Всеки един от нас знае, че четеш всяко едно съобщение, пост или снимка които продължават да се публикуват. А ти сигурно съжаляваш за това което си направил, нали? Дори и да съжаляваш, няма да го върнеш. Вече стана октомври месец , тебе издирват те сумати народи, горд ли си че го направи, че остави това невероятно дете без живот, ти осъзнаваш ли че майка му няма да чуе отново думите ‘ Мамо обичам те“ или “ Майко прегърни ме“…
Как можа ? Как сърце ти даде да го направиш това? Защо го направи? Защо се покри? Нима ти ще се наречеш човек? Колко въпроси си задаваме, а отговори – не!! Съсипан от мисълта, седиш и се чудиш как да излезеш навън с мисълта, че се страхуваш от това, което си направил. Страх те е, не защото си убил дете, а защото ще те заловят…
И колкото и мъчително да е твоето наказание, пак няма да е достатъчно. Защото Георги няма да се върне, най-много да отидеш да изгниеш зад решетките на някой затвор, като някоя мишка. Каквото и наказание да ти сложат, нищо няма да е достатъчно. Убиецо, или се криеш, или си далеч и си живееш живота.. Но всяка вечер се сещаш за онова малко дете, което просто до вчера се смееше, а днес го няма.. Аз няма да се примиря и не искам да се примиря. Но обещавам ти, ти ще си получиш заслуженото рано или късно!
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.