Балканите – следващото бойно поле за Путин и Тръмп

Интересът на САЩ към Балканите ту се увеличава, ту намалява. В момента расте.

Балканите бяха въпрос от второстепенна значимост за САЩ след края на ерата Клинтън. Вниманието към региона и влиянието върху него обаче се променят, пише Джеймс Карафано в „Нешънъл интерест” (National Interest).

Едва ли някой ще оспори, че мирът и стабилността на Западна Европа трябва да бъдат основни приоритети за САЩ. Най-сериозната външна заплаха за ЕС идва от Русия. А най-уязвимото място са Балканите.

Русия активно се намесва в ставащото в региона, а отношенията на Москва със САЩ вече са „явно враждебни”. Но дори и така руският президент Владимир Путин има ограничени възможности за по-нататъшни провокации по отношение на Запада. Което прави Балканите най-вероятната цел за намеса на Русия.

Ако Путин избере пътя на най-малкото съпротивление, вместо Близкия изток, Украйна и Прибалтика, където вниманието на САЩ вече е фокусирано, то балканските страни предлагат доста варианти за създаване на огнища на напрежение.

Противопоставянето Сърбия-Хърватия-Косово. Заявленията за надпревара във въоръжаването може и да са преувеличени, но че напрежението се засилва няма съмнения. Сърбия неотдавна обяви доставката на допълнителни бойни вертолети и самолети от Русия. Косово заплаши със създаването на собствена армия. А в центъра на всичко това се намират почти 5000 войници на НАТО.
Трудностите в Македония. Намесата на Русия, корупцията, разправиите с Албания и обърканият отговор на САЩ – всичко това се смесва в един токсичен коктейл. Очевидно Москва е настроена да се възползва от безпорядъка и да откъсне малката страна от Запада.

Сраженията в Босна и Херцеговина. Растящото сепаратистко движение в Република Сръбска заплашва отново да разпали разногласия, които не са затихвали от 1995 г. и Дейтънското споразумение. Изглежда Путин с удоволствие налива масло върху тлеещите въглени.

Той много би искал да превърне Черно море в руско езеро. САЩ трябва да намалят степента на намеса на Русия на много фронтове. А ситуацията на Балканите остава слабото място в трансатлантическата политика.

Има редица области, в които САЩ трябва да се активизират. Повишаването на ефективността на управление и намаляването на корупцията са ефективен начин за засилване на демокрацията и противопоставяне на руското влияние.

Нито една друга част на Европа не се нуждае толкова силно от подобряване на икономиката, колкото страните от Балканския полуостров. Някои от тях изостават по ключовия показател икономическа свобода. Политическите реформи в тези области биха предизвикали бурен икономически растеж.

На Балканите процъфтява търговията с хора, наркотрафикът, прането на пари и други форми на международна организирана престъпност. С тях трябва да се води борба.

Ислямските екстремисти също следят отблизо региона. Няколкостотин души от Балканите воюваха заедно с джихадистите в Ирак и Сирия. Сътрудничеството на балканските страни с участниците в антитерористичните операции трябва да стане всекидневие.

Съединените щати трябва да поощряват и съдействат на Адриатическата инициатива с участието на Албания, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония. Такива инициативи укрепват доверието, увереността и регионалната солидарност. Те ще помогнат за намаляване на търканията вътре в региона и ще разрушат руската стратегия, основана на принципа „разделяй и владей”.

Между равнодушието и военната намеса се намира символично пространство, в което САЩ биха могли да спечелят много с минимални усилия. Крачките вътре в това пространство, насочени към пресичане на опитите на Руси за дестабилизиране на Западна Европа, трябва да станат един от висшите приоритети на американската политика. БГНЕС