Разтреперана от възмущение пловдивчанка ни се обади, за да сподели преживяванията си в един автобус от градската мрежа. Автобусът е №93, а нашата читателка е използвала прекрасната възможност за левче да стигне от Радиново до ЖР „Тракия“ в Пловдив. Но… каква е „другата цена“? Ето какво ни разказа пловдивчанката пред „Трафикнюз“:
„Току-що се превърнах в кълбо от нерви заради простичкия въпрос към водача на линия 93, който имах неблагоразумието да му задам: Защо в 12.00 часа нямаше автобус, а следващият, т.е. този, който обслужва той, идва в 13.20 вместо в 13.08 часа? Отговорът му ме отврати тотално… Попитах нормално (въпреки че бях изнервена вече) и очаквах нормален отговор… Разписанието ме вълнува, на него разчитам, а промяна не е обявена… Не исках да се заяждам – исках само информация… А той… продължи да ме нагрубява…
„Защо питате мен, не знаете ли кого да питате, това е моята кола и знам къде ходя аз, не ме интересува предишния курс… Държеше се така, сякаш го нападат и трябва да се защитава. Затова уточних, че само питам – не обвинявам (как бих могла, като нямам идея кой водач е бил отговорен за предходния курс)… Видях един грубиян, наглец, който толкова се постара да ме смачка, че се наложи да му припомня да се успокои и си свърши работата, защото и без това беше закъснял…
Честно казано, не го слушаше главата нещо и се притесних дали не рискувам да се доверя на такъв човек да ме вози… Тонът, изражението, поведението… всичко това беше недопустимо за обществено място, камо ли за сферата на обслужване. Най-много се уплаших, когато ме приближи, дори за миг си помислих дали да не сляза. Имах само един спътник – юноша, когото не познавах и на когото не можех да разчитам, ако ми се посегне…“
Това е накратко историята. На пръв поглед – нищо кой знае колко различно от това, с което се сблъскват десетки пловдивчани всеки ден, ползвайки обществен транспорт – идеалното място „да посъберете бисери и негативизъм“, както го определи читателката ни. Тук дори не става въпрос за това дали въпросният шофьор е отговорен за „изчезналия“ курс в 12 часа, или негов колега го е пропуснал по някакви причини. По-скоро става дума за едни други нещица, като култура, обноски, открити заплахи…
Докога шофьорите от градския транспорт на Пловдив ще се държат така, като че ли не работят в обслужващата сфера? Длъжни ли сме да търпим нервните им изблици, откровено агресивното им поведение и липсата на елементарна култура? И всеки път, когато се качим на поредния рейс, да се молим освен физически да стигнем читави и психически до вкъщи или до работа?
