„Купих 8 камиона “Еuro 6“, защото смятам, че мога да ги натоваря с поръчки, вдигнах рязко заплащането на шофьорите, които и без това от няколко години са сред най-високоплатените позиции в страната, безработицата в Благоевград продължава да е много голяма, а кандидати няма”, обясни парадоксалната ситуация Стойчев.
Според новите условия за заплащане, които бизнесменът е въвел от 1 юли т. г., един международен шофьор без проблем може да стигне 3000 евро месечна заплата, пише „Струма“. Вариантите, които Стойчев е разработил, са няколко и всеки от шофьорите може сам да прецени кой от тях го устройва. Единият е възнаграждение от 12% от навлото на курс, ако в него има до 35 дни престой зад граница. За престой в Европа без прибиране над 36 дни шофьорът получава по 62 евро на ден, престой от 36 до 66 дни включително му гарантира 65 евро, а при престой над 96 дни дневната му надница вече скача на 68 евро на ден.
Изчисляването на дните започва от деня, в който камионът се качи на ферибота, до слизането му, а товаренето и разтоварването в България не се заплащат, уточнява Стойчев.
Той е направил и вариант, при който шофьорът може да избере твърда заплата. При него изискването е да е направил минимум 12 000 км за 30 работни дни и да е готов да загуби право на заплащане на процент прослужени години, но твърдите надници определено си заслужават внимание.
Например при престой на камиона повече от 90 дни зад граница, на всеки 30 дни шофьорът получава по 150 евро бонус. Престой от 125 дни в Европа му гарантира бонус от 150 евро на всеки 30 дни.
При слизане от ферибот в Гърция, съответно в Патра, по посока Атина, тираджията получава кеш 60 лв., а на Игуменица, по посока Централна или Северна Гърция – 30 лв.
При товарене от Гърция за България бонусът за шофьора е 10% от навлото.
Когато заплащането на шофьора е на процент от навлото, осигуровките му са за сметка на фирмата, а шофьорите, които са на твърдо заплащане, поемат своята част от осигуровката, обясни Стойчев.
„Въпреки огромните заплати, които тираджиите си докарват, и аз, и колегите от другите транспортни фирми внимаваме да не ги разсърдим нещо, защото напусне ли някой, после с месеци не можем да намерим кой да седне в камиона”, довери бизнесменът. Обяснението му за абсурдността на ситуацията е просто – в България ако обявиш, че правиш банкет, 200 души ще дойдат, но ако предложиш добра, сигурна и високоплатена работа, и двама няма да се отзоват, въпреки че се редят за социални помощи или чакат съпругите им да ги издържат.
В началото на тази година браншовите организации обявиха, че в страната има глад за повече от 3000 тираджии и по тази причина редица транспортни фирми са принудени да свиват бизнеса си. Браншовиците прогнозират, че много скоро можем да изпаднем в ситуацията да стигнем до внос на шофьори.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.