Защо в България се налага руската новост да се дефилира със снимки на загинали в една война руски близки и роднини, а няма нищо подобно за десетките хиляди българи, паднали в същата война под командването на същата Червена армия за същата тази антинацистка международна кауза?
Отговорът е очевиден: защото както в случая с пълното подчинение на окупираната от СССР България, така и в днешната ни постколониална действителност Русия не само дава тон и посока за историческите интерпретации и аналогии, но направо командва парада у нас. Чисто руският парад със съответните знамена и портрети на чужденци, чиято кончина заслужава почитта на онези, в името на чиято свобода са загинали, но е превърната в заместител на заслужената почит към българските жертви под командването на окупационна спрямо България армия.
Това би трябвало поне да бъде объркващо за мислещите българи и повод за размисъл, ако не за нещо повече – като проява на достойнство, например.
Русия се възползва от българското раболепие и продължава да командва парада на премълчаването на истината за българските жертви, за които дори няма паметник, на който да се сложат цветя. Вместо това тук се полагат венци на признателонст към съветските окупатори, които не са дали нито една жертва при окупирането на България.
И защо да не се разпорежда Русия у нас, след като на българските власти не им идва на ум да обявят за неуместно да се благодари на окупационната червена армия, която е дала жертви навсякъде другаде, но не и в България, превърната в нейна жертва без нито един изстрел на съпротива?
В своето безсилие да обяснят защо българите трябва да копират руснаците, днешните русофили се опитват да се обосноват с косвени аргументи: червеноармейците са загинали за българската свобода някъде другаде в Европа, казват те.
Ако приемем това за основание да се тачат от нас специално руските жертви в същата тази война, пита се тогава къде е почитта към българските, американските, британските, индийските, полските, френските, автралийските и прочее убити мъже и жени, воювали срещу нацистката военна машина в същата война? Вместо това се съгласяваме с московската претенция за изключителност само в онази част от истината, която изнася на кремълската пропаганда по простата причина, че тя има своята пета колона у нас и я употребява за целите на своето влияние.
Порусначването на историческата истина вече е подразнило дори най-близкия съюзник на Москва Лукашенко, който забрани тази година похода на “Безсмъртния полк” в Минск. Това се случва в Беларус, най-пострадалата по броя на жертвите на глава от населението отделно взета република в Европа през Втората световна война. Дори на белорусите им идва в повече руското узурпиране на историята за съвременните цели на руския шовинизъм.
Не и в България. В София имаме кметска управа, оглавявана от откровена русофилска персона, участник в русофилски “мероприятия” , каквато е Йорданка Фандъкова. Начело на държавата са също двама русофили – прононсиран, като президентът Румен Радев и такъв, на когото “душата е в Русия” ( според един американски дипломатически доклад), какъвто е Бойко Борисов. В Народното събрание кипи истинска надпревара между русофилите да се харесат на Путин, гордо съставящи най-голяма група за приятелство с чужда държава, каквато е групата за дружба с Русия, оглавявана съвместно от съперниците за шефския пост от БСП Антон Кутев и от ГЕРБ Красимир Велчев.
Капитулацията на фронта на националното достойнство пред руските приоритети у нас днес е пълна. Дефилирането в чест на чуждите жертви, придружена с поклонение под символите на чуждата окупация, показва още веднъж, че Русия продължава да държи България да има статут на победена държава, съгласна с всичко, което й диктуват от Москва.
В деня на Европа тази демонстрация беше особено тъжна илюстрация за националната шизофрения в нашата държава. Тя и без това има за национален празник руска дата, която не е свързана с българско участие или инициатива, но се кълне във вярност на богатата Европа от кревата, в който е вкарана насила от Черената армия като булка, която отдавна е престанала да се дърпа и едновременно с това смята, че европейците са длъжни да плащат за извратеното шоу, доставящо кеф на Кремъл.
Отгоре на всичко българското (съу)частие в руската пропагандна акция “побългари” въпросният марш с образи на съветски и български поети и писатели, които изобщо не са паднали в бой с германците. Това се вижда от снимката, на която са подредени предимно класици на възпяването на класовата борба в руската болшевишка литература, като Константин Симонов и Иля Еренбург, “гласът” на Сталин във в. “Правда”, който призовава от първа страница червеноармейците да не свенят и да си го върнат на немските жени за нацистките зверства ( както и става в особено уродливи мащаби в Източна Прусия ).
А какво общо има с деня на победата руската поетеса Анна Ахматова, която отгоре на всичко съвсем не е била галеник на болшевизма, както споменатите по-горе Симонов и Еренбург?
Нахалството да си присвояват чужди авторитети и престараването е типично за нашеските следовници на московските подсвирвания, винаги готови за поредния казачок по кремълски ноти.
<!--
var button = document.getElementById('facebook_share_link_23821') || document.getElementById('facebook_share_icon_23821') || document.getElementById('facebook_share_both_23821') || document.getElementById('facebook_share_button_23821');
if (button) {
button.onclick = function(e) {
var url = this.href.replace(/share.php/, 'sharer.php');
window.open(url,'sharer','toolbar=0,status=0,width=626,height=436');
return false;
}
if (button.id === 'facebook_share_button_23821') {
button.onmouseover = function(){
this.style.color='#fff';
this.style.borderColor = '#295582';
this.style.backgroundColor = '#3b5998';
}
button.onmouseout = function(){
this.style.color = '#3b5998';
this.style.borderColor = '#d8dfea';
this.style.backgroundColor = '#fff';
}
}
}
-->
Източник: Иво Инджев
