Политическа предизборна програма на ПП ГЕРБ 2017г.

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА НА ПП ГЕРБ

Съдържание:

1. Увод
2. Външна политика
3. Регионална политика
4. Социална политика
5. Обществен ред и сигурност
6. Финанси
7. Управление на средствата от ЕС
8. Отбрана
9. Правосъдие
10. Образование и наука
11. Здравеопазване
12. Култура
13. Околна среда
14. Земеделие
15. Транспорт
16. Икономика
17. Енергетика
18. Туризъм
19. Младеж и спорт

2 Увод

Програмата на ПП ГЕРБ обединява възгледите и идеите на партията за устойчиво развитие и просперитет на страната. В програмата наред с новите идеи за България, се доразвиват и утвърждават добрите практики от нашето управление. Посочват се и конкретните пътища и механизми за превръщането им в надеждна и дългосрочна основа на развитието. Програмата ни е изработена от ръководните екипи на министерствата от втория кабинет на Бойко Борисов в сътрудничество с ресорните експерти на ГЕРБ. Тя е консултирана и с широк кръг експерти по съответните ресори. Предстои обсъждането й с членове, симпатизанти на ГЕРБ и представяне пред широката общественост.

В основата си програмата ни е замислена и подготвена като резултат и като продължение на досегашната законодателна дейност на ПГ на ГЕРБ.

1. Програмата на ПП ГЕРБ обхваща всички секторни политики на партията, като същевременно откроява и тяхната взаимосвързаност. Ние не създаваме самоцелно отделни секторни политики, а ги обмисляме като компоненти на една цяла програма, където да са в синхрон помежду си и да могат да си взаимодействат. Секторните политики не са възникнали от нищото, те са плод на дългогодишните ни политически усилия за реформи и устойчиво развитие. Водим се от дълбокото си убеждение, че само ако са последователни, политиките ни стават не просто изпълними, а и перспективни. Търсенето на ефектни краткотрайни решения на политическите проблеми доказано бламира сериозните реформи, като нерядко те се оказват част от ПР стратегии и остават встрани от същността на проблемите. Всичко това подхранва единствено антисистемното говорене и антисистемните намерения в политиката, което е непродуктивно и по обясними причини е в основата на обществения песимизъм.

2. Програмата ни е съобразена с приоритетите в политиките на ЕНП, както и с дългосрочните намерения на ЕС. Живеем във взаимосвързан свят, като част от общност на нации и държави, които изпитват общи дефицити и са изложени на общи опасности. В същото време ГЕРБ счита за нужно винаги да поставя на първо място националната специфика, когато става дума за европейски постулати и норми. Политиките ни в духа на европейските принципи са предшествани и пропити от начало до край от съзнанието ни за националния интерес на България и националните ни приоритети във всеки конкретен отрязък от време.

3. И българите, и европейците са загрижени за своите работни места, за своите доходи и за пенсиите си, но и за своята идентичност, за състоянието на обществения живот и за личната си сигурност. Тази загриженост доказано днес се експлоатира както от леви, така и от десни популисти. А простите им и кресливи отговори няма да решат съвременните сложни проблеми. Популизмът е в противоречие с напредъка, демокрацията и социално-пазарната икономика. Ние от ГЕРБ сме убедени, че сме допринесли за наличието на ресурс и потенциал за положителна промяна в обществото ни, но също така вярваме и в това, че реформите не бива да се отлагат. Нашата програма е писана със съзнанието, че за кратък срок българите искат да видят реални резултати и то в областите, които ги засягат в най- голяма степен – стандарт, образование, здравеопазване, национална сигурност и 3 икономически просперитет. В същото време, обаче, ние сме наясно, че главната задача на политическите лидери е да работят с мисъл и за дългосрочното бъдеще. Резултатите от работата ни трябва да бъдат бързи и дотолкова добри, че да дават надеждна перспектива на страната ни.

4. Наясно сме, че само силното и здраво семейство е солидна основа за позитивно развитие на демографската ситуация в България. Нашата програма създава предпоставки за обединение на нацията в подкрепа на политиките ни за преборване на неблагоприятните демографски тенденции и за подпомагане на семействата. Още повече, че ЕС търси креативен и координиран отговор на този болен проблем чрез създаването на европейска стратегия за демографска промяна и за по-благоприятна среда за децата и семействата.

5. Програмата на ГЕРБ отчита регионалната специфика на Балканите. Финансовите кризи и политическите напрежения тук са ежедневие, което държи нащрек политиците от региона и бламира немалко усилия за устойчиво развитие и напредък. Добросъседските отношения между балканските страни не се изчерпват само с добри намерения, поне що се отнася до практиките от управленските мандати на ПП ГЕРБ. На висок глас заявихме и ще продължаваме да заявяваме докъде се простират възможните компромиси и откъде нататък не отстъпваме от националния интерес.

6. Програмата ни е съобразена с обществените настроения в страната, за които ГЕРБ постоянно се информира. Ние следим публичните реакции на различните ни политики и отчитаме на тази база целесъобразността на едно или друго политическо решение. Работим в непрекъсната връзка с хората по места. Това, което другите партии правят предимно в условията на предизборна надпревара, за нас е политическо ежедневие. В този смисъл настоящата програма е плод и на постоянните ни преки контакти и обратната ни връзка не само с нашите избиратели, а и с хората на България.

7. ГЕРБ гледа на референдумите като на работещ демократичен механизъм за обратна връзка по най-важните и актуални теми. Несъобразяването с желанията и очакванията на българите би било отстъпление от демократичните права и свободи на гражданите по Конституция. В настоящата програма за пореден път заявяваме твърдото си убеждение, че резултатите от референдума, проведен едновременно с президентските избори от края на 2016 г. трябва да бъдат превърнати в законодателни актове и последващи управленски действия. ГЕРБ се ангажира с последователно прилагане и контрол на приетите политически действия и произтичащите от тях решения за промени в изборното законодателство на страната.

8. ПП ГЕРБ би желала да работи в условията на разбирателство и в диалог с останалите партии. Политическите реалности у нас силно затрудняват практическото прилагане на подобни принципни намерения, въпреки положителния опит, който ПГ на ГЕРБ натрупа от работата с колегите си в 43-то народно събрание. Все още трудно намираме общи отправни точки за диалог с партии, които реално не споделят съвременните евроатлантически ценности и се взират с носталгия в политическото минало на страната ни. Няма да приемем и двойния политически аршин, който прозира от използването на корупционни практики, издигането на пиедестал на популизма, отказа от реформи и отстъплението от проблемите на деня. За нас от ГЕРБ няма „бъдеще в миналото”. 4

9. Програмата ни е ориентирана към средносрочни и дългосрочни политически стратегии за България. Няма да се уморим да привеждаме в илюстрация онези наши политики, които са дотолкова витални, че правят възможни дългосрочните ни планове. Опитът показва, че краткотрайните и бързи решения често създават хаос и несигурност у хората и нерядко цената им надхвърля многократно реалните ползи.

10. Програмата на ГЕРБ акцентира върху актуалните предизвикателства пред страната, пред Европа и пред света. Централно място в средносрочен план у нас, на континента и в света заемат темите за сигурността на държавните граници и за проблемите, породени от бежанците. Националната ни сигурност няма алтернатива и няма цена, която да е висока, когато става дума за опазване на сигурността и идентитета на българите.

11. Програмата на ГЕРБ е съобразена с приоритетите на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС. През 2018 г. ангажиментът ни в рамките на ЕС ще даде възможност да се види ясно ефектът от взаимовръзката между отделните секторни политики. В настоящата програма във всеки сектор е заложена стратегия за действие и се търси своеобразна международна легитимация на процесите на развитие на България.

12. Програмата ни е отворена и динамична. Освен мненията на експерти, тя следва и логиката на събитийната конюнктура. Социалният контекст, в който живеем се сменя на бързи обороти, а това променя и социалната среда на планиране и прогнози. Така краткосрочните решения се оказват не особено ефективни. Съзнанието за това стимулира политиците да работят с мисъл за бъдещето.

Външна политика

1. Европейски Съюз ГЕРБ очаква реформите в ЕС да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки (ДЧ). Перспективите за фрагментация на ЕС след референдума във Великобритания изглеждат все по-реални. Съществуването на различни нива на интеграция на страните- членки в ЕС е източник на нестабилност. ГЕРБ се обявява за запазване на единството на ЕС при бъдещо задълбочаване на интеграцията между ДЧ.

1.1 Присъединяване на България към Шенген При използването на целия инструментариум на шенгенското законодателство, България би могла значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС. При безпрецедентния миграционен натиск, България ежедневно доказва способността си да защитава границите на ЕС, но страната ни все още не може да даде максималното в тази насока, тъй като не сме част от шенгенското семейство. Нямаме пълен достъп до информационните масиви на Шенген, за да осъществяваме контрол при издаване на шенгенски визи и да не допускаме граждани с въведена забрана в шенгенската информационна система (ШИС) да влизат в шенгенското пространство. ГЕРБ не споделя тезата, че терористичните атаки са причина за отлагането на пълноправното ни членство в Шенген. Напротив, именно сега е важно да 5 се вземат решения, които да демонстрират, че европейската интеграция няма алтернатива в сферата на сигурността.

1.2 Присъединяване на България към еврозоната За целта беше създаден Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната. Основната му задача е да разработи Национален план за въвеждане на еврото в страната. В краткосрочен план целта е България да се присъедини към Валутен механизъм II (през 2018 г.). ГЕРБ поддържа мерките, които допринасят за постигането на по-голяма конвергенция на страната ни и за покриване на всички критерии за членство в еврозоната. Очакваме Европейската централна банка (ЕЦБ) и останалите държави от еврозоната да дадат препоръки към страната ни с оглед допускането на България във Валутен механизъм II.

2. НАТО и регионалната сигурност Значението на евроатлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите. Кризата в Украйна и действията на Русия, нарушаващи международното право, събитията в Близкия Изток и Северна Африка, включително и по линия на хибридната война, изискват нови подходи в политиката на НАТО. Сътрудничеството между НАТО и ЕС трябва да се задълбочи. ГЕРБ подкрепя политиката на „отворени врати” на Алианса, вярвайки, че чрез евроатлантическата интеграция се постига дълготрайна стабилност в страните кандидатки за членство. НАТО осъществява активно сътрудничество с Украйна, което е от стратегическо значение за сигурността в Черноморския регион.

3. Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Едно успешно наше председателство на ЕС ще допринесе за утвърждаване на позициите на България в общността. На дневен ред през 2017 г. е координацията с Естония и Австрия по програмата и приоритетите в рамките на триото председателства за периода юли 2017 г. – декември 2018 г. Приносът на България се очертава да бъде в следните сфери:

 Предприемачество и създаване на работни места – подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) и за стартиращите фирми, включително чрез осигуряване на достъп до алтернативни форми на финансиране;  Опростяване на общата селскостопанска политика;

 Съюз, който оправомощава всички свои граждани – предложения в сферата на здравеопазването, социалната политика, правата на хората с увреждания;

 Съюз на свобода, сигурност и правосъдие: – сигурни външни граници на ЕС; – обмен на информация между правоприлагащите органи, службите за сигурност и европейските агенции; – инструменти за борба с тероризма и организираната престъпност; – изграждане на стабилна и справедлива европейска система за убежище; – ефективна политика на връщане на нелегално пребиваващи лица; – развитие и насърчаване на електронното правосъдие. Основна тема по време на българското председателство на Съвета на ЕС ще бъде процесът на преговори за излизане на Великобритания от ЕС. Най-важният въпрос е как Европа ще реагира спрямо Брекзит. На фона на надигащата се вълна срещу политиците и институциите след Брекзит, ние смятаме, че Европа трябва да положи 6 усилия да излезе от процеса по-сплотена и по-успешна. Предизвикателствата са ясни – миграция, сигурност, икономически въпроси. По време на преговорите по тези проблеми ще работим в полза на българите, живеещи във Великобритания и ще защитаваме техните интереси, като търсим подкрепа и сътрудничество от ДЧ, които имат сходни интереси. Въпреки това, в ГЕРБ сме на мнение, че дебатът за бъдещето на Европа след Брекзит трябва да се води при максимално широко участие на ДЧ и да остане между 27-те ДЧ, като не се фрагментира.

4. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа (СЕ) През 2016 година България реализира успешно председателството на Комитета на министрите на СЕ. Основните документи, по които се работи след това са: – Софийската стратегия за защита правата на децата; – Софийската декларация за европейското единство и сътрудничество – тема, която стана основна в Европейския съюз след референдума във Великобритания. Необходимо е изпълнение на критериите по приключване на постмониторинговия диалог по наблюдение на механизма за сътрудничество и проверка (МСП) с ПАСЕ, в сферите на съдебната реформа, изборното законодателство и свободата на медиите. ОССЕ участва активно в наблюдението по изпълнението на Минските споразумения. Изпълнението на тези споразумения е стъпка към мирно разрешаване на кризата в Украйна. Подкрепяме международните мисии на ООН и ОССЕ по изпълнение на Минските договорености, както и наблюдателните мисии на ОССЕ в Украйна. Свързваме изпълнението на Минските споразумения с преразглеждането на санкциите срещу Русия.

5. Обща външна политика и политика за сигурност на ЕС (ОВППС) Ключов момент от външната дейност на ЕС остава сътрудничеството с трансатлантическите партньори по широк кръг въпроси: търговия, киберсигурност, защита на личните данни, права на човека, предотвратяване на конфликти, управление на кризи. ЕС трябва да е стабилен партньор в нашето съседство. Според ГЕРБ прегледът на европейската политика за съседство е особено важен. Този въпрос е значим и заради приетата през 2016 г. нова глобална стратегия на ЕС и доста деликатното вътрешно положение в голяма част от държавите, намиращи се в съседство.

