ИВАН БЕДРОВ, CLUBZ.BG
И така през 2016 г., някъде към пролетта, българският народ се зае да забранява бурките на публични места. Главният прокурор Сотир Цацаров даде тон на 1 април със своето лично мнение по въпроса и се заредиха едни сутрешни блокове, репортажи, анкети, професори, депутати, специалисти по бежанци, ислям, Европа, Украйна, избори, Орбан и футбол. Борба е, всеки помага. Най-вече едни и същи.
Населението е на крака, в социалните мрежи се разпространяват гневни картинки с надписи, правят се онлайн петиции. Нещата са сериозни – няма измъкване за бурките. Ще ги забраняваме. И така ще изплашим тероризма, ще интегрираме неинтегрираните, ще покажем на „ония в Брюксел“ как те се провалиха и как ние тези неща ги можем по-добре.
Не съм видял данни дали тази сладка заблуда се харесва на народа, но със сигурност се харесва на властта. Че и на част от медиите. Измисляме си проблем, предлагаме си решение, изглеждаме патриотично. Нищо че няма да помръднем и крачка напред, но и това не е проблем, защото още преди да го забележим, някой ще ни посочи нова вятърна мелница за превземане.
Може ли с бурка в училище?
Според мен не може. (коментарите след текста ще покажат колко от читателите са стигнали до това изречение) А може ли да използваме една дума, без да знаем нейното значение? Според мен това също не може. Когато говорим за бурка, вероятно много хора си представят някакво парче плат около женска глава. Но бурката е пълно прикритие в стил „оксиженист“ и се практикува на много малко места по света. Никабът е нещо подобно, но очите се виждат. Чадор е цяло покривало, което обхваща и главата, и тялото, и показва само лицето. Хиджаб е доста по-либерална форма, при която брадичката е открита, но скрити остават ушите и косата. Това е най-близо и до практикуваното от мюсюлманки, но и от християнки, забрадяване, познато по нашите земи.
БОМБАТА В ГЕТАТА ЦЪКА ЗА ВСИЧКИ
Едно конкретно от изброените да забраним? Само някои форми да забраним? Или пък всички форми на покриване на главата да забраним?
Въпросите изобщо не са риторични. Говорейки за бурките, говорим за форма на покриване, която не присъства в България. Това, че няколко циганки показно дефилираха така пред Съдебната палата в Пазарджик, не означава, че вече имаме реалност, с която да се борим. В едно обаче професорите, депутатите, специалистите по бежанци, ислям, Европа, Украйна, избори, Орбан и футбол, са прави – така в училище не може да се ходи. Попитайте съседа си обаче какво е разбрал и ще чуете, че повечето хора възприемат разговора за бурките като предстояща забрана на всяко парче плат около женската глава. А и говорещите по телевизора не правят това разграничение – умишлено или не.
А да забраним всички забрадки, минарета и бради?
И такива предложения се чуват. И такива петиции се разпространяват онлайн. И такива думи казват някои депутати. Има достатъчно доводи и за пълна забрана на забрадки на публични места и особено в училищата. Доскоро Турция следеше много строго спазването на тази забрана. Франция също се дава за пример. България също може да въведе подобно ограничение и има достатъчно доводи за това. Но за да различим парчето плат като религиозен символ от парчето плат като моден аксесоар, първо трябва да имаме ясни критерии, а тези критерии трябва да важат за всички. Ако България ще върви към забрана на демонстративното носене на религиозни символи в училище, то това е част от разговор за бъдещето на българското училище. Несериозно е да заменим „Робинзон Крузо“ с „Балканджи Йово“, да приемем някаква забрана за бурки/забрадки на хартия и да започнем да се оглеждаме доволно, все едно сме свършили нещо за училището.
НЯМА ЦИГАНСКИ ГЕТА. БЪЛГАРСКИ СА
Разбира се, боят с вятърните мелници няма да е толкова ефектен, ако не издигнем лозунга „Меркел е виновна“ за това, че някои европейски градове допуснаха населени с мюсюлмани гета да заживеят откъснато от обществата – отвъд закон, отвъд правила и отвъд видимост. Докато се притесняват за Меркел, професорите, депутатите, специалистите по бежанци, ислям, Европа, Украйна, избори, Орбан и футбол, някакси не виждат нашите гета – и те са отвъд закон, отвъд правила и отвъд видимост. Циганските гета в България са бомба, която цъка тихичко, но високите огради около тях са достатъчно удобни, за да не виждаме какво става там. Но пък сме наясно с проблемите на Меркел.
Истинският проблем не са десетте бурки, които се появиха в Пазарджик. Не са и няколкото проповедници, завършили някъде из топлите страни. Още по-малко пък могат да са имитиращите ги брадясали момчета. Проблемът са гетата – отвъд закон, отвъд правила и отвъд видимост. Там може да поникне всичко. Днес може едни злодеи да се опитват да проникнат там, утре ще са други. Където има почва, и семена се намират. Разговорът за гетата обаче е и разговор за бъдещето на България – какво образование, какви работни места, какъв ред и законност, каква национална общност, какво чувство за справедливост и обща посока… Сега се огледайте и се опитайте да посочите някой политик, който да има проект за бъдещето. Или поне да му личи да има идея в главата си и да има отговори на тези въпроси. Не се намират, нали? По-удобно им е да се крият зад бурки, от които да виждат само вятърни мелници.
