Станалата известната в цяла България, баба Дора с козичките, които имали малки имена и тя не искала да убива успя единствена от всички да запази стадото си. Благодарение на Фейсбук истерията.
Справедливо ли бе всички останали да загубят стадото си, а баба Дора не?
Отговорът се крие в трите въпроса, които ще попитаме баба Дора и феновете й. Тези въпроси целят единствено да замислят хилядите читатели в Интернет, че някои неща не са така, както са представени.
Ето въпросите:
- Баба Дора, която гледа стадо със животни, които имат имена, коляла ли е досега животно и как се казват изколяните и изядени животни от нея? Когато вие сядате на трапезата, наричате ли пържолите си по малки имена?
- По какъв начин е ставало клането за Гергьовската трапеза на баба Дора – хуманен, или на село със сатъра в локви кръв и пищящи от ужас и болка животни?
- Какво прави с новородените козички баба Дора? Остава ги живи, което значи, че утроява всяка година стадото си, или ги взема от майката им и ги коля срещу 70 лева, докато са още прясно „ярешко“?
Всеки, който се занимава със земеделие знае, че ПЕЧАЛБАТА на животновъдите идва от колянето. Не от млякото. Млякото избива разходите и дотам. Печалбата идва като продадеш трите деца на козичката си за по 70лева всяко преди Гергьовден.
Не са много приятни тези въпроси, но са истински, нали?
Защото е много лесно цялата държава да спасява 30-те козички на баба Дора, да се правим на много съчувствени, да имаме ГОЛЯМО сърце, но в същото време да ПРЕМЪЛЧАВАМЕ колко повече по 30 ярета, кози и овце е УБИЛА същата баба Дора, за да може да запази стадото си само от 30 броя. Защото, пак повтаряме, козите се утрояват всяка година и ако не ги коляш, няма как да запазиш такава малка бройка стадо.
Да, разбираемо жителите на големите градове да не знаят за тази подробност, но тя е съществена в едно стадо животни.
И нормално, хората със сърца казват, че ще се отнемат душичките на баба Дора, че това й бил поминъка, че е нечовешко да бъде евтанизирано стадото й от хуманни цели, заради някаква си чума, но нека не прекаляват с напудрената история за кръстените с малки имена козички, които баба Дора обичала като малки деца.
Защото къде са дечицата на тези козички? Когато баба Дора ги прати в кланицата на Гергьовден или ги закла на село по-добре ли ви беше?
Нека си кажем истината! За козичките ли плаче баба Дора или за себе си? И страхът от промяната, която се налага да се случи – старите стада да се заменят с нови, заради въпросната чума?!
