Бях само на 16, но знаех, че трябва да продължа образованието си. Завърших, въпреки че гледах две деца. Но когато пожелах да следвам, свекърва ми не разреши, защото съм щяла да стана учена и да оставя сина й. Записвах преквалификации за каквото ми паднеше. Живеехме в моето жилище, грижех се за момичетата, ходех на работа. Майка ми се беше омъжила втори път и замина при мъжа си.
В един момент съпругът ми започна извънбрачна връзка. Не даваше пари в семейството, не се интересуваше от сметките. Работех по 8 часа, често и извънредно, прибирах се, помагах на децата за уроците, а после – в градината и при животните. Когато се оплачех на мама, тя ми казваше: „Ти така избра, сега се оправяй!“
На 33 г. се наложи да ме оперират по спешност. Останах жива на косъм, трудно се възстанових. Започнах да питам мъжа ми ще се развеждаме ли или ще живеем заедно? А той отговаряше: „Както искаш, но ще те убия!“
Следващият удар, който ми нанесе съдбата, беше, че мама почина. Покрай смъртта й забравих за нашите проблеми, но когато ходех в магазина или по улицата, всички ми се смееха зад гърба. Не знаех защо. Три месеца след смъртта на мама мъжът ми заяви, че ще доведе жена с две деца и аз трябва да живея в сутерена, а той на етажа с нея. Веднага взех решение и се разведох.
Останах с двете дъщери, които вече бяха големи, създаваха ми много проблеми и главоболия, но всяка пое по своя път. Роднини ме накараха да се събера с един човек от нашия град. Бил скромен и домошар. Страхът от самотата ме подтикна да опитам. Уви, този скромен човек излезе скрит алкохолик, който след 200 гр мастика не различаваше човек ли си, предмет ли си.
Прибрах се у дома и отново ме завъртяха грижите около децата. Последва втора операция. Голямата дъщеря се върна у дома бременна. Съобщи, че ще събарят старата къща, в която живееше с мъжа си, и докато построят нова, ще остане при мен. Роди се първата ми внучка. Кръстиха я на мен, радвах се, помагах от сърце и душа. После се роди и второто внуче, на малката дъщеря. Разделих фиктивно къщата и двора на 2 части – да не се карат един ден, пък и ако искат, докато са млади, да си направят подобрения.
Най-после реших, че трябва да намеря човек за себе си. Достатъчно бях страдала, полагаше ми се малко щастие. Пуснах обява, обадиха се много мъже, но все не попадах на подходящия. Един дойде и постави условия – да нямам ангажименти към децата. Друг пък искаше 2 години да се ухажваме и тогава да реши дали да бъде с мен, защото скъсал с приятелката си, която много обичал. Трети търсел само секс и компания, а беше на 58 г. Тъкмо да се откажа, се обади господин, който се връщал от чужбина. Трябвала му жена да работи с него в строителството. Ако нещата потръгнели, след време можел да предложи и връзка. И от него останах разочарована. Нищо от онова, което беше описал, не отговаряше на истината. Спях при дъщеря му, от която разбрах, че нямал развод с жена си. Биел я и не се грижел за трите си деца. Имал много приятелки, но и с тях карал по седмица и ги гонел. Косата ми настръхна, но реших да видя какво ще се случи. Макар че съм жена, работех наравно с него на обекта. Всяка вечер изпиваше по шише ракия. Изпушваше и по 3 кутии цигари. Накрая ни платиха и знаете ли какво се получи? Той прибра и моята заплата, щял да ми купува храна и цигари. Е, оказа се, че търсел глупава жена да й взима парите, изкарани с тежък труд, а не другар в живота. И как човек да вярва на мъжете?
Взех внучката да живее при мен, тя ми е другарче. И пак се замислям. Вече съм на 46, детето ще порасне, ще се върне при майка си и отново ще остана сама. Не ми се иска. Нали на всеки човек му трябва сродна душа. Ак Не знам дали съм грешница или мъченица, но в този живот съм правила само добро.
