Прибрах се преди малко у дома и вместо да си прекарам празника на Свети Валентин щастливо ми се наложи да преживя най-големия си кошмар в живота. Баща ми ме видя с плюшено мече и цветя и пощуря: – Кой ти ги подари? Откъде ги имаш? Имаш ли си гадже? Спи ли с тебе? Ще го убия? Кой е той?
Пробвах с лъжата, че това са подаръци от момчетата за момичетата в класа. Вместо да се успокои, това го вбеси още повече. Взе ми телефона, а моето мило ми изпрати картинка със сърчица, което взриви къщата. Баща ми буквално обезумя, обади му се по телефона, заплаши го. Държа се толкова арогантно. Разруши ми връзката. Разруши ми голямата любов!
Това, че сме на 15години не значи, не може да обичаме. Не значи, че не може да изпитваме истински чувства на любов. Това не значи, че нямаме сърца.
Пиша Ви анонимно, защото знам, че има хиляди момичета, чиито родители ги тормозят да си нямат приятел и ревнивите им бащи се мешат в живота. Чакам мига, в който ще се махна от нас!
Момиче
15г.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.