6. Миграция Устойчиво решение на проблема с миграцията може да бъде намерено единствено със съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни. Приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока мигранти на турските граници – сухопътни и морски. ЕС не трябва да се концентрира единствено върху миграционния път от Турция към гръцките острови. Турските сухопътни граници с България и Гърция, както и всички морски граници между Турция и ЕС, трябва да са неизменна част от договореностите с Турция. Турция следва да изпълни ангажиментите си към връщането и реадмисията. Важно е и затягането на визовия режим на Турция със страните от Близкия изток и Африка, както и разбиването на мрежите за трафик на хора.

7. Дъблински регламент България отдава голямо значение на реформата на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ). С оглед на това ЕС трябва да разполага със стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност, равнопоставеност и справедливо разпределение на отговорностите между ДЧ. Споделяме необходимостта от една по- 7 радикална реформа на Регламент Дъблин, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поемат само от държавите на предна линия. 8. САЩ Трансатлантическото сътрудничество продължава да бъде основа на международните усилия за гарантиране на мира и сигурността. ГЕРБ подкрепя споделената от двете страни воля за задълбочаване на стратегическото партньорство посредством създаването на пет българо-американски работни групи в области от взаимен интерес: сигурност и отбрана; енергийна сигурност; върховенство на закона; образование и връзки между народите на България и САЩ; борба с тероризма. Временното разполагане на американско военно оборудване на българска територия е съществен принос на САЩ към колективната сигурност на НАТО и гаранция за националната сигурност на България. Възходящо се развиват и връзките между българските и американските правоприлагащи и правоохранителни структури. Сътрудничим си ефективно в борбата срещу трансграничната организирана престъпност; в борбата срещу тероризма; при укрепване на контрола на границите и относно киберсигурността. Сътрудничеството със САЩ в областта на енергетиката може да допринесе за енергийната сигурност на страната и диверсификацията на енергийните източници и маршрути. Оценяваме високо американската подкрепа за изграждането на газов интерконектор България-Гърция (IGB), който да служи като връзка между Южния газов коридор и газовия коридор Север-Юг.

8.1 Визова реципрочност Отмяната на визовия режим за българските граждани е приоритетен за нас въпрос в двустранните отношения със САЩ. Оставането на България извън Програмата за безвизови пътувания – Visa Waiver Program (VWP) се възприема като необосновано неравно третиране, несъответстващо на нивото на двустранните ни отношения, които са окачествявани и от двете страни като стратегически, съюзнически и приятелски. Постоянен диалог се поддържа по отношение на изпълнението на изискванията за присъединяване на България към VWP. България участва активно, заедно с Кипър, Полша, Румъния и Хърватия в механизма за визова реципрочност, създаден от ЕС, в рамките на солидарността в ЕС към страните, които очакват членство във VWP.

9. Канада Сключването на Споразумение за стратегическо партньорство (SPA) и Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада в края на 2016 г. създава предпоставки за сътрудничество между Канада и страните членки на ЕС. Приоритетни са връзките в областта на сигурността. Сътрудничеството между правоохранителните органи на България и Канада е важно за задълбочаване на двустранните отношения. Целесъобразно е подписването на споразумение за правна взаимопомощ.

9.1 Визова реципрочност Работим за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваващите в Канада български граждани както по двустранна линия, така и в рамките на ЕС по силата на изменения Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета. ГЕРБ оценява положително обявяването на Експресна бизнес програма (Business Express Program) от канадското правителство през 2014 г. и решението за включване на 8 България в Програмата за електронно разрешение за пътуване (Electronic Travel Authorization, еТА) след месец март 2016 г. Тези действия имат междинен и преходен характер и според нас не постигат пълна визова реципрочност. ГЕРБ приветства въвеждането на пълна визова реципрочност от канадската страна с начална дата 1 януари 2018 г., като се има предвид значението на формулираната в чл. 23, ал. 2 на Споразумението за стратегическо партньорство (SPA) обща цел за осигуряване на безвизово пътуване за всички граждани на ЕС и Канада. Българското правителство обвърза подписването и последващата ратификация на СЕТА с отпадането на визовия режим.

10. Русия Отношенията ни с Русия се развиват при съблюдаване на националния ни интерес, както и на принципите на единната ни политика със страните членки на ЕС и НАТО. Двустранните контакти в сферата на сигурността са ограничени в съответствие с решението за преустановяване на практическото гражданско и военно сътрудничество с Русия, взето на срещата на министрите на външните работи на НАТО на 1 април 2015 г. В средносрочен план българо-руското сътрудничество зависи от преодоляване на напрежението между ЕС, НАТО и Русия, заради кризата в Украйна. По теми от международния дневен ред, като борбата с тероризма и екстремизма, Сирия, ИДИЛ и др., считаме, че Русия може да играе конструктивна роля в намирането на всеобхватни и взаимно приемливи решения. Смятаме за необходимо поддържане на контакти с Русия по приоритети на икономиката (търговия, енергетика, туризъм, транспорт), както и в сферите на образованието, науката и културата, труда и социалната политика. Контактите с Русия в областта на културата, науката и образованието запазват ролята си на един от основните фактори за развитието на българо-руските отношения. Очакваме бъдещо участие на Руската федерация в ПАСЕ с цел активизиране на диалога на парламентарно ниво.

11. Турция ГЕРБ подкрепя развитието на отношенията между България и Турция като добри съседи, партньори и съюзници в НАТО. България е заинтересувана от интензивно икономическо сътрудничество с Турция. Смятаме, че съществува нереализиран потенциал между двете страни в секторите: енергетика и енергийна инфраструктура, инвестиции, транспорт, увеличаване на стокообмена, туризъм. Въпросите пред сътрудничеството се разглеждат от създадената през 2009 г. смесена комисия по нерешените въпроси. Потвърждаваме нуждата от практическа реализация на договореното сътрудничество в областта на енергетиката (28 март 2014 г.), в това число и на възможностите за изпълнение на проекта за газова интерконекторна връзка.

11.1 Отношения в контекста на миграционната вълна ГЕРБ оценява високо усилията на Турция да приеме огромен брой сирийски бежанци, както и да обезпечи охрана по общата ни граница и овладяването на миграционния натиск към българската територия. За България е от ключово значение да се засили обмена на информация между двете страни и да се предприемат решителни мерки в сферата на сигурността, в това число и съвместни действия срещу престъпните мрежи за трафик на хора. Ще продължим да стимулираме функциониращия център за 9 полицейско и митническо сътрудничество на КПП „Капитан Андреево“, който е съвместна инициатива между България, Турция и Гърция (от 2016 г.).

12. Западни Балкани

12.1 Политика на разширяване на ЕС в региона ГЕРБ поддържа стратегията на страната ни активно и последователно да подкрепя процеса на разширяване на ЕС. Напредъкът в европейската интеграция на страните от Западните Балкани и Турция съответства на интереса на България от изграждане на регион на стабилност при гарантиране на ценностите и стандартите на ЕС.

12.2 Сърбия и Косово ГЕРБ подкрепя членството на Сърбия в ЕС. Приветстваме откриването на преговорни глави за присъединяване. Ангажиментът към добросъседски отношения е елемент от преговорната рамка на Сърбия с ЕС. Очакваме подписване на Договора за добросъседски отношения, предложен от българската страна през месец февруари 2013 г. За нас е важно поддържането на идентичността и икономическия просперитет на българското национално малцинство (БНМ) в Сърбия, което продължава да среща сериозни политически, културни и социално-икономически пречки. От особена важност са въпросите за достъп до образование, медии и вероизповедание на майчин език, както и участието на БНМ в местните администрации и политически живот. Друго приоритетно направление е изграждането на регионална транспортна и енергийна инфраструктура, която да насърчи търговията, инвестициите, туризма и културния обмен между страните. Изграждането на газовата междусистемна връзка България-Сърбия (интерконектора Ниш-Димитровград-София) има надхвърляща двустранните интереси значимост. ГЕРБ подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Косово. Приветстваме подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Република Косово с ЕС.

12.3 Диалогът „Белград-Прищина” ГЕРБ е за продължаването на преговорите по нерешени въпроси в рамките на диалога между Белград и Прищина, което е ключово за по-нататъшното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.

12.4 Македония Подписването на договор за добросъседство и сътрудничество между България и Македония би бил от съществено значение за получаване на българската подкрепа за преговори за членство на Македония в ЕС. Успоредно с това е необходимо интензивно сътрудничеството в области от взаимен интерес като: икономиката, инфраструктурата, трансграничното сътрудничество, туризъм и др. Принципната позиция на ГЕРБ е подкрепа на кандидатурата на Македония за член на ЕС и НАТО в рамките на европейската перспектива на Западните Балкани.

13. Югоизточна Европа (ЮИЕ) и Черноморски регион България участва в различните регионални инициативи и формати на сътрудничество в областта на укрепване на сигурността на ЮИЕ и в Черноморския регион. Организационната рамка на тази политика включва участието на страната ни в следните инициативи: Процес на срещи на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ (SEDM), Бригада „Югоизточна Европа” (SEEBRIG), Документ за мерките за 10 укрепване на доверието и сигурността (МУДС) и Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR). Предложението за създаване на т. нар. флотилия на страни-членки на НАТО, като Румъния, България и Турция, не бе прието от българската страна. Потенциално агресивни действия спрямо Русия не са част от политиката ни в региона.

14. Стратегия на ЕС за региона по река Дунав Дунавската стратегия е с акцент върху инициативите, на които България е съ- координатор („Насърчаване на културата и туризма и контактите между хората” съвместно с Румъния; „Съвместна работа за справяне с предизвикателствата пред сигурността и организираната престъпност” съвместно с Германия). В рамките на подхода „по-широки връзки” подкрепяме разширяването на сътрудничеството чрез свързване на Дунавския регион с Черноморския регион. Дунавската стратегия следва да търси синергии и с останалите макрорегионални стратегии: „Стратегия на ЕС за Балтийския регион”, „Стратегия на ЕС за Адриатико- Йонийския регион” и „Стратегия на ЕС за Алпийския регион”.

15. Политики за българите в чужбина ГЕРБ е за разширяване на партньорството с активните организации на българските общности в чужбина (БОЧ). Необходимо е изготвянето на политически документ за работа с БОЧ, който да държи сметка за спецификата на тези общности. Приоритет трябва да са културни и образователни политики за преподаване на майчин език (осигуряването на учебници), както и отстояване на правата и свободите. ГЕРБ ще инициира мерки (вкл. чрез Програмата за трансгранично сътрудничество) за икономическо подпомагане на общините в пограничните райони, където има концентрация на българско население за повече български инвестиции там. Важно е да има български културно-информационни центрове в местата с големи български общности в страните в ЮИЕ на базата на подписани двустранни споразумения.

Регионална политика

1. Безопасна и модерна пътна инфраструктура

1.1 Да има по-справедлив модел на плащане за преминаване по републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки МПС и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Въвеждането на системата ще повиши събираемостта на средства за пътищата до почти 1 млрд. лв., като тези пари ще бъдат реинвестирани в пътната инфраструктура и за повишаване на пътната безопасност. В момента държавата събира и реинвестира едва 300 млн. лв.

1.2 Продължаваме да градим модерна и безопасна пътна инфраструктура като част от трансевропейската транспортна мрежа. Планираме да завършим магистралния пръстен на страната и модернизацията на пътната мрежа чрез:

 Доизграждане на АМ „Струма” в участъка Благоевград – Сандански, включително тунел „Железница” и през Кресненското дефиле;

 Ускорено доизграждане на АМ „Хемус”;

 Изграждане на АМ „Калотина – София”;

 Изграждане на тунел под връх Шипка;

 Изграждане на скоростен път Русе – Велико Търново;

 Изграждане на скоростен път по направлението Видин – София; 11

 Доизграждане на Южната дъга на софийския околовръстен път;

 Доизграждане на пътното направление Бургас –Слънчев бряг;

 Изграждане на обход на гр. Пловдив;

 Целеви инвестиции за подобряване състоянието на участъците от третокласната пътна мрежа, която е в най-лошо състояние;

 Целеви инвестиции за осигуряване на пътна безопасност на съоръженията по пътната мрежа – тунели, виадукти, мостове и предпазни огради и пр.

2. Воден сектор

2.1 Планираме довършване на реформата във ВиК сектора с цел подобряване на услугата за гражданите и бизнеса;

2.2 Планираме инвестиции във ВиК инфраструктурата чрез:

 Средства от фондовете на ЕС: довършване на процеса по изработването на регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за териториите на консолидирани ВиК оператори и изготвяне на формуляри за кандидатстване за финансиране на проекти по ОПОС 2014-2020;

 Реализиране на национална програма за финансиране на ВиК инфраструктура за агломерациите, които са между 2000-10 000 е.ж. и за всички, които нямат достъп до финансиране от фондовете на ЕС.

2.3 Планираме да довършим строителството на язовирите „Луда Яна” и „Пловдивци”, рехабилитацията на язовир „Студена”, както и на пречиствателните станции за питейни води към тях.

3. Развитие на регионите. Силна държавна политика за слабо развитите региони Целим съчетаване на финансови и икономически инструменти, извеждайки като приоритет спецификата на всеки отделен регион. Това може да се постигне чрез:

3.1 Целенасочена инвестиционна програма (ЦИП) в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.

