Вестник „Стандарт“ е направил интересна класация на личностите, които преминаха с успех изпитанията на българския Преход. Ето кои са те, според изданието.
Спортистът на прехода Христо Стоичков
Преходът в спорта определено си има лице и то е на Христо Стоичков. Обичан от едни и мразен от други Камата направи известна България по целия свят.
Възходът на Ицо стартира от отбора Марица (Пд) 1980-а, после и на завод „Юрий Гагарин“. След това минава през Хеброс, за да стигне до катапулта ЦСКА . През сезон 1989/90 Камата спечели „Златната обувка“ за голмайстор в Европа и въпреки, че „червените“ паднаха от Барса за КНК хвана веднага окото на великия Йохан Кройф. Барса веднага извади колосалните за времето 4,5 млн. долара и си осигури услугите на Стоичков. Последваха шеметни години при каталунците за Ицо.
С негова помощ отборът спечели за първи път Шампионската лига. С Камата в атака Барса печели 5 пъти титлата в Испания, а веднъж и купата на Краля. Стоичков игра и за Парма, а после пак се върна в Барса. След това кариерата му мина през Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго файър и Ди Си Юнай-тед. Като футболист той направи 473 мача на клубно ниво с 226 гола, а за националния Ицо изигра 83 мача с 37 гола в тях. Спечелената“Златна топка“ през 1994-а е върхът в кариерата му.
Треньорският път на Ицо мина през националния тим, Селта Ви-го (Испания), Мъмелъ-ди Съндаунс (ЮАР), Литекс и ЦСКА . Съдбата обаче накрая го срещна с професията -журналист, за която през годините на терена и до него винаги се е изказвал не толкова ласкаво. Геният в него обаче блесна и пред микрофона и в момента той е сред топ анализаторите на мексиканския тв канал „Унивижън“. За капак Ицо написа и книга, която разказва живота му и скоростно стана бестселър.
Бизнесмен на прехода – Васил Божков
Божков е от онази порода бизнесмени, които колкото повече опознаваш, толкова повече разбираш, че изобщо не познаваш. Ако беше другояче, отдавна да е последвал съдбата на стотиците герои на прехода, чиято слава беше правопропорционална само на текущата им банкова сметка. Какъв е Божков – хазартен император, застрахователен бос, строителен предприемач, финансова акула, топ колекционер, футболен президент?
Сигурно по малко от всичко това. Никой отдавна не брои милиардите му, след като още преди 20 години той излезе в челните места на класации на най-богатите в региона. Далеч по-интересна е формулата на успеха му, превърнала го от собственик на чейндж бюра и бинго зали в член на Ню Йоркската академия на науките и сенатор в Конгреса на световните нации.
Математиката винаги му е помагала да реши конфликтните уравнения на прехода. Като икономист е наясно, че производството е рисков сектор, но добрият търговец винаги печели. От шахматната дъска знае как да постави в шах всяка власт. Страстта към покера превърна блъфиране-то във втора негова природа. Трябваха му 10 години, за да разбере тънкостите на играта в България и после да му доскучае. Изнесе големите си бизнеси в чужбина, а у нас остави хобитата си. Някои от тях, разбира се, ужасно печеливши. Все пак неслучайно го наричат „Съдружника на късмета“.
Интелектуалец на прехода Антон Дончев
Авторът на „Време разделно“ Антон Дончев едва ли си е представял, че истинското време разделно ще е това, в което самият той живее. Може би точно заради това все още не се наема да напише „Време разделно“ 2 за новата действителност, както отдавна приятелите му го агитират.
„Животът зависи от нашата духовност, а не от материалното ни битие. Всичко сс пречупва през културата, защото благодарение на нея се случва отглеждането, чрез нея хората се възпитават и образоват“, обича да казва мъдрецът. Той е убеден, че мандатното мислене е най-големият проблем на изминалите 30 години.
