- С каква мисъл ще се събудиш днес (положителна или негативна);
- Това, за което говориш;
- Това, с което зареждаш организма си като храна и течности;
- Дали ще прекараш деня движейки се или на едно място;
- Начинът, по който възприемаш света;
- Как ще се държиш с останалите хора;
- Кое ще направиш свой приоритет и кое ще остане на заден план;
- Колко лично ще приемеш случващото се около теб;
- Колко воля и желание ще вложиш, за да опиташ отново;
- Колко си отворен към останалите и техните идеи и чувства;
- Как ще се грижиш за себе си и твоите си неща;
- Изборът на хората, които да допуснеш в обкръжението ти;
- Колко сериозно ще гледаш на живота;
- Нещата, в които вярваш;
- Колко контрол всъщност си мислиш, че имаш.
Мислим си, че нямаме контрол върху нещата, които ни се случват, или върху тези, които ще ни се случат. Че не от нас зависи кои хора ще останат в живота ни и кои ще си тръгнат. Че нищо просто не се случва по начина, по който бихме искали и си мислим, че ще стане.
Може би сме/сте прави. Или може би така ни е по-удобно?
„Нямам контрол върху живота си за това давам един chill out mode и всичко да се развива, както си намери за добре. От мен нищо не зависи.“
Готина позиция, но според това, което нахвърлях в началото няма нищо вярно и позитивно в този начин на мислене.
Щастието не зависи от външните обстоятелства в нашия живот. Все си мисля, че е по-скоро състояние на духа. С други думи ако вътрешно нещо ни е криво, или просто не ни е много окей, дори навън всичко да цъфти, да ни увеличат заплатата два пъти и всичко в този ред на мисли, ние ще продължаваме да не се чувстваме удовлетворени и най-вече не на правилното място. И обратното – ако вътрешно сме в хармония със себе си, а отвън всичко е хаос или просто за момента нещата не се случват по нашия начин, винаги ще намерим поне една причина защо да продължим.
В подкрепа на това, че състоянието „чувствам се добре и съм окей, каквото и да се случва“ има няколко стъпки, които ако човек следва може да възпита себе си на този тип мислене. Не става лесно и от първия път, но си струва да се опита. Ще ви ги споделя.
Стъпка 1: Научи се да пускаш мислите, които буквално те спъват
„Не съм от този тип хора, които тренират, пият топла вода с лимон на гладно сутрин и стават в 5.30 за да тичат.“ И понеже не си, затова дори не си правиш труда да прекроиш този лайфстайл към твоите нужди и виждания, защото си мислиш, че просто при теб няма да се получи. Горе в кавичките можем да поставим всички токсични хрумки, заради които някога сме пропуснали да опитаме нещо ново. Или използваме като обикновени оправдания. Това според мен е някакъв вид страх, знам ли. Много прилича на „няма да опитам сепия, защото никога не ям морски дарове“. Също толкова нелепо звучи и горния пример.
Когато спрем да се привързваме към удобните за нас стари разбирания и започнем да допускаме други, макар и не толкова лесни, не толкова като „това, което ми идва естествено да помисля или направя“ ние излизаме от зоната си на комфорт и всъщност поемаме контрола над мислите си.
Стъпка 2: Осъзнай избора, който имаш във в с я к а ситуация
Това, че имаме избор е най-якото нещо, ако питате мен. Това, че пред нас са струпани купища възможни варианти за някаква ситуация и ние можем да изберем, който си поискаме от всички тях е причина да се усмихнеш. Замислете се, че:
Всяка мисъл, всяко действие, всеки план който правим представлява един наш избор. Дори и да не осъзнаваме този факт, ежеминутните избори са налице. Много често те не са осъзнати решения, а една верижна реакция от действия, които предприемаме по навик.
Затова:
Когато придобием навика да държим малките избори в съзнателната част от мислите си, а не в тяхната периферия, всъщност започваме да виждаме нещата като „по-добро“ и „по-лошо“; „приоритет“ и „маловажност“. Колкото по-осъзнати положителни избори правим, толкова повече положителните аспекти в ежедневието ни се струпват.
Стъпка 3: Приеми, че живееш и така се учиш
Щеше да е доста готино като се раждаме всеки от нас да идва с по един пътеводител, пълен с life hacks, за да може когато положението стане напечено или просто не знаеш как да постъпиш да си го отвориш, да си прочетеш и всичко да е цветя и рози. Не знам как няма някой да се сети да ъпгрейдне следващите хора, да идват с такава джаджа.
Да…за сега нямаме такова нещо у себе си. Винаги в живота ще се случват непредвидени събития, понякога не толкова хубави, понякога направо катастрофални, лошо настроение, лош момент…или дори просто лош късмет. Добрата новина е, че начина, по който възприемаме всяко негативно нещо, което ни се случва е в наш контрол. Не си спомням вече, но някой известен човек беше казал че „няма проблеми има само възможности“. Аз бих го попроменила на нещо от типа на „няма проблеми има само уроци“ (който не ходи много на университет, почва за уроци да си мисли хаха). Както и да е, това е друга тема. Мисълта ми е, че когато ние се срещаме лице в лице с някакви гадости, ние всъщност виждаме и другата страна на живота, падаме, понякога успяваме да се изправим по-бързо, понякога по-трудно, но накрая винаги сме малко по-силни и малко по-мъдри. Това става не като се опиташ да пренебрегнеш случващото се, а като го изживееш, почувстваш и не на последно място не му позволиш да те спре от това винаги да вярваш в положителния развой на събитията и по този начин да го избираш. Най-добрите възможности понякога са маскирани като проблеми.
Хубава седмица и много щастливи избори, от мен!
П.С.: **Втората снимка в публикацията е правена в Стария град в Пловдив. Не познавам момчето и момичето, които са на нея. Случи се така, че просто попаднаха в кадъра ми и след като преглеждах снимките забелязах, че съм ги хванала. Ако случайно някой се припознае и иска да изтрия снимката, може да се свърже с мен в социалните ми мрежи. 
Източник: a little above the midd