3.2 Оперативна програма „Региони в растеж“ – има за цел да осигурява икономическо развитие на българските региони и общини.

3.3 Програми за трансгранично и транснационално развитие на регионите на страната, заедно с реализирането на макрорегионалните политики.

4. Жилищна политика Осигурихме 2 млрд. лева за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Програмата доказа своята социална и икономическа значимост, с първоначалната инвестиция от 1 млрд. лв. Близо 400 хил. българи и над 580 малки и средни фирми участваха в програмата. Над 50% са спестяванията на домакинствата от разходите за отопление през зимата. Предвиждаме:

4.1 По-нататъшно изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и увеличаване на финансовия ресурс по тази програма;

4.2 Разширяване на програмата чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради.

4.5. Кадастър – по-бърза и по-достъпна услуга. Създадохме единен орган – Агенция по кадастъра, който да предоставя услуги на гражданите и бизнеса, вече и електронно от всяка точка в страната. С обединяването на данните от картата на възстановената собственост на земеделските земи и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приблизително 90% от територията на страната може да бъде покрита от актуална кадастрална карта. Продължаваме работата по:

5.1 Преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта в кратки срокове – покриване на територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри;

5.2 Модернизиране на кадастъра във формат 3D и 4D.

6. Устройство на територията – ускорен и прозрачен инвестиционен процес Основните проблеми, които срещат инвеститорите са незадоволително ниво на административното обслужване и прозрачност, както и множеството административни процедури при стартиране на бизнес. Усилията ни ще бъдат насочени към иницииране на промени в Закона за устройство на територията и в подзаконовата нормативна уредба с цел облекчаване на инвестиционния процес за гражданите и бизнеса чрез:

6.1 Въвеждане на облекчени процедури и премахване на административното бреме;

6.2 Въвеждане на срокове за изпълнение на процедури там, където такива не са предвидени в действащите разпоредби.

Социална политика

Нужно е на социалната политика да се гледа като на комплекс от политики, които насърчават и правят възможно социалното включване и личната реализация на хората. Разбираме социалната политика като политика на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

1. Увеличаването на доходите чрез заетостта и по-голяма производителност на труда е сред водещите ни приоритети, защото осигурява устойчивото повишаване на стандарта на живот. При изпълняване на програмата на ГЕРБ гарантираме в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв. Ние в ГЕРБ знаем, че бизнесът плаща заплати, а правителството помага като създава среда. Работим за БВП от над 110 млрд. лв. в рамките на мандата, при около 86 млрд. лв. за 2015 г. Работещите хора ще имат полза от по-гъвкави възможности за заетост и допълнителна квалификация. Като улесним активните и предприемчивите с мерки за по-добро съвместяване на кариерата със семейния живот, ще подкрепим както растежа на икономиката, така и борбата с демографските проблеми на страната.

2. Мерките за осигуряване на равни възможности на мъжете и жените както и тези за подобряването на условията на труд са важни стъпки в правилната посока. Трябва да работим и за връщане на част от българите, които сега живеят и работят в чужбина.

3. Работните места се създават от икономиката, а не от държавата. Повишаването на доходите и заетостта са пряк резултат от работеща икономика. Държавата и бизнесът трябва да си сътрудничат за постигане на конкурентоспособна икономика и за подобряване на производителността на труда. Съществуват статистически прогнози, според които към 2030 г. у нас няма да има работни места за хора с основно образование. Това изостря нуждата от квалификация, за да избегнем маргинализирането на тези групи. 13 Ако през следващите няколко години се очаква ръст в търсенето на работна ръка в преработващата промишленост, образованието и социалните дейности за сметка на други свръхобезпечени сектори, това означава, че трябва да се заложи на политики и структурни промени, съобразени с очакваните тенденции. Предвиждаме мерки като: трудова мобилност, „синя карта”, допълнително стимулиране на пазара на труда и разширяване функциите на дневните центрове за деца и възрастни със специфични потребности. Специално внимание ще обърнем на младежката безработица, както и на изготвяне на работна програма за заетост на граждани на възраст над 50 – 55 години. Въпреки, че безработицата достигна рекордно ниски нива за последните осем години, ще продължим да насърчаваме останалите без работа българи да търсят активно работа. Трайно безработните също трябва да бъдат включени в устойчива заетост. Наложително е да се помогне на младите хора при прехода им от образование към заетост и за намиране на първа работа, така че те да постигнат желаната от тях реализация и да бъдат финансово независими. Ограничаването на младежката безработица и неактивност е съществена мярка срещу социалното изключване.

4. Грижата за децата трябва да обхваща всички деца, а не само тези в риск. Процесът на деинституционализация, който да осигурява семейна или близка до семейната среда за всяко българско дете, трябва да бъде съпътстван от мерки за насърчаване на тридетния модел в семейството. Инвестициите в ранно детско развитие са ключова превенция срещу социалното изключване и отпадане от предучилищно и начално образование. Необходимо е да има достатъчно детски градини там, където има повече деца в уязвимо положение. Посещението не само на училище, но и на детска градина, трябва да бъде обвързано с изплащането на социални помощи. Неразделна част от общата политика за децата и семейството е развитието на комплексни услуги, съчетаващи социални, здравни и образователни елементи. Чрез промени в Семейния кодекс ще разширим подкрепата на кандидат-осиновителите, осиновителите и децата – преди, по време и след осиновяването. Актуализирахме плана за деинституционализация, така че да се гарантира, че децата ще живеят в среда максимално близка до семейната. Въвеждаме плащане на социални помощи само на семейства, чиито деца посещават училищата и детските градини. Това е превенция срещу ранното детско изключване и срещу злоупотребата със социални помощи. Въвеждането на тридетния модел става стратегически национален приоритет. Създадохме благоприятна градска среда, нови детски градини и ремонтирани училища. Затова фокусът е върху интензивно финансово подпомагане до третото дете и намаляване на подпомагането за следващо. Нужни са повече възможности за съвместяване на личния живот и кариерата. Подкрепяме майките, които искат да се върнат по-рано на работа, като даваме възможност за изграждането на ведомствени детски градини. Предлагаме еднократна финансова помощ за младо семейство при намиране на работа и преместване в друго населено място; ваучери за отглеждане на деца; поемане на разходи за винетки за семейства с две и три деца; поемане на таксите за висше образование в семейства с 3 деца.

5. Стабилната пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план, може да съчетава балансирано повишаване на пенсиите от една страна, с намаляване на дефицита в системата – от друга. Подобряването на благосъстоянието на възрастните хора се изразява не само в ръста на пенсиите, но и в предлагането на повече социални услуги за тях, включително и такива в домашна 14 среда. От 1 юли 2017 г. всички пенсии, отпуснати до края на миналата година, ще се увеличат с 2,4%.

6. Нов закон за социалните услуги ще осигури достъп до качествена грижа и комплексни услуги според индивидуалните потребности на децата, семействата, рисковите групи, хората в уязвимо положение, както и хората с увреждания. Нужно е по-справедливо насочване на помощите към нуждаещите се и съобразяване с индивидуалните им потребности, като за първи път ще се диференцира помощта за деца с увреждания. Подобряване на подготовката на социалните работници би отговорило на нуждата в дейността си те да съчетават професионализъм със съпричастност. Ликвидиране на системата на фалшивите ТЕЛК-ове. Прехвърляне на системата на ТЕЛК в НОИ. Гарантиране на адекватни средства за конкретните нужди на всеки човек с увреждания. Усъвършенстването на модела на медицинската експертиза ще даде възможност на хората с увреждания за пълноценна реализация, без да им се отнемат или нарушават придобитите права. Трябва да гарантираме прилагането на индивидуален подход при оценката на здравното състояние и работоспособността. Бизнесът трябва да бъде социално отговорен и ангажиран. Предвиждаме стимули за социалното предприемачество, както и разтоварване на малките и средните предприятия от административна тежест.

7. Оптимизиране на структурите на администрацията, които обслужват системата на социално подпомагане и пазара на труда чрез въвеждане на комплексно обслужване на гражданите.

8. Успешното управление на ОПРЧР ще осигури включване в обучение и заетост през 2017 година на 35 000 лица. Близо 27 000 работещи ще могат да повишат своята квалификация, а 400 предприятия да подобрят условията си на труд. Центровете за заетост и социално подпомагане ще предоставят услуги на най-малко 300 000 лица.

Обществен ред и сигурност

1. Миграционна политика

1.1 Осъществяване на политика за връщане на незаконно пребиваващи чужденци чрез:

 Приоритетно организиране на съвместни полети с Европейската служба за гранична и брегова охрана (Фронтекс) с цел принудително връщане на незаконно пребиваващи граждани в държави по произход;

 Доброволно връщане на лица, които не са получили международна закрила или убежище.

1.2 Повишаване на капацитета на охрана на границата чрез:

 Усвояване на отпуснатите 160 млн. евро безвъзмездна помощ по Механизма за спешно подпомагане по фонд „Вътрешна сигурност” и фонд „Убежище, миграция и интеграция”. Срокът за усвояване на първия пакет от мерки в размер на 101 млн. евро е до 30.09.2017 г., а на втория пакет – до 31 декември 2017 г. Основните дейности по усвояване на тези средства включват разширяване на Интегрираните системи за наблюдение на българо-турската държавна граница, на българо- сръбската граница и на морската държавна граница. Осигурява се специална екипировка и комплекти от специализирано облекло за полицейски и гранично- полицейски служители, участващи в специализираната полицейска операция по охрана на границата, както и на патрулни автомобили и автобуси за нуждите на 15 ГДГП-МВР и на високопроходими автомобили за ОДМВР, които участват в специализираната полицейска операция по охрана на границата;  Увеличаване броя на военнослужещите от състава на Въоръжените сили на Република България за охрана на границата. Обезпечаване на необходимите ресурси за целта.

1.3 Осигуряване на капацитет за първоначален прием на чужденци чрез:

 Преобразуване на РПЦ-Пъстрогор на ДАБ от отворен към затворен тип център за предоставяне на убежище;

 Преустройство на помещения от открит в закрит тип на част от сградния фонд в РПЦ-Харманли на ДАБ (корпус I) с капацитет 500 места;

 Други строително-ремонтни дейности в центровете за прием и регистрация на граждани на трети страни с цел извеждане на чужденците от трети страни, които са в процедури за получаване на международна закрила или убежище, от големите градове като София (в които има регистрационно-приeмателни центрове) към малки населени места в близост до границата;

 Осигуряване на сглобяеми съоръжения за настаняване на граждани от трети страни в транзитни центрове на МВР при наличие на засилен миграционен натиск и с цел проверка на самоличността им. Проверява се дали лицата не представляват заплаха за националната сигурност;

 Предприемане на законодателни промени с цел кодифициране на материята, уреждаща правото на пребиваване и правото на убежище, както на граждани на трети страни, така и на граждани на ЕС.

2. Конвенционална престъпност

 Териториално преразпределяне на кадровия ресурс с цел увеличаване на униформения полицейски състав в малки и средно големи населени места чрез назначаване на поне 1000 униформени служители на полицията и жандармерията;

 Осигуряване на целево финансиране за поетапна подмяна на автомобилния парк на униформената полиция, както и за подмяна на екипирането на охранителната полиция и жандармерията;

 Постигане на пълно покритие на цялата страна (по общини) на видеонаблюдение на основните артерии с криминогенен потенциал – по предварително зададени от МВР минимални технически параметри; гарантирана връзка с РУП, конкретен график за всички общини в България, осигуряване на достъп до изграденото видеонаблюдение на охранителните фирми и конкретни ангажименти на тези фирми по линия на превенцията и противодействието на конвенционалната престъпност;

 Изработване и внедряване на софтуер за интерактивната карта на престъпността, с който ще може да се визуализират всички събития, свързани с престъпността и предприетите действия от страна на МВР, което ще позволи да се определи необходимият брой полицейски служители за малките населени места;

 Обновяване на материално-техническата база на научно-техническите лаборатории за изготвяне на експертизи по наказателни производства в ОДМВР и в НИКК;

 Въвеждане в сътрудничество с МОН и МЗ на доброволни тестове за употреба на наркотични и упойващи вещества от подрастващи след предварително съгласие на родител, настойник или попечител;

 Засилено сътрудничество с НСОРБ и с местните комисии по опазване на обществения ред и сигурността.

3. Противодействие на тероризъм, организирана престъпност и корупция

 Изработване на ефикасни териториално и проблемно ориентирани програми за превенция на радикализацията и екстремизма.

 Изграждане на система за мониторинг, координация и обмен на информация между органите на централната и местната власт и неправителствените организации по проблемите на радикализацията и тероризма. Изграждане на система за изготвяне на анализ на тенденции, конкретни прояви или белези на радикализация, както и подготовка за терористична дейност сред лица от рисковите групи.

 Установяване на обектите от националната критична инфраструктура, европейската критична инфраструктура и критичната инфраструктура на НАТО и оценка на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура на страната.

 Разработване и внедряване на специализиран софтуер за противодействие на тероризма в интегрираната национална система за видеонаблюдение.

 Създаване на национален кризисен център и регистри в областните дирекции на МВР за изградените системи за видеонаблюдение в търговски и други обекти с масово пребиваване на хора, както и разработване на платформа за бърз и качествен обмен на информация, методика за идентифициране, наблюдение и оценка на проявленията и рисковете от терористична дейност и радикализация.

