Бивш режисьор на Трифонов: Слави не е първият, който иска да оправя България и в буквалния, и в преносния смисъл

– Г-н Жоро Торнев, как ще коментирате горещия скандал между Би Ти Ви и Слави Трифонов, с когото вие сте работил?

– Със Слави Трифонов се разделихме по идеологически причини. За мен той в книгата си е написал лоши неща, които ми казват. Минали са над 20 години, в които аз не го следя изобщо. Знам, че започна да прави нещо за мажоритарни избори, които ние във формат „Новото време“ започнахме да правим преди 15 години и сме вкарвали такива закони.

Аз съм автор на последното „Ку-ку“, след което го спряха. Това е, мисля, 1994-а година. Мен ме поканиха в „Ку-ку“, аз и целият екип направихме едно предаване, за което Хачо (б.а. – режисьорът Хачо Бойджиев), Бог да го прости, каза: „Това е най-хубавото ви предаване, но аз го спирам“.

И така спря „Ку-ку“, тоест първото ни „Ку-ку“ заедно, бе и последното, спряно завинаги. Оттам нататък аз започнах да работя заедно с Камен и Слави, като правех предаванията със Слави. Колкото и да е странно, като чета напоследък виждам странни неща, че Виктор Калев се е появил при Слави, а всъщност съм го поканил аз. Той беше във второто издание на „Каналето“ няколко години. Той там стана такъв, какъвто стана.

– Тогава ли се разделихте? 

– Оттам насетне ние сме правили „Каналето“ в първия му вариант и Слави беше водещ, а аз режисьор на тези предавания. После се разделихме основно заради чалгата, поне мен с него със сигурност. А него с Камен го разделиха може би пари, нямам идея. По онова време не бях продуцент, след това станах такъв, когато той направи „Хъшове“ и се самоспря. Защото тогава ни разделиха на две в телевизията. Ние останахме „Каналето“, а той с „Ку-ку бенд“ направи „Хъшове“ и направи първото си предаване такова, че да го спрат.

Направи просто нещо скандално и това мога да нарека самоспиране. Оттам нататък нашият път се раздели – беше преди толкова време, че дори съм забравил другия път, когато сме били заедно. Но и нас са ни спирали, и него са го спирали и не знам в детайли точната му история.

Но считам, че в по-голям мащаб навремето целият екип, да го наречем общо екипа „Ку-ку“, имаше някаква обществена мисия, която обществото ни даде, ние не сме си я давали. Обществото казваше – дай да чуем какво ще каже „Ку-ку“. Тоест общественият коректив, което вече никога никой не е казал от тогава.

– Има ли наистина в случая цензура от страна на Би Ти Ви, както той твърди?

– Дали е цензура – изобщо не съм гледал нито предаването, нито следя неговия успех или неуспех, не знам на какъв етап от живота си е. Разбира се, че смятам, че не е добре да се спира телевизионно предаване заради политически цели. За това съм 100 процента против, но какъв е конкретният случай, аз наистина не знам.

Но другото, което смятам е, че напоследък има много лъжепророци, хора, които за нещастие влизат и в политиката, не визирам Слави, а по принцип. Хора, които се губят в опита да наложат своята правда, а всъщност започват да предизвикват неправда. Това е усещането да си месия. Което аз не одобрявам, не визирам Слави, а визирам всякакви хора, които идват и казват, че са прави и сочат с пръст другите.

Тогава започва да се формира така нареченото понятие „лошия български народ“, което го казват различни хора през различни години. Аз смятам, че едно тв предаване си има своя телевизионен път. Когато то започне да прерарства в политическо движение, всяка медия има абсолютната логика, ако има такава в случая, да предприема каквито и да е мерки. Понеже за разлика от Слави още 2000 година аз и мои тогава симпатизанти, съратници и приятели, направихме „Новото време“ и съм извървял изключително неприятния политически път в опита да промениш своята държава за добро.

– Вашият опит не беше много успешен…

– Това в крайна сметка беше някакво фиаско, защото ни няма вече. Но ние изглеждахме точно по същия начин през 2001 година и всички закони, които някой в момента иска и казва, че са революционни, тогава сме ги предложили. Мажоритарни избори и всичко, което се сетите. Успяхме да направим едно нещо, което ми дава покой и това е, че регистрирахме Православната църква, която нямаше тогава булстат, до там я бяха докарали така наречените демократи начело с Костов и други подобни.

Моят живот е проекция на опита, политическа сатира, това само да дрънкаш нещо, да се опитваш да го формулираш в някаква законова практика. Тогава ние не влязохме в парламента заради някакви 0,2 процента – „Новото време“. По същия начин, по който се чустват всички десни в момента.

– Слави Трифонов обаче отрече да има апетити към политиката, няколко пъти повтори, че няма такива амбиции и иска да остане водещ…

– Телевизия и политика могат да се събират само в партийни телевизиии, каквито има, които си излъчиха хора в парламента. Не мога да страдам, че една външна продукция е спряна, когато тази външна продукция е решила, че е месия и, че тя ще оправи България. И понеже не е първият човек, който иска да оправя България и в буквалния, и в преносния смисъл, аз понеже се чувствам оправен вече поне 5 пъти, за това не ми пука.

Какво 20 години спираше Слави да направи това, което прави сега? Защото ви казах, че ние го правихме още през 2000 година, вижте за справка „Група за натиск“, „Новото време“, което беше тогава единствената възможност да се махне Костов и всички тъпи сделки. Ние бяхме 10 души и половина, които предлагахме тези неща, които хората са забравили и днес видиш ли ние осъмваме с „нова“ такава, а същата идея. За това се паля и за това вече не ме интересува какво става със съдбата на поредния човек, който смята да бъде месия.

И за това нося всички негативи. Да се кандидатирам за депутат от Пловдив през 2003 година и да не стана такъв заради 200 човека, каквото се случва на всички тези хора които сега не печелят, не защото няма 200 човека, а защото има още 5000 други човека, които гласуват в последните два часа основно от една партия – ДПС или нещо подобно, която винаги решава какво става, с който и да е избор. За това ви казвам, че тази игра, за да достигне до своята същност, много хора трябва да проговорят, а не аз да проговоря, или Слави да го направи.

– Как приемате неговото послание към политиците – ултиматум ли е или подбуждане на бунт, каквито тълкувания имаше?

– Това не е лесен процес, аз го знам целия. Включително и със Слави и съм „за“ моментално да отида да протестирам, но това не значи, че съм за Слави, това са две отделни неща. Когато трябваше да се гласува за референдума, аз гласувах „за“ и „Новото време“ има внесен законопрект за това и бих го подкрепил, който и да го вкара.

Но понеже, както и казват по-умните хора от мен като Дейвид Линч „совите, не са това което са“ и това, че някой е решил да протестира, не може да оправдае това, че сме вече 20 години по-късно. Трябва други хора да го промотират – не Слави и не аз. Трябва да го правят млади хора.

Ако младите хора го промотират, моето мнение ще е съвсем друго. Към времето, в което „Ку-ку“ и „Каналето“ бяха онази институция, която заместваше журналисти, водещи, политици и наистина хората искаха от нас да имаме по всички въпроси мнение, да го казваме, то да бъде анти статуквото. И ние го казвахме.

Сега сме на друг етап. Всеки е имал, за нещастие може би, идеалистични цели. Но историята на Слави не е историята на българския идеализъм, а е историята на българския комерсиализъм. Разкривам си тайната на вота – гласувах за неговия референдум, но цялото ми съмнение не може да изчезне просто така.