„Парата заменя ценностите. Тя променя целия пейзаж. Има зла воля. Има и хора, които са слуги на парите – те проповядват, че всичко се купува“, казва авторът на „Време разделно“. Според него достойнството е в основата на обществото и на личността. А то не се купува. Може би всичко това накара Антон Дончев да бъде все по-мълчалив и предпазлив в прогнозите си. Но въпреки това си остава оптимист: България няма да загине, след като вече и сънародниците по света пращат децата си в български училища и издават вестници на родния език.
Детето на прехода- Емил Кошлуков
Таралежът на прехода -това е Емил Кошлуков. Бодлите му се усещат от първата студентска стачка до днес, когато вече е шеф на БНТ. Биографията му наистина е огледало на периода на промените. Тя започва да се пише още в 10 клас, когато го привикват за разпит в Държавна сигурност заради книгите на Солженицин и Желю Желев. И ако тогава минава само с мъмрене, докато е в казармата в Елхово, го съдят на 6 години затвор за подтикване към бунт в поделението. През 1989-а го освобождават предсрочно и от Старозагорския затвор, и от армията, защото вече е приет в „Английска филология“ на Софийския университет.
В Алма матер Емил продължава с инерцията и енергията на вече опитен дисидент – основава Независимо студентско дружество, пълни залите с гневни младежи, проповядва нетърпимост и нетърпение към БКП статуквото, учредява и Федерация. Член е на Координационния съвет на СДС и се включва в Националната кръгла маса. И макар че от 1991 -а до 1996-а учи „Политология“ в Калифорнийския университет в Ел Ей, през цялото това време работи за президента Желю Желев.
През 1997-а се прибира окончателно в България малко след падането на правителството на Жан Виденов. Но до „Новото време“ – партията, на която става председател – има още 7 години. Кошлуков е човек само на бизнеса в медиите, но се пробва и извън тях. В периода, когато у нас му е забранено да прави фирми, организира една за санитарни принадлежности в Македония. Запомнихме го с чепата публицистика „Таралеж“ в Евроком и „факторът Кошлуков“ по TV7. Създава продуцентската компания „Hoy фрейм медия“, чиито продукти удрят рекорди на тв пазара. Емил минава и през „Алфа“ на Волен Сидеров, където е програмен шеф. От зимата на 2017-а акостира на „Сан Стефано“. Два са големите въпроса около битието на Кошлуков през 30-те години на прехода, дебатирани от светските хроникьори: кога най-после ще си купи апартамент или къща, защото цял живот е по квартири, и кога най-после ще се ожени.
Засега няма конкретни отговори. Затова пък Кошлуков – като един истински таралеж с бодли, е винаги готов за скандални дебати в социалните мрежи, провокиращи радикални постове. Възпитаникът на Доган и Желю Желев се разписва в тв ефира с чепата публицистика -„Таралеж“ в Евроком, „факторът Кошлуков“ по TV7, където по-късно за кратко е и изпълнителен директор. След фалита на канала на Цветан Василев „факторът Кошлуков“ тръгва по Канал 3. Създава продуцентската компания „Hoy фрейм медия“, чиито продукти удрят рекорди на тв пазара. Емил минава и през „Алфа“ на Волен Сидеров, където е програмен шеф.От зимата на 2017-а започват приключенията му на „Сан Стефано“, където също започва да оговаря за пълненето на схемата. Първият напуснал заради „неразбирателство“ с Кошлуков е Константин Кисимов, оглавяващ дирекция „Информация“.
Новата началничка Уляна Пръмова пък няма как да го уволни, след като той показва среден пръст във воденото от него политическо предаване „Още от деня“. Два са големите въпроси около би_ието на Кошлуков през 30-те години на прехода,дебатирани от светските хроникьори:кога най- после ще си купи апартамент или къща, защото цял живот е по квартири, и кога най- после ще се ожени. Засега няма конкретни отговори. Затова пък Кошлуков – като един истински таралеж с бодли е винаги готов за скандални дебати в социалните мрежи, провокиращи радикални постове.
Източник: https://blitz.bg/obshtestvo/lichnostite-na-prekhoda_news708174.html