 Осъществяване на ефективно взаимодействие по обмен на PNR данни между Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух и сходни партньорски структури.

 Прилагане на действен подход за борба с организираната престъпност и за ефективно неутрализиране на организирани престъпни групи чрез подобряване на оперативното взаимодействие и разширяване на международното полицейско сътрудничество и обмена на информация с Европол, Интерпол, с компетентните структури на евроатлантическите партньори, както и с трети страни.

 Ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в трафика на наркотични вещества и прекурсори чрез конкретно идентифициране на нови заплахи и рискове, свързани с разпространението на трафика.

 Ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в извършването на телефонни измами чрез въвеждане на комплексен подход за идентифициране на всички извършители на подобни измами. Предприемане на конкретни действия за конфискация на незаконно придобитото имущество на лицата, участващи в подобни престъпни схеми с фокусиране върху рецидивистите, извършили такива престъпления.

 Въвеждане на интегриран подход при комплексни мероприятия по противодействие на трафика на хора чрез сформиране на съвместни екипи с чужди партньорски структури за извършване на разследвания по установени случаи на трафик на хора. Прилагане на ефективни механизми за ранно идентифициране на жертви на трафик.

 Засилване на взаимодействието между Националната комисия за борба с трафика на хора и НСОРБ, както и с местните комисии и авторитетни неправителствени организации със специализация в тази сфера по съответните общини и населени места.

 Противодействие на киберпрестъпността чрез осъществяване мониторинг на интернет пространството за установяване появата на нови заплахи и рискове. Провеждане на мероприятия с акценти върху превенция на детската порнография и на радикалните идеологии, разпространявани чрез Интернет.

 Надграждане на капацитета на създадения Национален център за противодействие на контрабандата на акцизни стоки чрез установяване на схеми за извършване на 17 контрабанда от страна на ОПГ и анализиране на информацията относно данъчни престъпления и контрабанда, производство и разпространение на акцизни стоки.

 Засилване на мерките срещу противозаконните отнемания на моторни средства чрез използване на комплексен подход за подобряване координацията и взаимодействието на полицейските структури. Поради обстоятелството, че голяма част от престъпните деяния се довършват на територията на друга структура на полицията, различна от тази, на територията на която е осъществено противозаконното отнемане, е нужно извършване на съвместни проверки в автоморгите, осъществени от органите на полицията, на НАП и на Министерството на околната среда и водите.

 Подобряване на координацията и взаимодействието между компетентните институции, работещи по противодействие на корупцията.

 Създаване на организация за ефективно разследване на всеки установен случай на корупционно деяние.

4. Пътна безопасност

 „Рестартиране” на Фонд „Пътна безопасност” и възстановяване на самофинансирането му, ползване на средствата само за пътна безопасност и премахване на сегашната порочна процедура за постъпване на пари в централния бюджет. Изготвяне на предложения от МВР към министъра на финансите за осигуряване на финансови средства за техническо оборудване и контрол на конфликтни точки върху пътната карта, както и за контрол на скоростта и други нарушения на ЗДвП;

 Увеличаване на броя на стационарните и мобилните камери за контрол на пътя;

 Изграждане на единен център за обработка на нарушенията, чрез който да се създаде единна информационна платформа за автоматизиран обмен, обработка и архивиране на постъпващата информация от системите за контрол на скоростния режим. Това ще улесни компетентните структури в осигуряването на безопасност на движението по пътищата и ще засили контролната дейност по спазване на ЗДвП;

 Интеграция на системите на МВР с други системи за контрол на пътните превозни средства;

 Законодателни действия за отмяна на действащия Закон за движение по пътищата, който е от 1999 г. и приемане на два нови закона, като в тях ясно да се разграничат функциите и правомощията на органите на МВР и на МТИТС. Единият закон следва да урежда правилата за контрол върху движението по пътищата, а другият – регистрацията на пътните превозни средства и обучението на водачите им. Отмяна на действащата и приемане на нова наредба за реда за установяване на употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества от водачи на пътни превозни средства.

5. Разследване на престъпления

 Попълване на щата за разследващи полицаи от 2000 щатни бройки;

 Осигуряване на още 6000 полицаи, които да извършват действията по разследване (неотложните процесуално-следствени действия), съобразно конкретната криминогенна обстановка – след внимателен подбор и обучение;

 Окончателно завършване и експлоатация, вкл. от страна на МВР, на Единната информационна система за противодействие на престъпността с цел автоматизирано проследяване на конкретния сигнал за престъпление: подадена жалба до полицията или прокуратурата; предварителна проверка; започнало досъдебно производство; привличане на обвиняем; приключване на разследването; обвинителен акт; съдебни заседания; окончателен съдебен акт (присъда, решение). 18

6. Обучение и образование

 Двойно увеличаване на годишния капацитет на Академията на МВР по бакалавърски програми за обучение на полицаи (в момента капацитетът възлиза на около 100 човека годишно);

 Гарантиране на унифицирана форма за подбор и продължителност на обучението на новопостъпващи полицаи;

 Построяване на полигони за практическо обучение в АМВР (по полицейска дейност, противопожарна дейност и дейности по защита на населението);

 Пълно обновяване на Центъра за първоначална професионална подготовка към АМВР в Пазарджик. Насочване на обучението на новопостъпилите полицаи в центровете в Казанлък и във Варна по линия на граничния контрол, както и обучение на чуждестранни граждани за полицейски дейности.

7. Пожарна безопасност и защита на населението от бедствия

 Завършване на техническото преоборудване на пожарните и спасителните екипи с европейски средства;

 Целево стимулиране на изграждането на доброволните формирования с конкретен график за формирането им във всички общини, при ясно разписани срокове Осигуряване на обучение на ръководителите на доброволческите отряди от всички общини в обучителния център на ГДПБЗН в Монтана;

 Осигуряване на целево финансиране за пълна подмяна на екипировката, осигуряваща личната защита на пожарникарите и спасителите;

 Приемане на закон за доброволчеството, който следва да регламентира отношенията между доброволците и органите на централна и местна власт при преодоляването на последствията от бедствия и аварии, както и правата и задълженията им, когато участват в подобни операции.

8. Административно обслужване Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани в ОДМВР и във всички РУП с еднотипно брандиране. Бързо обслужване на гражданите, предоставяне на електронни услуги и издаване на всички служебни документи, за да се спести времето на гражданите, както и усъвършенстване на информационните системи на МВР за тази цел.

9. Съвет за сигурност към МС  Укрепване на капацитета на Съвета. Разработване и приемане на подзаконовата нормативна база по прилагане на приетия пакет от закони за службите от сектор сигурност и рамковия закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност;

 Разработване и приемане на годишни планове по изпълнение на важни стратегически документи като Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма и Стратегията за киберсигурност „Киберустойчива България – 2020 г.;

 Организирането на обучение, научноизследователска и приложна дейност в сферата на националната сигурност чрез използване на капацитета на структурите на гражданското общество, които работят в интерес на националната сигурност.

Финанси

1. Финансова политика Стабилната финансова система е основна предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда.

19 1.1 Банковият и небанковият финансов сектор трябва да отговарят на най-високите стандарти, възприети в Европейския съюз, за да се гарантират интересите на бизнеса и на гражданите, които се възползват от финансовата инфраструктура. Регулаторите минаха през изпитания и сега са на много по-добро ниво. Финансовата система се яви на изпит, който издържа. Оценката на качеството на активите и последвалите стрес тестове на финансовите институции показаха, че системата е добре капитализирана и устойчива.

1.2 По-нататъшната интеграция на България в Европейската финансова инфраструктура остава основна цел. Единният банков съюз и Еврозоната са естественият път на България, но това може да стане само, когато изпълним всички критерии за членство и най-вече, когато запазим и увеличим доверието в държавата и в нейните институции. До тогава Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен.

1.3 Ниските данъци не са достатъчно предимство за привличане на инвестиции, когато не сме решили напълно проблеми, свързани с качеството на административното обслужване, със скоростта и качеството на решаване на спорове и корупцията. Данъчната система в областта на прякото облагане обаче остава едно от основните предимства на българската икономика и промяната й не стои на дневен ред за нас. Плоският данък за физическите лица и фирмите е най-справедливият от гледна точка на стимулите за икономическа активност и ние няма да позволим да бъде преразгледан. Ниските данъци имат и своята цена. Държавата не може да преразпределя толкова, колкото на политиците им се иска и да взема решения вместо хората. Активният и образованият човек има повече шансове от необразования и маргинализирания. Задачата ни обаче е да се погрижим за тези членове на нашето общество, които поради физическа невъзможност не успяват да задоволяват основните си жизнени потребности.

1.4 Трябва да се стремим да харчим през бюджета толкова, колкото изкарваме. Дефицитите увеличават дълговете и намаляват суверенитета ни в дългосрочен план.

1.5 Сивата икономика е нещо естествено в държави със слаби институции. Единодействието на всички правоохранителни органи и приходните администрации ще отвоюва полагаемото се за държавата и за нейните граждани.

2. Благосъстоянието на хората е естествен приоритет Нашето общество, подведено от лошо управление, особено в началото на прехода през 90-те години на ХХ век, изостава значително по доходи от останалите държави членки на Европейския съюз. Устойчивото нарастване на доходите е основен приоритет на нашето управление и то може да стане за сметка на ръста на икономиката.

2.1 През последните години на нашето управление икономическата среда даде възможност да увеличим минималната работна заплата от 360 на 460 лв., а средната работна заплата нарасна от 833 лв. към ноември 2014 г. до 954 лв. в края на септември 2016 г., или за по-малко от 2 години с 14,5 на сто. Ако отново управляваме страната, можем да очакваме увеличаване на средната работна заплата за страната, която в края на мандата да достигне 1500 лв., а минималната работна заплата, без да се създава напрежение на пазара на труда, също ще нарасне и ще достигне 650 лв.

2.2 През последните няколко години икономическият растеж в България се ускори до над 3% и достигна едно от най-високите нива в ЕС. Брутният вътрешен продукт от 83,6 млрд. лв. за 2014 година нарасна до 91,7 млрд. лв. за 2016 г. При наше следващо управление до края на мандата БВП може да надмине 100 млрд. лв. като прогнозите ни са за 120 млрд. лв. БВП в края на следващия мандат.

Управление на средствата от Европейския съюз Средствата от ЕС представляват над две трети от публичните инвестиции на републиканско ниво, като с тях се финансират почти всички сектори: пътен, ЖП, воден, общинска инфраструктура, иновации, малки и средни предприятия, образование и наука, социална сфера, модернизация на администрациите и съдебна реформа. От стария програмен период (2007- 2013) успяхме на усвоим 99% от предоставените ни средства. От две години работим в условията на нов програмен период (2014-2020) и разполагаме със 17,7 млрд. лева от оперативните програми, както и с 5,7 млрд. лева от Програмата за развитие на селските райони. Отделно има и средства за директни плащания.

Поставяме си още по-високи цели за инвестиционната политика със средства от ЕС:

1. След приемането на Закона за еврофондовете, който да регулира разпределението на средствата, след пълната електронизация на процесите по оперативните програми, чрез системата ИСУН, подобни промени трябва да настъпят и спрямо Програмата за развитие на селските райони. Така всяка процедура следва да се извършва по електронен път и да се подчинява на едни и същи правила;

2. Ще продължат процесите на опростяване на документацията, за да може кандидатстването и отчитането на проекти да бъде по-достъпно и отчитането да е свързано с по-малко разходи;

3. Близо 10% от цялата финансова рамка по оперативните програми отива за т.нар. финансови инструменти. България избра да управлява тези пари, създавайки вътрешен капацитет в т.нар. Фонд на фондовете. Трупането на опит от страна на държавата, банките и бизнеса в планирането и изпълнението на финансовия инженеринг ще остане един от основните приоритети и занапред;

4. Средствата от ЕС са основният инструмент за преодоляване на междурегионалните различия, затова специален приоритет в следващите години ще бъде търсенето на оптимален регионален баланс между инвестициите, както и експлоатирането на всички възможности за икономическо оживление на изостаналите райони чрез инвестиции от аперативните програми и ПРСР;

5. Едно от новите предизвикателства ще бъде ефективното комбиниране и допълване на публичните инвестиции със средства от ЕК и от държавния бюджет;

6. Публични инвестиции ще бъдат насочвани само в сфери, където не съществува частен интерес и където е обезпечен икономически реалистичен сценарий за създаване на публично-частно партньорство. Публичните инвестиции трябва да създават условия и предпоставки за частни инвестиции, а не да ги изместват;

7. Основен приоритет е създаването на т.нар. „лостов ефект“, при който всяка инвестиция трябва да бъде планирана така, че не само да задоволява нужди и да решава проблеми, но и да създава предпоставка за „събуждането“ на частното финансиране и привличане на нови инвестиции в реалния сектор;

8. Подготовка за адекватно участие в преговорите за бъдещето на кохезионната политика и бюджета на ЕС след 2020 година, вкл. и използване на председателството на ЕС през 2018 г.

Отбрана

1. Българската армия е надежден гарант за сигурността на страната

1.1 България е активен и надежден член на НАТО и ЕС. Евроатлантическата ориентация на Република България е необратим процес, историческо постижение и е без алтернатива.

1.2 Гарантиране на националния суверенитет и независимост, както и защита на териториалната цялост на страната в условията на чл. 5 от Вашингтонския договор.

1.3 Активно и последователно участие на Република България в изготвянето и изпълнението на новата политика на ЕС за европейска отбрана.

