„Щом работиш в чужбина, значи имаш много пари, такова е погрешното мислене на повечето българи, когато разберат, че си гурбетчия. Никой обаче не си дава сметка, че реалността в повечето случаи е много различна”, така започва изповедта си пред вестник „Струма“ 43-годишната Надя Василева, която се прибра в града след едногодишна работа в Кипър. Надя е бивша работничка в шивашка фирма в града, но само преди година заминава при съпруга си Илия в Кипър, който вече 11 г. работи усърдно, за да може семейството му да води по-нормален живот в България.
Ето какво разказа 43-г. Надя: „Пристигнах си у дома, защото правим основен ремонт на етажа. Един месец работодателят ме пусна да летувам в България, но и една стотинка отпуск няма да ми плати. Българското население обаче е с много погрешно мислене, тъй като според тях щом си в чужбина значи имаш много пари, което въобще не е така.
Мъжът ми замина преди 11 г. на работа в Кипър. Не ни е лишил мен и двете ни деца от нищо, което може да се купи. Но най-хубавите му години, когато трябваше да се радва на децата как растат, той работеше неуморно. Децата също израснаха без неговата бащина закрила, но за сметка на едно получаваш друго, такъв е животът.
В Кипър никак не е лесно, защото не, дай боже, да ти трябва подкрепа от българин, всеки се прикрива и дори не смее да говори на родния му език, за да не го разберат, че е българин. Нашият народ сме големи егоисти. Никак не е лесно да работиш в чужбина, тъй като ни използват като роби. Кипърци си тръгват от работното място в 17 ч., а ние – когато ни кажат. Експлоатират ни и в събота и неделя, а заплащането е като делничната надница и няма на кого да се оплачеш. Така са си изпекли нещата, че ако не ти харесва, напускаш.
Плащат ни единствено здравните осигуровки, нищо друго. Дават на работниците да се разписват на документи все едно всичко са изплатили. Един зъб обаче да трябва да си извадя ми струва 40-50 евро. Ползвам права за здравните осигуровки, ако нещо имам настинка. Ако искам да отида на ехограф, те записват и чак след няколко месеца специалистът ти назначава час за преглед.
Трудно е много, но и в България за 400 лв. не си е работа, тъй като едва се скалъпват двата края. Да платиш месечните разходи за ток, вода, телефони и едната заплата вече я няма. Затова хората се принуждават да заминават зад граница. Така пак има някаква помощ.
Ние с мъжа ми там с едната заплата от около 700 евро живеем двамата, а моята я заделяме, за да може да си направим основен ремонт на етажа и цялостно обзавеждане.
Решила съм твърдо обаче да работя в Кипър до декември и да си дойда в България. Защото годините си минават, а социални осигуровки нямам нито в България, нито в Кипър и един ден дори пенсия не мога да си взема. След като успяхме да спестим пари за етажа, се успокоих и ще си почна работа някъде, макар и за 300-400 лв., но съм си в уютния дом. Съпругът ми ще поработи още там и няма да ни остави, защото той е много всеотдаен към семейството“, приключи разказа си за житейските несгоди Н. Василева.
