Има една много гадна категория в т. нар. „журналистика“ – морализаторстването. От онези репортери, които примерно говорят с хора, които не познават на „ти“ или водещи в студия, раздаващи присъди от висотата на микрофоните си.
Пиша това покрай 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад и нелепия и пошъл клип, който направи.
На два пъти в две различни предавания водещите се държаха с момичето и баща му като съдии от крайна инстанция и излъчваха един такъв перфиден морал като степфордски съпруги.
Да накараш един сляп баща да се извинява за поведението на разтресената си от бесен пубертет дъщеря е още по-пошло от клипа, който момичето е направило. А не мисля, че целта на журналистиката е тази. Да покаже и да накара другите да се замислят – да, но не и да съди. Иначе желаещи да хвърлят камъни много…