1.4 Увеличаване на разходите за отбрана и достигане на ниво от 2% от БВП в края на предстоящия управленски мандат.

1.5 Запазване на числеността на въоръжените сили.

1.6 Увеличаване на ролята на военната експертиза при изграждането и управлението на Въоръжените сили.

2. Най-ценният капитал в отбраната са хората

2.1 Увеличаване на възнагражденията на военнослужещите.

2.2 Изравняване на базата за формиране на минимално възнаграждение на военнослужещите с минималната работна заплата за страната.

2.3 Гарантиране на обезщетенията на военнослужещите, включително тези при освобождаване от военна служба.

2.4 Попълване на некомплекта от личен състав чрез планиране на разходите по щатния състав на Въоръжените сили.

2.5 Въвеждане на диференцирано заплащане на военнослужещите с цел повишаване на мотивацията за служба в армията.

2.6 Подобряване на условията за труд и отдих, както и на грижите за здравето на военнослужещите и цивилните служители, включително на тези от резерва и запаса.

2.7 Активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации.

2.8 Усъвършенстване на системата за кариерно развитие на военнослужещите чрез въвеждане на ясни и неотменими правила.

2.9 Придобиване на нови жилища от министерството на отбраната чрез отстъпено право на строеж и ремонт на съществуващия жилищен фонд.

3. Силна армия чрез ускорено развитие на въоръжените сили

3.1 Придържане към основните принципи в отбранителната политика, определени в „Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020”. 22

3.2 Поддържане на съществуващите отбранителни способности и постепенно развитие на нови отбранителни способности чрез изпълнение на приетите и бъдещи инвестиционни проекти за модернизация и превъоръжаване на БА.

3.3 Внасяне през 2017 г. в Народното събрание на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип бойна бронирана машина за Сухопътни войски”.

3.4 Привличане на българската отбранителна промишленост и научноизследователски институции при изпълнението на инвестиционни проекти за модернизацията и превъоръжаването, включително и с използване на средства от Европейския план за отбрана.

4. Активна антикорупционна политика Решителни действия за премахване на предпоставките за корупция в системата на отбраната и управлението на ресурсите й.

5. Посрещане на заплахите срещу страната ни там, където се зараждат Продължаващо участие в операции по укрепване на международния мир и сигурност.

6. Българската армия помага там, където другите не могат

6.1 Разширяване на участието на Въоръжените сили за по-ефективна защита на населението при бедствия и аварии, както и при опазването на границата и противодействието на тероризма в съответствие с промените в ЗОВС на РБ и новия Закон за противодействие на тероризма.

6.2 Актуализиране на плановете и подготовка на държавните институции за реакции при криза в мирно време и военновременна обстановка.

6.3 Учениците от девети и десети клас на средните училища се обучават в рамките на по 5 учебни часа като получават знания за отбрана на страната, оцеляване и действия при кризи от военен характер, както и се запознават с мисиите и задачите на въоръжените сили.

6.4 Всички български граждани, които нямат военна подготовка могат да преминат по свое желание през обучение, организирано и финансирано от МО, което да им даде начална и/или специална военна подготовка. По време на обучението гражданите ще могат да използват оръжие и боеприпаси.

Правосъдие

Няма справедлива държава и богата нация без ефективна, бърза и справедлива администрация и съдебна власт. Българските граждани искат от съда и прокуратурата да прилага точно и еднакво закона спрямо всички.

За целта е необходимо продължаване на съдебната реформа.

1. Нова Конституция и премахване на имунитета на народните представители Ще инициираме промени в Конституцията, чрез които да отпадне имунитетът на народните представители, което ще гарантира равенство пред закона на всички български граждани. Обявяваме се за постигане на политическо съгласие за изготвяне на нова Конституция на Република България и за свикване на Велико народно събрание. Действащата Конституция, макар и изпълнила своята роля за прехода на държавата от тоталитарен тип към демократично общество, отдавна не отговаря на потребностите на модерното държавно управление. Редица реформи не могат да се осъществят поради 23 необходимост от свикване на Велико народно събрание за по-съществени изменения в Конституцията.

2. Продължаване на борбата с корупцията на всички нива чрез:

 Приемане на нов Антикорупционен кодекс, който ще обедини фрагментираното законодателство и множеството органи. Единият орган за борба с корупцията по високите етажи на властта ще бъде създаден на основата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Имущество на хора от властта, придобито със средства с недоказан произход, ще бъде отнемано в полза на държавата и без да е образувано наказателно производство.

 Прехвърляне на бюрокрацията от хората и бизнеса към администрацията. Отпадане на ненужните разрешителни за правене на бизнес и въвеждане на мълчаливо съгласие като мярка срещу корупцията по ниските етажи на властта.

 Разширяване на проверките за почтеност в администрацията по примера на въведени такива в МВР, митници, места за лишаване от свобода и др.

3. Приемане на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще доведат до:

 Край на формализма в наказателния процес – виновните да бъдат осъдени, когато има доказателства за извършено престъпление, а не да бъдат оправдавани заради чисто формални предпоставки;

 Край на безкрайното връщане на делата на досъдебна фаза с цел избягване на наказателна отговорност на виновните лица чрез въвеждане на едно разпоредително съдебно заседание;

 Задържане на осъдените лица веднага в съдебна зала след постановяване на окончателното решение от съда;

 Нов ред за преследване на корупцията по високите етажи – преминаване на тези дела в специализирания съд и прокуратура;

 Обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство пред съда след изчерпване на вътрешноведомствения контрол в прокуратурата;

 По-бърз наказателен процес чрез дистанционен разпит на вещи лица.

4. Нова наказателна политика Наказателният кодекс, приет през 1968 г. е изменян 102 пъти. Ще декриминализираме деянията, загубили престъпния си характер и ще засилим наказанията за престъпленията, свързани с корупция, тероризъм, компютърни престъпления, пране на пари, търговия с влияние и др. Поемаме ангажимент да продължим започната от Министерството на правосъдието работа по нова наказателна политика с участието на независими експерти, включително международни, и да я представим на обществото до средата на 2018 г. Ще надградим постигнатото през последните две години чрез програми за ресоциализация на изтърпелите наказание лишаване от свобода с цел предпазване от извършване на нови престъпления.

5. Електронното правосъдие Електронното правосъдие е една от най-силните антикорупционни мерки, свързани със съдебната система. С измененията на Закона за съдебната власт въведохме законодателната рамка на електронното правосъдие. Гражданите ще могат да виждат по електронен път цялото дело, да получават призовки по имейл (ненамирането на страните на адрес няма да е причина за протакане на процесите), ще пестят време и средства, но най-вече ще получат бързо и качествено правосъдие. А съдиите и прокурорите, които бавят делата и мотивите си неоправдано, ще бъдат видни за всички 24 и ще носят отговорност. Правителството „Борисов 2“ осигури 35 млн. лв. за електронно правосъдие по Оперативна програма „Добро управление“. Поемаме ангажимент да приключим работата по въвеждане на електронното правосъдие до края на 2018г.

6. Съдебна карта за качествено правосъдие В Холандия има 11 районни съдилища при 19 милиона души население, а в 7-милионна България имаме 113 районни съдилища. Ще съдействаме и ще участваме по въвеждане на новата съдебна карта на България, която да преразпредели справедливо и адекватно структурата на съдилищата и прокуратурата на база на натовареността, населението, демографските и икономически перспективи на района. По този начин гражданите и бизнеса ще получат бързо и качествено правосъдие, а съдиите и прокурорите равномерно разпределяне на делата и възможност за специализация по материя.

7. Въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание в това число и за политиката за борба с корупцията, организираната и битовата престъпност и други въпроси от висок обществен интерес.

8. Деполитизиран и прозрачен избор на нов Висш съдебен съвет Поемаме ангажимент, че ПП ГЕРБ ще консултира с професионалните общности своите предложения за членове на ВСС и ще даде възможност за публично изслушване с участието на всички заинтересовани страни. Поемаме ангажимент кандидатурите да бъдат оповестени достатъчно рано, да се организира публично изслушване и представяне на техните програми.

9. Реформа в юридическото образование Няма справедливо правосъдие без качествени юристи. Ще въведем единен държавен изпит за всички юридически факултети.

10. Детско правосъдие Приемане на изготвената реформа за детско правосъдие, така че децата в конфликт със закона да бъдат превъзпитани, а не да ги превръщаме от деца-жертви в престъпници.

11. Промени в Гражданско-процесуалния кодекс и в Административно- процесуалния кодекс Ще продължим работата по изменения на процесуалните закони за постигане на адекватно и ефективно съдопроизводство, за по-добро управление на натовареността на съдилищата, включително за подобряване и опростяване на процедури и преодоляване на несъответствия в тях. Готови сме да предложим балансирани за страните (участниците) промени в изпълнителното и заповедното производство.

12. Поемаме ангажимент до края на 2018 г. да бъдат изпълнени 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка.

13. Законодателни инициативи и промени

 Промени в Конституцията;

 Промени в Изборния кодекс;

 Промени в Наказателно-процесуални кодекс;

 Нова наказателна политика;

 Изготвяне на пакет от законопроекти за намаляване на административната тежест;

 Нов закон за съдебната експертиза (за вещите лица);

 Приемане на проект на закон за детското правосъдие; 25

 Изменения във вещните закони – приемане на мерки за преодоляване на имотните измами.

Образование и наука

Образованието е национален приоритет. Инвестициите в образование са инвестиции в бъдещето на България – в подготвени млади хора и в икономически растеж за успяваща нация. Днес образованието и обучението са ключът за успешна професионална кариера и дават перспектива за развитие. Те са в основата на стабилна икономика, която развива индустриите на високите доходи, създава нови работни места и стабилна бизнес-среда.

Целите ни са:

 децата и младежите ни да са високообразовани и конкурентни на своите връстници по света;

 да имаме мотивирани учители с възможности за постоянна квалификация;

 промяна на учебните програми и учебници, разработени с участие на учителите, нови технологии в процеса на обучение, електронни учебници и интерактивни дъски във всяко училище. Продължаваме инвестициите в образованието и гарантираме ежегоден ръст на средствата в държавния бюджет. Последният мониторингов доклад на Европейската комисия за образованието даде висока оценка на България за реформите в тази сфера. Критиките вече са свалени заради приемането на Закона за предучилищното и училищното образование. В неговото изработване са вложени трудът, мисълта, идеите и опитът на стотици учители, експерти, практици, синдикалисти и родители.

Законът:

– определя условията за развитие на съвременно образование, основано на българските традиции;

– въвежда на национално ниво добрите практики, които съществуват в детски градини и училища;

– въвежда подкрепа за учителите: възможност за постоянна квалификация; кариерно израстване на специалистите в училище и в детската градина, обвързано със заплащането; осигуряване на 10 заплати при пенсиониране; осигуряване на свобода на учителя, която връща доверието в него.

– гарантира психолог или педагогически съветник във всяко училище и детска градина и повече специалисти за децата със специални образователни потребности и за децата в риск;

– гарантира участие в образователния процес на родителите и бизнеса чрез обществени съвети;

– въвежда външна оценка за качество и определя финансиране, което акцентира не само на броя ученици, а на постиженията на училището, учителите и учениците;

– регламентира защитени и средищни детски градини, национални и иновативни училища; – изисква промяна на учебния план и на учебните програми, които да гарантират грамотност, умения и знания на всеки човек, за да бъде той успешен в живота си;

– гарантира, че детските градини и училищата дават равни шансове за успех на децата;

– връща дисциплината в училище и доверието в системата;

– променя модела на наказания и санкции с модел на поощрения и решаване на предизвикателства на всяко ниво.

Българското образование трябва да отговаря на най-високите съвременни изисквания за качество. Ние имахме политическата воля да започнем тази промяна, която искаме да продължим, като:

 с участието на учителите, социалните партньори и неправителствения сектор направим преглед и промяна на държавните образователни стандарти. Целта ни е премахване на бумащината и гаранции за свободата на действие на учителите;

 усъвършенстваме системата на делегираните бюджети, така че финансирането да не зависи основно от броя на децата;

 извършваме преглед на всеки 2 г. на прилагането на принципите и изпълнението на целите, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование и предприемаме действия за отстраняване на несъответствията;

 разработим механизъм за обективна външна оценка на резултатите от инвестициите и качеството на образованието и приложим специална програма за възстановяване на детски градини и училища със слаби резултати.

Водещата ни задача е да работим за мотивирани, подготвени и подкрепяни учители чрез инвестиции в тяхното развитие и квалификация. Според данните на PISA единственият финансов компонент, който има пряка положителна връзка с резултатите на учениците, е заплащането на учителите. От 2015 г. инвестирахме над 200 млн. лв. в увеличаване на възнагражденията на учителите, защото ефективна образователната система е непостижима без мотивирани и квалифицирани учители. В бюджет 2017 г. парите за образование са над 223 млн. лв. Именно през 2017 г. е най-високият ръст на средствата в този сектор за последните години. От тях 123 млн. са за заплати на учителите. За нас от ключово значение през следващите години е по-високото заплащане на учителите заедно с постоянно повишаване на тяхната квалификация, както и:

 усъвършенстване на системата за кариерно развитие и осигуряване на „бърза писта” за израстване на младите учители;

 национална програма, с която да подкрепим младите учители и да превърнем учителската професия в една от най-предпочитаните сред студентите;

 модернизиране на обучението във висшите училища за придобиване на професионална квалификация „учител”;

 разработване на система за целенасочена подкрепа и квалификация на учителите, в това число въвеждане на възможността за периодичен платен творчески отпуск;

 подкрепа за учители, работещи с деца със специални образователни потребности, с деца от уязвимите групи и с талантливи деца; програма за подобряване на индивидуалната връзка учител – ученик и приобщаване на родителите към училищния живот;

 високо ниво на автономност, отговорност и доверие към учителите.

