Времето се затопли и отвори възможност за по-ранен старт на вътрешните ремонти. Много хора отрано пожелаха да „отворят обектите”, за да се възползват от неочаквано настъпилата пролет. Но изненада! Майстори в България обаче няма или поне не такива, които да са свободни и чакат запитвания, оплакват се в бранша. Обратното – образуват се своеобразни листи на чакащите със седмици напред. Клиентите се редят на опашка, очаквайки да се освободи време за тяхната поръчка, съобщава пресата.
Йордан Красимиров от декември миналата година ремонтира малък апартамент. Квадратурата му е едва 60 квадрата, но човекът е решил да смени всичко из основи. Жилището е „обелено” до панел, ремонтират се ВиК, елинсталация, гипсокартон, баня и т.н. Собствениците планирали ремонтът да се извърши за около 2 месеца и така са ги консултирали, когато са правили предварителното проучване.
Но реалността се оказва различна. Майсторът работи двойно по-дълго време и едва през април ще успее да издаде обекта. Причината е проста – няма партньор, нито общ работник.
„Заявките са много, всеки обяснява колко му е спешно. Имам работа за 20 души, но няма мераклии със съответните умения”, разказва Красимиров. Той не успява да си намери трайно дори общ работник.
„Наемам някое момче, поработи 3-4 дни или седмица и се отказва. Или аз го гоня. Давам му 30 лв. на ден, а той нищо не умее. Стои със скръстени ръце и ме гледа. Учи занаят явно, ама с гледане”, смее се майсторът.
Но не му е смешно, защото на него се пада и онази част от работата, за която се вземат нискоквалифицирани работници. Вместо да се заеме само с „майсторлъка”, мъжът чисти, извозва боклук, разтоварва материали. Няма друг изход. Цялата зима работи сам и няма изгледи положението да се промени.
Илия Иванов има малка фирма за строителни работи. Като работодател, който постоянно наема хора, той споделя същото. „Няма работници и за грубите строежи, и за довършителните работи. Във всяка част от процеса е едно и също. Всички колеги, които познавам и с които си съдействам, се оплакват от недостиг на кадри”, разказва Иванов.
Той се е принудил да подава по-дълги срокове за изпълнение, за да няма накрая разправии с недоволни клиенти. „Пресмятам си – ако работата ще се свърши за месец с четирима души, а аз имам само трима, казвам срок месец и половина. Да съм спокоен.” При бързите поръчки подходът му е друг. Ако клиентът е много „на зор”, Иванов удължава работното време на хората си и им плаща за извънреден труд. Така си намалява печалбата, но за момента няма друго решение.
Трудът в строителството е тежък и отдавна отблъсква младите, казват опитните в бранша. В момента средната възраст на работещите в сектора е 45-50 години. Очакване за промяна няма. По-скоро „самостоятелните играчи” и ръководителите на малки бригади се стараят да свикнат и да се нагодят. А за клиентите остава да се научат да си планират дейностите отдалече, за да няма изнервени в „листата на чакащите”.
Надницата на дюлгерите закова 70 лева. „Търся общ работник с 5 години практика.” Обявата е реална и дори още е активна. Но днес тя предизвиква усмивка. Общите работници са млади хора без какъвто и да било опит. Наемат ги твърдо за 30 лв. на ден. Ако наистина имат визираната по-горе практика, цената скача на 35 лв. на ден.
Справка в обявите няколко години назад показва, че общите работници са спазарявани на подобна, ако не и същата сума, и преди 7-8 години. В подобни момента на недостиг са обявявани и по-високи заплати. Сега обаче ставките са твърди и повечето работодатели ги прилагат.
„Соло” играчите във вътрешните ремонти оценяват труда си на квадратен метър, но големите фирми наемат работници на надница. По данни от строители, средните разценки в момента са: бригадир – 70 лв. на ден, майстор – 60 лв. на ден, средно обучен кадър – между 40 и 50 лв. на ден според нивото му на познания и според договорката, общ работник със стаж – 35 лв. на ден, без стаж – 30 лв. на ден.
Освен опитът и познанията, все повече започва да се цени усърдието. Причината е голямото текучество и невъзможността да се обучат хора за по-специфичните дейности.
Липсата на трудов ангажимент в описаната ситуация не е добра атестация за работника. „Ако днес някой от строителния бранш стои без работа, значи за нищо не става или има големи проблеми с дисциплината”, смятат хора от бранша.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.