
Нищо хубаво благодарение на комунизма! Ако сме останали живи и сме живяли някак, то беше въпреки властта на комунистите, обявени за най-опасните терористи до средата на миналия век. Живяхме на затворено…..Живяхме тъжно, в очакване нещо да се случи, а всички, които са се опитвали нещо да променят, бяха избити или заточени по затворите, а техните близки роднини интернирани на село. Дошли на власт с червената армия зад гърба си, заграбили всичко де що има да се граби, „национализирали“ фабрики, фирми, транспорт, иззели собствеността на хората, Църквата и направили всичко да зависи от една партия и от нейните господари в Москва….и така, за 45 години я докараха до фалит, тотален разпад… и следвайки „Перестройката“ трябваше да се „преустроят“ от комунисти на капиталисти и го направиха пред очите на собствения си народ и целия свят. Пиша им шестица по конспирация!
Българската „икономика“ и селско стопанство в края на 80-те, по подобие на съветската вече съвсем изнемогнаха и не че ги е имало кой знае колко, но поне хората бяха научени от преди 9-ти септември да работят и нещо да сътворяват, та ходеха на работа за някакви мизерни заплати, ама то като няма какво да си купиш – се тая…. 45 години партизанщина, кражби от държавното и логиката „те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа че работя“ доведоха до разрухата от 90-те… Да, комунизмът се саморазпадна, без ничия помощ. Сам – самичък се разпадна!Благодарение на собствените си разпадвачи! Докато в Европа, САЩ, Япония и други развити и свободни страни хората работеха, произвеждаха, пътуваха, вдигаха си стандарта на живот, а тук блеехме и чакахме какво ще нареди господарят на клетката. Но както и да е, това е минало и като говорим за едно време, трябва да сме наясно, че каквото и да е било, не може да се върне.
-Една от често повтаряните тези е, че се е живяло по-евтино при соца.
Да, разбира се! Ама както казва проф. Радулов, под турско робство е било още по-евтино….а при робовладелския строй пък не е имало парични единици…
-И все пак няма ли нещо обнадеждаващо по тази тема?
Има! Комунистите, започнали с обир на мандри, сега я докараха до там да обират банки-собствени… На нас, свободните хора не могат да ни вземат Свободата, защото сме в НАТО и ЕС, благодарение на малкото некомунисти в новата ни история, които насочиха управлението на страната ни в тази посока. А той, комунизмът не е само наш проблем. Той още не е отречен и по света. Разликата между едните и другите е, че се допуска различно мнение, затова повече харесвам другите…. ако ме разбирате правилно. Комунистите, като са дошли на власт, са си избили опозицията, а другите, като дойдоха, не падна и един косъм от главата на комунист и това, според мен, не е съвсем добре, но е по-достойно! Светът си върви и България, щом е със света ще си върви полека напред, въпреки тях!
-Какво ти отне демокрацията?
Много неща! Отне ми 1-вия член на Конституцията, дето пишеше че к“вото каже партията – майка кърмилница, е закон… Отне ми символите на комунизма на всяка крачка из Татковината… (останаха доста, но и тях ще ги отнеме полека). Отне ми любимото задължение да ходя на манифестации на 9-ти септември, 1-ви май, 24-ти май, 7-ми ноември и др. за да марширувам, да махам и да се усмихвам на партийните ръководители, наредени на мавзолея, а не като сега да ходя да викам „оставка“ пред парламента. Отне ми задължението децата ми да са чавдарчета, пионерчета, комсомолци…. Отне ми прекрасното задължение синът ми да ходи 2 години в казармата, където да го научат как се стреля с калашник и как се краде бензин от камионите и нафта от танковете.
Отне ми празничното настроение по време на избори, когато имаше две възможности да гласуваш за партията или да пуснеш празен плик (партията винаги печелеше с 99.99). Отне ми възможността да карам и повече ремонтирам запорожеца си, докато си мечтаех да спастря 1500 лв., които да дам за вноска за лада, която да чакам 15 години, докато светът се заливаше от нови модели коли. Отне ми сладкото усещане да сменя тайно 30 лв. на Магурата, за които съм работил цяла седмица за 5 долара, за да си купя касетка от кореком и да си запиша някоя тава (плоча) на Led Zeppelin от някой приятел. Отне ми корекомите, на витрините на които ходехме тайно да плакнем очи и показните магазини, в които майка ми се редеше с часове за банани по Нова година.
Отне ми задължението на баща ми да ходи в милицията да взима „открит лист“, всеки път, когато искахме да ходим до Петрич за праскови. Отне ми възможността песните ми да минават на 4 комисии от шепа мастити композитори, които решават какво да звучи по единственото държавно радио и единствената държавна телевизия. Отне ми петък-ден на съветска телевизия. Отне ми хубавите филми и концерти по телевизията два пъти на годината по Коледа и Великден, за да не ходим на църква.
Отне ми задължителните учебни предмети руски език, научен комунизъм и др. Отне ми възможността новините да са позитивни и изпълнени с постиженията на соц-лагера и лоши новини единствено за западащия и загниващ запад. Отне ми мавзолея, булевард Ленин, град Сталин /Варна/и др. Берлинската стена ми отне … Отне ми масовото „отчуждаване“ на имоти без право на отказ и построяването на тяхно място на сиви панелки….Отне ми Кремиковци и други постижения на соц-гениите. Отне ми сантименталността, живеейки от тъмната страна на Стената, да имам романтично отношение към западния свят…И не на последно място, отне ми много места за паркиране.
Как си представяше и как не си представяше днешна България преди 30 години?
Нищо кой знае какво не си представях. Исках свобода на словото, свободни избори, свободен пазар, да се отворим към света, да няма мита за западни автомобили и изобщо стоки, да няма задължителна казарма, да има банани и цветни снимки и т.н. Представях си, че има малко повече българи, които не чакат на държавата, не се слагат на управляващи, не се бутат по стълбицата нагоре… по-малко роби и повече свободомислещи хора си представях…
Не си представях, че 30 години след като у нас се случиха тези неща, хората масово ще са толкова отчаяни и обезверени. Не съм си представял, че злите сили така умело, чрез медиите, масово ще откажат хората от онази енергия, която имахме в началото на 90-те. След 30 години да кажеш, че си седесар е обект на подигравка, а тогава всички се пишеха такива… Явно тази енергия ги плаши до ден днешен, щом дори из Фейсбук /едничката свободна медия/ е пълно с червени бабички и мрънкане за соца, в центъра на София се продават сувенири със СССР, с бай Тошо.
Дори на мотосъбор, където би трябвало да се събират най-свободните хора и там видях такива символи…Не знам как се случи, но успяха да оплюят всичко хубаво, което ни се случи и на бялото до викат черно. Не съм си представял, че почти няма да останат свободни медии…остана ни само вестник „Стършел“ и тук-таме по нещо из медиите…добре, че е интернет! А в личен план ми се случиха толкова хубави неща, че преди 30 г. не съм си нито представял, нито очаквал, че ще свирим на най-малките и най-големите места, където може и не може да се свири. Не съм си представял, че ще обиколя голяма част от Свободния свят – почти цяла Европа, Скандинавия, Америка, Австралия и Нова Зеландия… с музика…с песни, които сам съм си измислил, организирал, записал и т.н.