1. Практичност и приложимост на знанията, както и умения, необходими за по- добър живот и за устойчив икономически растеж Получаването на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст е основният стълб на отговорната държавна политика, която цели да подобри образователните резултати, възможностите за намиране на работа в по-късните етапи от живота и оттам намаляването на бедността. Затова продължаваме да:

 развиваме предучилищното образование, като разширяваме обхвата и достъпа до грижи в ранна детска възраст;

 подготвяме малките деца за живота и създаваме условия, в които да открият и развият заложбите и талантите си;

 провеждаме интегрирана междусекторна политика за ранно детско развитие.

Приоритетна задача е насочването на средства за развиването на уменията на 21-ви век, които гарантират успешна личностна и професионална реализация: решаване на проблеми в екип, критично и иновативно мислене, творчество, анализиране и вземане на решения, използването на интернет и новите технологии. Това означава и:

 цялостно въвеждане в училище на проектно базираното обучение и оценяване;

 налагане на интерактивните методи на обучение;

 специален фокус върху мотивацията за четене и писане на всички деца;

 повече консултации и допълнителни занимания за по-добри резултати на всеки ученик. За да гарантираме добри и качествени учебници, държим на своя ангажимент за активно участие на учителите в процеса на тяхното разработване и одобряване. За осигуряване на подходяща среда за компенсиране на проблемите с грамотността сред уязвимите групи е необходимо още:

 Финансиране, регламентиране и подпомагане на различни възможности за обучение на възрастните.

 Осигуряване на възможности на доброволци за придобиване на педагогически умения и включване в програми, насочени към приобщаване и обучение на възрастни, изпитващи затруднения при четене.

2. Индивидуален подход към децата и учениците и подкрепа за успешна реализация През следващите години приоритетите са:

 Да увеличаваме броя на безплатните занимални;

 Да осигуряваме повече средства и възможности за занимания по интереси с цел откриване на таланта на всяко дете и ученик, както и повишаване мотивацията им за учене;

 Да предоставим методическа помощ и педагогически инструменти за създаване на класна стая, в която всяко дете получава знания, умения и развива своите способности;

 Да изградим успешни модели за подкрепа и повишаване на качеството на образование в детските градини и училищата в малките населени места и в слетите паралелки;

 Да въведем на национално ниво системата за ранно предупреждение за риск от отпадане от образователната система и регистъра за движение на децата;

 Да създадем програми за работа със семействата на учениците за разясняване на ползите от образованието и на рисковете от напускане на обучението;

 Да осигурим реална ангажираност и взаимодействие между институциите от различни сектори, които имат отношение към отпадането от образователната система и децата в риск. Приобщаващото образование е неразделна част от правото на образование, а това означава повече специалисти в помощ на децата, учителите и родителите.

За следващите 4 години усилията ни се насочват към:

 увеличаване броя на педагогическите съветници, психолозите, ресурсните учители и помощниците на учителя;

 въвеждане на втори учител в паралелката;

 създаване на достъпна архитектурна среда;

 развиване уменията на учителите за работа с децата и с учениците със специални образователни потребности и деца в риск; 28

 поощряване на детските градини, училищата и общините, които изпълняват програми за приобщаващо образование.

3. Развитие на професионалното образование и активно партньорство с бизнеса при изработване на образователната политика За тази цел фокусираме усилията си върху:

 учебни програми в училищното и висшето образование, разработени с бизнеса;

 въвеждане на ориентирано към практиката обучение и провеждане на практическото обучение в реална работна среда;

 въвеждане на дуалната система на професионално образование;

 финансиране на защитени професии;

 изграждане и прилагане на система за проучване и прогнозиране на потребностите от професионално обучение;

 изграждане на система за квалификация на учителите по професионална подготовка;

 стимулиране изграждането на професионални мрежи между училищата (средни и висши) и бизнеса за обмяна на научна информация, участие на специалисти от индустрията в учебния процес, оценяване на учебни резултати и др.;

 въвеждане на система за натрупване и трансфер на кредити в професионалното образование и обвързването й със системата за натрупване на кредити във висшето образование;

 въвеждане на кариерното ориентиране на учениците чрез стабилни партньорства с родителите, висшите училища и бизнеса;

4. Повишаване на уменията в областта на предприемачеството, информационните технологии и активната гражданска позиция Предвиждаме:

 въвеждане на обучение по предприемачество за всички деца, ученици и студенти;

 национална програма за финансиране на ученически и студентски учебни компании. Продължаваме да работим и за:

 пълноценно участие на учениците и студентите в живота на училището и университета;

 осигуряване на възможности за повече знания за актуални проблеми от дневния ред на обществото;

 разработване на инструменти за самооценяване и оценяване, които обхващат социалните и гражданските компетентности. Информационните и комуникационни технологии осигуряват разнообразие от методи и средства, които разкриват нови възможности пред образователната система.

Конкретните ни проекти са:

 продължаване на въвеждането и обновяването на информационните и комуникационните технологии в детските градини и училищата, включително чрез осигуряване на интерактивна дъска за всяка класна стая;

 използване на информационните и комуникационните технологии в цялостния процес на обучение, в това число и в образованието за възрастни. Обезпечаване на учителите с необходимата техника;

 повишаване на дигиталните умения на учителите чрез целево финансиране за обучителни програми; 29

 електронизация на администрирането, управлението и подпомагането на образователния процес в училищата и в университетите;

 действия за решаване на острия дефицит на кадри в софтуерната индустрия чрез:

– осигуряване на равноправно участие на браншовите организации в процеса на планиране на държавните поръчки към университетите;
– чувствително увеличаване на държавната поръчка за софтуерни специалности;
– създаване и финансиране на програми за ефективна преквалификация към софтуерни специалности, акредитирани и контролирани от браншовите организации. Ще обърнем внимание на задълбочаване на познанията както на децата и младите хора, така и на възрастните за по-безопасното и полезно ползване на световната мрежа.

5. Работим за нов закон за висшето образование – за икономически растеж и за повишаване благосъстоянието на българските граждани През следващите 4 години се ангажираме с цялостна промяна на системата на висшето образование в България, а това означава още работа за:

 обвързване на приема във висшите училища с потребностите на пазара на труда;

 баланс между фундаменталното знание и практическите умения в учебните планове и програми; актуализиране с участието на бизнеса;

 насърчаване на съвместни програми на български и водещи чужди университети, както и на чуждоезикови учебни програми с актуална пазарна ориентираност;

 регламентиране на възможност изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес;

 подобряване на достоверността и взискателността на оценяването, извършвано от Националната агенция за оценяване и акредитация чрез засилено участие на работодатели, работодателски организации и утвърдени международни експерти;

 опростяване на оценителните процедури чрез сливане на дейностите по институционалната и програмната акредитация;

 програмна акредитация на висшите училища от Европейски акредитационни институции, членове на ENQA и EQAR;

 разширяване на обхвата на събираните от рейтинговата система данни с цел по- всеобхватна картина за образователните резултати и реализацията на пазара на труда на завършилите студенти. С цел повишаване степента на участие във висшето образование предвиждаме:

 подобряване на условията за мобилност на студентите, специализантите и докторантите в рамките на страната;

 допълнително подпомагане на студенти с отлични академични постижения и с нисък доход в подбрани приоритетни области и програми;

 подпомагане и разширяване на дейностите за студентско кредитиране;

 предлагане на различни начини на обучение, които позволяват ученето да бъде успешно съчетавано с работа или семейни ангажименти;

 насърчаване достъпа до образование на студенти от по-слабо представените групи (младежи с ниски материални възможности или с увреждания, от уязвими етнически групи, самотни родители и др.);

 зачитане във висшето образование на знания и умения, придобити преди постъпването в него – „акредитация на предишно учене” и „акредитация на предишно учене чрез професионален (практически) опит”.

6. Укрепване и модернизиране на научните организации в страната за конкурентоспособни научни изследвания

6.1 Подкрепа на изследователите и учените Конкурентоспособност, благосъстояние и устойчив растеж ще постигнем и с насърчаване на научните изследвания, технологичното развитие и с възможността резултатите от научните изследвания да се превръщат в икономически и социални ползи. През следващите години предвиждаме:

 увеличаване на размера на стипендиите за образователната и научна степен „доктор”;

 продължаване на програмата за грантово финансиране на млади учени;

 създаване на база данни за утвърдени български учени в чужбина и привличането им в смесени научни колективи за участие в международни проекти и финансиране на реинтеграционни схеми;

 партньорство между средното, висшето образование и научните институти за повишаване интереса на младите хора към науката;

 усъвършенстване на възможностите за кариерно развитие чрез програма за подкрепа на високоефективни изследователи, включваща отличия и заплащане според постиженията;

 въвеждане на „пост-докторска” програма за привличане на изявени млади учени за работа по значими социални проблеми и задачи;

 осигуряване на достъп на всички български учени, преподаватели и студенти до информационни бази с данни като Web of Science, Scopus и др.;

 публичност на изследователските постижения и резултати, постигнати чрез финансиране от национални и европейски програми;

 изменения в Закона за развитие на академичния състав в Р България, гарантиращи прозрачни възможности за кариерно развитие, национални критерии и контрол на качеството на академичното израстване;

 мобилност на изследователите от науката в индустрията и обратно;

 промяна на организацията на дейностите във висшите училища, така че възнаграждението на преподавателите да включва задължително научна дейност с участие на студентите, докторантите и ученици.

6.2 Ефективност на научните изследвания в публично финансираните научни организации Посоката на действията ни през следващите години е:

 въвеждане на редовна и независима оценка на научно-изследователската дейност и финансиране на научните организации и институти на база постигнатите резултати;

 финансиране на научни изследвания съобразно националните приоритети за развитие на държавата, в това число и чрез привличане на утвърдени в чужбина български учени;

 реформа във Фонд „Научни изследвания”, която да гарантира изграждане на капацитет за провеждане на конкурси за финансиране на научни изследвания, прозрачност и задължителен мониторинг през целия период на изпълнение на проектите, както и оценка на ефективността на финансирането;

 обвързване на подготовката на специалисти с участието им в изследователски проекти и повишаване на иновационната им култура;

 съгласуване между правителство, бизнес, академична общност и местни власти на приоритети, адаптирани към регионалния капацитет и нужди, към нови пазари, 31 привличане на чуждестранни инвестиции и партньорства с местни и регионални структури;

 изграждане на научна инфраструктура в университетите в сътрудничество с бизнеса и превръщане на изследователската дейност в централен академичен приоритет;

 насърчаване на сътрудничеството между висшите училища и научните институти;

 развитие на регионални научни центрове за обучение и трансфер на технологии;

 насърчаване създаването на патенти и другите продукти на интелектуалната собственост, както и трансфера на технологии. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за ускорено внедряване в икономиката на създадените от научните изследвания резултати, изобретения и патенти;

 приоритетно насърчаване на проекти за съвместна дейност между научни организации, висши училища и предприятия (чрез договори между тях за двустранни и клъстърни дейности). През 2010 г. бе приет Закон за развитие на академичния състав в България. Той замени неефективната централизирана система от 1972 г. с нова, предоставяща широки възможности на автономните висши училища и научни организации самостоятелно да развиват кадрова политика. Автономията обаче доведе и до девалвация на качеството на научното и професионалното развитие на академичния състав, което наложи стартирането на дискусии за изменения в закона. Ще работим за изменения, гарантиращи прозрачни възможности за кариерно развитие, национални критерии и контрол на качеството на академичното израстване.

Здравеопазване

Подобряване на здравето на нацията е стратегическа цел, доминираща в общата логика на реформите в сектора, в съчетание с организационното, кадрово, финансово и морално стабилизиране на здравната система.

1. Профилактиката според нас е възможност за по-добро здраве и качество на живот. Добрият здравен статус на младото поколение българи ще гарантираме чрез:

 Въвеждане на комплексни мерки, гарантиращи ранното приучване към принципите на здравословен живот, рационално хранене и физическа активност.

 Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания, попълване на ваксиналните програми с нови компоненти съобразно добрите европейски практики, както и въвеждане на препоръчителни ваксинации за рискови контингенти.

 Постигане на по-добър контрол върху разпространението на хроничните незаразни заболявания чрез финализиране на националната програма за борба с тях и изработване на допълнителни мерки с фокус върху рисковите фактори.

 Въвеждане на интегриран подход за намаляване търсенето на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи. Трябва да се разкрият програми за индикативна превенция на употребата на психоактивни вещества за младежи под 18 г., програми за психосоциални интервенции и лечение, поетапно въвеждане на тестуване за употреба на психоактивни вещества в училищата (след решение на ръководствата им и консултиране със специалисти при необходимост), както и обучение и повишаване квалификацията на учителите, медицинските специалисти и всички ангажирани лица с намаляване на търсенето и предлагането на психоактивни вещества.

 Въвеждане на нов модел за социално-здравни грижи, който да позволи на пациентите да контролират заболяванията си чрез достъп до здравни услуги и подходяща терапия в системата на извънболничната помощ.

 Преодоляване на здравните неравенства сред ромските общности чрез разширяване мрежата на здравните медиатори.

 Реализация на стратегията за деинституционализация.

