Ако държавата продължава да блокира със завоалирани аргументи сделки между частни субекти, инвестициите в страната едва ли ще се увеличават, а съществуващите безспорни предимства за инвеститорите ще останат на заден план, предупреждава енергийният експерт Славчо Нейков в анализ, публикуван в агенция „Медиапул“.
Досега държавата чрез няколко свои институции направи всичко възможно сделката между два частни субекта – ЧЕЗ и Инерком – да не се реализира. Според енергийния експерт действията на тези институции изглеждат изтъкани от лутане и парадокси, а подобно поведение в последна сметка се обръща срещу държавността, бизнеса и не на последно място – срещу инвестиционното реноме на страната.
Г-н Нейков припомня как в парламента за по-малко от година отношението към сделката се е променило от пълна незаинтересованост по време на избора на купувач до хиперактивност след сключване на сделката. Дори беше създадена специална парламентарна комисия, която с помощта на редица държавни институции като НАП, ДАНС, КЗК, прокуратура да разследва взаимоотношенията между частните дружества.
Стигна се дори до необосновано и необмислено, според енергийния експерт, изменение на Закона за енергетиката, което задължи Комисията за енергийно и водно регулиране да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на определени дружества. След приемането на текста започна институционална дискусия кой и как следва да обезпечи изпълнението му. Така и законът в тази му част стана не само ялов, но и демонстрира безсилие, което реално е много по-опасно отколкото липсата на такъв текст въобще, отбелязва г-н Нейков. Не случайно в парламента вече се обсъжда промяната на този текст.
Малко по-късно обвиненията от страна на парламента спрямо дружеството за липса на какъвто и да е опит се извъртяха на 180 градуса от Комисията за защита на конкуренцията, която през август обяви, че „Инерком“ има толкова важна роля на пазара, че ако купи и активите на ЧЕЗ, ще се стигне концентрация, застрашаваща конкуренцията. Решението на КЗК дава основания за няколко извода, е мнението на енергийният експерт: неспазване от КЗК на процедурите, установени в Закона за защита на конкуренцията; неотчитане на установените от самата КЗК критерии, нито позицията на конкурентни дружества, чието мнение е поискано – а то е, че от сделката не могат да произтекат каквито и да са заплахи за конкуренцията. Страните имат право да атакуват решението на КЗК пред Върховния административен съд (ВАС), което вече е направено. Това обаче поставя и ЧЕЗ, и „Инерком“ в още по-сложна ситуация, тъй като още към март 2018 беше публично известно намерението им да приключат сделката към ноември т.г. Но ВАС насрочи делото по повод обжалваното решение на КЗК чак за май 2019. Дори и на първа инстанция всичко да приключи веднага и да няма обжалване пред петчленен състав, преписката би следвало да се върне на КЗК със задължителни указания – а там на практика ще са необходими минимум още няколко месеца, за да се стигне до окончателна развръзка, твърди Славчо Неийков. Така – ако не се използват някакви други схеми на административно поведение – държавните институции на теория ще финализират своята позиция някъде през първата половина на 2020 г., т.е. година и половина след предварително уточнената между страните по сделката дата за нейното финализиране.
Посочените факти за поведението на държавните институции засилват усещането за опити да бъде блокирана сделката между двата частни субекта чрез използване на административни маневри. Ако това е така, то не изглежда никак – ама никак – добре, отбелязва в заключение Славчо Нейков и допълва, че днес потърпевши са ЧЕЗ и „Инерком“, но утре може да е всеки. В същото време инвестициите в страната намаляват и подобни случаи като този, са илюстрация на отношение, което отблъсква инвеститорите и вреди на инвестиционното реноме на държавата. Енергийният експерт отново предупреждава за опасността от арбитражни искове срещу държавата в областта на енергетиката. Той се позовава на заявеното намерение от говорителя на чешката компания CEZ по-рано тази седмица, че при необходимост да защити правата си компанията може търси съдействие от арбитражния съд и пред Европейската комисия.