2. Ще се стремим към финансова стабилност и обезпеченост на здравната система чрез:

 Стабилизиране на здравноосигурителния модел чрез административни и законодателни мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.

 Прецизиране на т.нар. „основен пакет медицинска помощ” и същевременно създаване на условия за надграждане на солидарния модел, финансиран от НЗОК, с ясни стимули за замяна на кешовите плащания с допълнително здравно осигуряване (застраховане), което ще даде възможност за защита на пациента и за контрол на финансовия ресурс. Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса.

 Подготовка на системата за въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) като метод за заплащане на медицинската помощ.

 Създаване на актюерна и аналитична структура в НЗОК, с участието и на външни консултанти, с акцент болнична медицинска помощ и лекарствени продукти, като при подготовката за преминаване към финансиране на системата чрез диагностично-свързани групи, структурата да се развие в национален кейс-микс офис.

3. Гледаме на информационно-комуникационните технологии като на средство за ефективна и контролирана здравна система. За целта ще работим за:

 Въвеждане на единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения и нормативно утвърдени механизми за контрол по изпълнението им.

 Създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид.

 Въвеждане на електронна здравна карта за достъп до системата и контрол в реално време на потреблението на даден вид медицинска услуга.

 Въвеждане на електронна рецепта и електронно направление.

 Създаване и въвеждане на електронно медицинско досие на базата на електронната карта и информационната система на НЗОК с текущо поддържане.

 Доизграждане и поддържане на електронните регистри и интегриране на вече съществуващите такива.

4. Ще работим за преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ. Ще се стремим към:

 Нормативно усъвършенстване на концепцията за задължителна здравна карта с цел осигуряване на подобрен достъп и оптимално планиране на ресурса и инвестициите.

 Създаване на ясни възможности за инвестиции чрез развитие на публично-частно партньорство в областта на болничната медицинска помощ, вместо разкриване на нови лечебни заведения в райони с достатъчна наситеност.

 Кадрово и ресурсно обезпечаване в Спешната медицинска помощ чрез нормативно уреждане на участието на парамедици в екипите, постигане на максимално равномерно покритие на територията на страната, усъвършенстване на общите протоколи за поведение и триаж, подобряване на условията за обучението и квалификацията на специалистите, както и на заплащането, на условията на труд, на сигурността и техническата обезпеченост на кадрите.

 Ресурсно и структурно осигуряване на първичната медицинска помощ чрез промяна в съотношението на финансиране с превес на плащането за дейност над капитационното, справяне с проблема „незаети практики” чрез оптимизация на стимулите за работа в тях, предоставяни от НЗОК съвместно с държавната и местната власт, развитие на системата на дежурните кабинети за неотложна помощ.

 Подобряване достъпа и качеството на Специализираната медицинска помощ чрез преминаване от съществуващата административна регулация към облекчен, но медицински целесъобразен достъп до специализирана помощ, стимулиране мобилността на специализираните медицински екипи, въвеждане на дневен и домашен стационар, разширяване на еднодневната хирургия, прехвърляне на амбулаторни процедури и на повече високо специализирани медицински дейности в специализираната извънболнична помощ. Диференциране на цените на прегледите в специализираната извънболнична помощ на база разходи, време за преглед и стойност на оборудването и апаратурата.

 Реформиране на сектора за болнична медицинска помощ чрез преминаване към селективно сключване на договори с лечебни заведения, предлагащи най-добро качество, равнопоставеност и безопасност на пациентите, функционално коопериране на лечебните заведения на регионален принцип за по-ефективна комбинация на предлаганите дейности, ефективен контрол за стриктното спазване на индикациите за хоспитализация и дехоспитализация и на алгоритмите за лечение, както и обвързване на плащанията с резултатите от лечението.

 В областта на денталната помощ ще заложим на промоция на денталното здраве и профилактика на оралните заболявания чрез целево финансиране от държавата на програми, подобряващи денталното здраве при децата и учениците и ресурсно обезпечение на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 – 18 години в Република България, както и разширяване на достъпа на възрастни пациенти до зъбно протезиране.

5. Ще работим за подобряване на достъпа до съвременна и качествена лекарствена терапия и медицински изделия. Ще се стремим към:

 Постигане на по-добър достъп до оптимална лекарствена терапия чрез по-широко прилагане на генерични продукти на базата на единни стандарти за рационална употреба.

 Усъвършенстване на механизмите за оценка на здравните технологии за прилагане в практиката на иновативни медикаменти, въвеждане на задължение за постмаркетингово наблюдение и нова оценка на реимбурсирани иновативни лекарствени продукти.

 Усъвършенстване на нормативната уредба, позволяваща гъвкави механизми за договаряне на отстъпки с цел ефективно разходване на публичния ресурс, договаряне на по-високи отстъпки, базирани на концепцията за дългосрочни договори с НЗОК.

 Усъвършенстване на критериите и алгоритмите за лечение на заболявания със скъпо струващи медикаменти и на онкологичните заболявания, които да съдържат ясни алгоритми за лечение и критерии за оценка, вкл. на база генетични изследвания.

 Създаване на ефективни механизми, включително и законодателни, за ограничаване на паралелния износ на лекарствени продукти чрез ограничаване на възможността за осъществяване на т.нар. „куфарна търговия”.

 Създаване на национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства с цел по-висока ефективност и контрол.

 Въвеждане на оценка на здравните технологии при реимбурсация на медицински изделия, а на втори етап – и за нови скъпо струващи диагностични и лечебни методи.

6. Ще търсим решаване на проблема с кадровото обезпечаване на системата чрез:

 Създаване на специализирано звено в НЗОК за разработване на механизъм за реално остойностяване на преките и непреки разходи, основаващо се на данни от лечебните заведения, както и на система за остойностяване на елементите на труда на медицинския и немедицински персонал. При тази хипотеза договарянето със съсловните организации следва да бъде само по втората компонента, а цената на другите разходи да се определя на експертно ниво.

 Адекватно финансово обезпечаване и възможности за кариерно развитие – ще разработим система от стимули и облекчения при зачисляване и провеждане на специализация за попълване на потребностите от дефицитни специалности. Съвместно с медицинските университети ще търсим възможност за децентрализация и либерализация на процеса на специализация и ще регламентираме продължаващото обучение като задължителен, а не препоръчителен елемент в системата на здравеопазването.

Култура

1. Приемане на национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм

 Финансово обезпечаване на стратегическите приоритети и цели, включително и чрез привличане на алтернативни източници за финансиране на културния сектор;

 Съвместно с министерството на туризма ще изработим цялостна стратегия за развитие на културния туризъм и ще разработим културни маршрути.

2. Приоритетно финансиране на дейности по опазване на културното наследство – археологически проучвания, социализация и представяне на движимо и недвижимо археологическото наследство

 Определяне на приоритетни обекти – недвижими културни ценности за целево финансиране на редовни теренни археологически проучвания, консервация, реставрация и социализация;

 Приемане на планове за опазване и управление на археологическите резервати;

 Осигуряване на механизми за опазването на културните индустрии като ресурс.

3. Културно наследство

 Дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство и осигуряване на достъп до електронни регистри и публична база данни за него.

4. Подобряване на условията и мерките, насочени към предоставяне на допълнителни публични и алтернативни средства, насочени към модернизиране на мрежата от културни институти, читалища и библиотеки в страната

5. Библиотечно дело и литературно наследство

 Подкрепа за реализирането на проекти за попълване на библиотечните фондове на обществените библиотеки в страната – на класически и съвременни носители;

 Подкрепа за реализиране на творчески проекти в областта на книгоиздаването – частично финансиране на издаването на книги;

 Подкрепа на проекти в областта на превода на българска литература на чужди езици;

 Подкрепа на проекти в областта на популяризирането на българската литература – участия в международни панаири – Франкфурт, Лайпциг, Болоня, Москва и др.;

 Реализиране на дейности в областта на опазване на книжовно-документалното наследство на страната.

6. Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия

7. Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура”

8. Модернизиране на материалната база в сферата на културата – училища, театри, опери, музеи и др.

 Освен вече ремонтираните училища, театри, музеи и др., предстои да бъдат ремонтирани (в тази и следващата година) училищата във Варна и Котел. Приоритетно трябва да бъде извършен ремонт на операта в Пловдив, НХГ и др.

9. Надграждане на постигнатото с реформата в сценичните изкуства – повишаване на стандартите и подсигуряване на още приходи

10. Разширяване на присъствието на българската култура в Европа и по света и активната роля на българската култура във връзка с председателството на Съвета на ЕС

 Увеличаване на броя на осъществените прояви и подкрепени проекти в българските културни институти в чужбина;

 Създаване на условия и подкрепа за участие на български творци на пазара на изкуствата и културата в Европа;

 Подпомагане на книгоиздаването и представяне на страната на международни книжни панаири и изложения.

Околна среда Природа. Зелена икономика. Контрол.

Това са трите стълба, върху които се гради нашата управленска програма в сектор „Околна среда“ при следните приоритети:

1. Модернизация и обновление за здравословна околна среда

 Извършване на последващи подобрения в състоянието на техническите съоръжения от базовата екологична инфраструктура с въвеждане на съвременни инженерни технологии в областта на водоснабдяването, канализацията, пречистването на отпадъчни води, превенцията от наводнения и свлачища, управлението на отпадъци, които ще надградят вече изпълнените мерки по места и ще поставят специален акцент върху борбата с изменението на климата, адаптацията и устойчивостта към бедствия;

 Подготовка на нови, високоефективни и рентабилни инвестиционни програми в сектори „Води” и „Отпадъци”, с възможности за създаване на нови работни места, конкурентоспособност, икономически растеж и цялостно подобрено качество на живот: проектиране, изграждане, рехабилитация и реконструкция на ВиК мрежи, 36 пречиствателни станции и съпътстваща инфраструктура; проектиране и изграждане на центрове за повторна употреба, инсталации за предварително третиране на битови отпадъци, анаеробни и/или компостиращи инсталации за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци, инсталации за оползотворяване на битови отпадъци, осигуряване на необходимото оборудване, съоръжения и техника за разделно събиране;

 Разширяване на комплекса от мерки за опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на здравословен въздух в населените места, замърсени от битовото отопление – подмяна на горивни устройства, поставяне на филтри на горивни инсталации, мерки за алтернативно отопление и замърсяването от обществения транспорт, в т.ч. намаляване използването на конвенционални горива и замяна на изпускателните устройства; контрол над действията на общините при изпълнение на общинските програми за намаляване на концентрациите на фини прахови частици; разработване на национална програма за качеството на атмосферния въздух и намаляване на общите годишни емисии.

 Изпълнение на инфраструктурни мерки за управление на риска от наводнения, в т.ч. екосистемно базирани решения – възстановяване на заливни зони, подобряване задържането на водите, биологично укрепване на бреговете, проектиране и изграждане на защитна инфраструктура и хидротехнически съоръжения;

 Национална програма в областта на водите, насочена към осигуряване на чиста питейна вода и пречиствателни съоръжения в по-малките населени места;

 Изпълнение на нов пакет от мерки за енергийна ефективност в публични сгради, с финансиране от Националния доверителен екофонд със средства от търговията с емисии на парникови газове.

2. Опазване и оползотворяване на природните ресурси за развитие и растеж

 Реализация на широкообхватни мерки за опазване и устойчиво използване на ресурсите в сектори „Води”, „Отпадъци”, „Природа и биоразнообразие”, балансирайки природозащитните функции и функциите на катализатор на екологосъобразен икономически растеж – мерки за запазване и възстановяване на екосистемите и услугите, които предоставят, в полза на местното икономическо развитие;

 Изпълнение на Националната пилотна програма за подкрепа на общините за ефективно използване на ресурсите от минерална води – подмяна, изграждане или разширяване на инфраструктурата за пренос или подаване на минералните води до ползватели, резервоари, топлообменници, оборудване за експлоатация и водовземане, за опазване на ресурса, стимулиране на местната икономика, привличане на инвеститори и развитие на рентабилни икономически дейности;

 Изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти, с цел събиране, синтезиране, разпространение и прилагане на нови, нетрадиционни мерки, добри практики и управленски подходи в областта на управлението на отпадъците, както и въвеждане на нови технологии;

 Определяне и прилагане на национален подход за управление на защитените зони от Натура 2000. Създаване на структури, пряко ангажирани с управлението на защитените зони по места и въвеждане на ефективен механизъм за управление чрез планови документи;

 Актуализиране и осигуряване изпълнението на мерките от Националната приоритетна рамка за действие за Натура 2000 за постигане на целите на европейските природозащитни директиви; 37

 Надграждане на мерките за децентрализация на административния подход на управление на защитените територии, чрез развитие на процедурните правила за разширяване участието на всички заинтересовани страни при формиране на политиките; вземане на научнообосновани решения; провеждане на дебат за социален консенсус в процеса на вземане на решения;

 Създаване на ефективна платформа за взаимодействие между държавата и научните среди за изпълнение на държавните природозащитни политики.

3. Фокус върху превантивната и контролна дейност  Комплексни превантивни мерки за недопускане на щети на екосистемите и здравето на хората, чрез оценка на рисковете от всички фактори, влияещи върху околната среда;

 Превенция и управление на риска от наводнения в населените места съгласно разработените „Планове за управление на риска от наводнения”. Продължаване на практиката за регулярни проверки за нерегламентирани сметища, които биха създали предпоставки за замърсявания и наводнения; повишаване на общественото съзнание и степента на подготвеност на населението; поетапно създаване на национална система за управление на водите в реално време – наблюдение и прогнозиране на валежите и речния отток, за рационално управление на водните ресурси и подобряване прогнозирането на риска от наводнения и засушавания; създаване на 6 центъра за повишаване готовността на населението и адекватна реакция при наводнения;

 Въвеждане на мерки за оптимизиране на превантивната дейност, в посока опростяване на процедурите на инвестиционния процес – балансиране на дейностите, подлежащи на ОВОС, премахване на излишни процедури и съвместяване на изискванията, където е приложимо; подобряване на интегрирането на аварийната безопасност в управлението на тежката индустрия;

 Допълване на функциите и правомощията на служителите, осъществяващи охраната и контрола в защитените територии от категориите: резерват, поддържан резерват и национален парк, насочени към подобряване на ефективността на работата, гарантиране изпълнението на целите по опазване на природните компоненти в тях и синхронизиране на правомощията на специалистите по паркова охрана с органите, осъществяващи охрана на горските територии;

 Прилагане на системен, прозрачен и ефективен контрол и налагане на адекватни и възпиращи санкции;

 Петорно увеличение на санкциите за ВЕЦ в Закона за водите като ефективна мярка с дисциплиниращ ефект;

 Комплексни проверки с участието на всички компетентни контролни органи.

4. Информираност. Прозрачност. Образованост

 Повишаване на информираността за екологичните политики, екологичното възпитание и активното гражданско участие, като акцентът се поставя върху грижата за хората, техните очаквания и специфични нужди;

 Развитие на националната система за мониторинг на околната среда; предоставяне на информация на гражданите в реално време (с акцент качество на въздуха);

 Въвеждане на нови, допълнителни инструменти и механизми за изпълнението на екологичните политики – участие на обществеността извън строго регламентираните форми на публични консултации, с цел приобщаването й по важни екологични дебати, а също така използване на експертизата на научните, академични и граждански среди;

 Ефективно сътрудничество между администрацията, гражданския сектор и бизнеса, с цел развитие на благоприятни условия за съвместяване на иновации, технологични, финансови, управленски и експертни умения от страна на частния сектор със стабилна нормативна рамка и сигурност от страна на държавата;

 Системно надграждане на информационния портал на Министерство на околната среда и водите, с цел поддържане и развиване на неговата функционалност и динамичност, както и налагането му като високо-ефективен информационен канал в услуга на гражданите, бизнеса и заинтересованите институции;

 Продължаване и надграждане на традиционните, доказали своята ефективност кампании на министерството, в т.ч. образователно-информационна кампания „Яко е да си еко“, с фокус към екологичното образование на подрастващите по ключови „зелени“ теми;

 Организиране на информационни кампании, насочени към стимулиране на рециклирането и намаляване на количеството депонирани отпадъци, съгласно целите на европейската и национална политика в сектора;

 Подобряване на информираността на населението за мрежата Натура 2000 и ползите, произтичащи от нея, повишаване на капацитета на националните и местни власти.

Земеделие, храни, рибарство и гори

Ще продължим да развиваме балансирано земеделие и пазарно ориентирани, конкурентноспособни земеделски стопанства. Приоритетни ще останат интензивните сектори – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биологичните производства. Отново ще се фокусираме върху подкрепата на малки и средни предприятия, които имат съществен дял в развитието на традиционни за страната производствени направления. Предлагаме политики за подкрепа на българско производство чрез подобряването на пазарния достъп, условията за реализация на селскостопанската продукция и скъсяване на веригата „производител-потребител”.

1.Устойчиво земеделие

1.1 Реформа в поземлените отношения за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност.

1.2 Хидромелиорации – развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията за напояване; ефективна превенция на риска от държавата. Изпълнение на приетата на 17 август 2016 г. от Министерския съвет Стратегия за управление и развитието на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите.

1.3 Прилагане на комплексен подход за превенция и управление на рискове и кризи. Довършване на изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната.

1.4 Наука и иновации в земеделието. Основна задача на селскостопанската наука е да бъде работещ инструмент за генериране на иновативни политики в агросектора и едновременно с това да е полезна, достъпна и водеща за бизнеса.

2.Конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие Гъвкаво управление на инструментите за финансова подкрепа с фокус на малките и средни предприятия. Изработване на условия за подкрепа, стимулиращи доходоносно селскостопанско производство и равнопоставеност на пазара.

2.1 Финансова подкрепа:

2.1.1 Национални мерки за подкрепа:

 Продължаване прилагането на съществуващите схеми за държавни помощи, в това число под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и данъчните облекчения за инвестиции в земеделските стопанства;

 Въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа – за изграждане на фермерски пазари и други инвестиции за подобряване на пазарния достъп на фермерите и способстващи развитието им;

 Осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална помощ в растениевъдството и в животновъдството. 2.1.2 Европейски мерки за подкрепа: Успешно провеждане на българското председателство на ЕС, за да се постигне:

 Защита на силна и адекватна ОСП чрез: – Обезпечаване на бюджет; – Реално опростяване; – Въвеждане на инструменти за управление на риска.

 Първи стълб – Директни плащания на площ – Запазване на подпомагането; – Увеличаване на гъвкавата обвързана подкрепа; – Опростени „зелени мерки“ с реален ефект върху стопанствата.

 Втори стълб – Фокус в инвестициите за подобряване на конкурентоспособността на българското земеделие; – Инструментариум за безлихвен финансов инженеринг; – Устойчиви инвестиции в развитието на селските райони.

 Трети стълб – Въвеждане на мерки за управление на риска в земеделската дейност:

 природни и епизоотични рискове

 ценова нестабилност

 развитие на нови пазари

2.2 Човешки ресурси По-високото образователно ниво на земеделските стопани би подобрило приспособимостта на сектора във връзка с нарастващата нестабилност на земеделските пазари и би повишило капацитета за търсене на нови бизнес възможности и прилагане на иновативни производствени техники в рамките на селското стопанство. Прилагане на програми за обучение и повишаване на професионалната квалификация на българските фермери.

2.3 Институционална подкрепа чрез електронизация на администрирането:

2.3.1 Облекчаване на административните процедури и осигуряване на прозрачно, достъпно, обективно и ефективно управление на административните процеси чрез:

 Изграждане на единен електронен регистър на земеделските поземлени имоти, използваните земеделски площи и земеделските стопани;

 Въвеждане на единна електронна платформа за управление на земите от общинския и държавния поземлен фонд – отдаване под аренда и продажба от МЗХ и общините;

 Изграждане на единен геоинформационен интернет портал на Министерство на земеделието и храните с възможност за публикуване и достъп до електронни 40 административни услуги, включително и до такива, свързани с пространствени данни.

2.3.2 Електронна идентификация и електронен контрол по здравеопазване на животните.

2.3.3 Изграждане на единна интегрирана информационна система в сектор земеделие в съответствие със стратегическите цели, дефинирани в “Стратегия за развитие на електронното управление в Р България 2014-2020 г.”.

3. Продължаване на политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие Животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, както и биологичното земеделие остават наш основен приоритет и ще използваме всички възможности за насърчаване на тяхното развитие, а именно:

 Прилагане на обвързано с производството подпомагане. Малките и средните по размер стопанства в растениевъдството и в животновъдството ще получат допълнителна подкрепа чрез механизмите на преразпределителното плащане, а подпомагането на големите ферми ще бъде ограничено до установен размер. Предоставянето на обвързана подкрепа ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентоспособност на животновъдното производство.

 Прилагане на схеми за държавни помощи.

 Осигуряване на предимства в земеползването.

 Осигуряване на предимства в проектното финансиране на конкурентен принцип по ПРСР 2014 – 2020 и/или други инструменти.

 Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция, с оглед повишаване доверието на потребителите.

 Популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.

4. Здравеопазване на животните и превенция

 Въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификацията на животните и пчелните семейства – използване на електронен идентификатор и индивидуална идентификационна табела при пчелните семейства.

 Осигуряване на адекватна система за събиране и обезвреждане на странични животински продукти в България като разширим настоящата система чрез включване на нови четири пункта за управление на животински отпадъци.

 Обявяване на концесия за построяване на ново предприятие за преработка на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и неговото управление и експлоатация, в землището на гр. Угърчин, област Ловеч.

5. Храни Предлагаме политики за укрепване ролята на производителите по веригата на предлагане на храни. Те ще способстват за повишаване доверието на потребителите към българските продукти и по-голям избор за потребителя. Конкретно предвиждаме:

5.1 Приемане и прилагане на нов закон за храните;

5.2 Прилагане на политики за защита на българските производители в областта на храните;

5.3 Увеличаването на дела на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, стимулирането на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни;

 Насърчаване използването на суровини, произведени на територията на страната;

 Подобряване на възможностите за представяне и предлагане в търговските обекти на български храни, произведени по БДС (утвърдени или браншови стандарти), както и храни и вина със защитено географско указание или защитено наименование за произход;

 Мерки за подпомагане реализацията на българските сезонни плодове и зеленчуци чрез създаване на по-гъвкави възможности за достъп и предлагане в търговските вериги;

 Създаване на механизми за защита и компенсации на производителите при фалит на търговска верига;

 Засилване ролята на държавата за подкрепа на износа на земеделски продукти от страната посредством експертно-административна и техническа помощ.

6. Рибарство и аквакултури Основен приоритет при управлението на сектор „Рибарство“ е осигуряването на устойчиво използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от свръх експлоатация, като същевременно се отчита високата социална функция на риболова в крайбрежните райони. От особено значение в този контекст са устойчивото развитие на дребно мащабния риболов, както и възможностите за диверсификация на сектора чрез интегриране на допълнителни дейности, свързани с първичната преработка и собствена реализация на уловите. В условията на увеличаващо се в световен мащаб търсене на риба и рибни продукти, аквакултурните стопанства имат ключова роля за осигуряване необходимите количества хранителни продукти.

7. Гори Основна цел на програмата е горите да заемат централно място при постигане на екологична икономика и да бъдат остойностени ползите, които горите предоставят по устойчив начин, като същевременно се гарантира опазването им.

7.1 Редуциране ползването на дървесина от зрелите гори, за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар;

7.2 Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната, независимо от собствеността им:

 Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на зеленото богатство чрез надграждане на електронните и дистанционни методи за наблюдение и обществен контрол до 2018 година;

 Подобряване на пожарната безопасност в горите чрез завършване на единна система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии до края на 2018 година;

 Увеличаване на инвестициите и лесовъдските грижи за възстановяване на уязвими и увредени горски площи чрез ежегодно увеличаване на залесяването в обществените гори и достигане на 30 хиляди дка през 2020 година.

7.3 Въвеждане на концепцията за екосистемни услуги от горите с цел тяхното социално справедливо и поносимо управление, вкл. чрез мерки по ПРСР:

 Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенцията от бедствия до 2020 година;

 По-нататъшна диверсификация на приходите в горската система, основана на развитие на производството на биопродукти, развитие на планински спорт и различни видове туризъм, като относителният дял да нарасне със 100% до 2020 година.

7.4 Развитие и усъвършенстване на връзките с гражданския сектор и прозрачността на управление на горската системата за многофункционално стопанисване на горите;

7.5 Увеличаване на ефективността на управление на обществените гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия

 Завършване на процеса на сертификация на държавните горските територии;

 Инвестиции в модерна природощадяща техника през целия период;

 Увеличаване със 100 % на инвестициите за изкупуване и комасиране на малки неефективни горски парцели;

7.6 Подкрепа на националната горска добивна и преработвателна индустрия и мебелно производство и на местните фирми чрез продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна суровина на български и местни преработватели и дългосрочно договаряне за сметка на търговията със суровини за трети страни до края на 2018 г.

7.7 Изграждане на капацитет и компетенции на структурите и служителите в горите за адаптивно управление при климатичните предизвикателства

7.8 Възстановяване на авторитета и славата на българското ловно стопанство в контекста на европейските политики.

Транспорт

1.Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура

1.1 ЖП инфраструктура – модерна, екологична, достъпна

 Закупуване на нови влакове;

 Изграждане на жп линията София – Септември;

 Изграждане на жп участък София – Волуяк, част от жп възел София;

 Модернизация на жп линията Пловдив – Бургас, Фаза 2;

 Модернизация на жп линията Драгоман – София;

 Модернизация на жп възел Пловдив;

 Възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна.

1.2 Пътна инфраструктура – безопасна и модерна пътна инфраструктура

1.2.1 Въвеждане на по-справедлив модел за плащане на пътищата – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.

1.2.2 Завършване на магистралния пръстен на страната и модернизация на пътната мрежа:

 Ускорено доизграждане на АМ „Хемус”;

 Доизграждане на АМ „Струма” (Благоевград – Сандански);

 Изграждане на АМ „Калотина – София”; Тунел под вр. Шипка; скоростен път Русе – В. Търново, скоростен път Видин – София; доизграждане на Южната дъга на софийския околовръстен път; Бургас – Слънчев бряг, обход Пловдив.

1.3 Метро /интермодални терминали

 Разширение на метрото в София – Изграждане на трети метродиаметър на метрото в София, Етап І, в участъка „бул. Владимир Вазов“ – централна градска част – ул. „Житница”;

 Подготовка за изграждане (проектиране) на интермодален терминал в гр. Варна и гр. Видин.

2. Привличане на инвестиции и професионално управление на транспортната инфраструктура и съоръжения

 Предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване София;

 Предоставяне на концесия на обект „Интермодален терминал в Южен централен район на планиране в България – Пловдив”;

 Предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване Пловдив;

 Предоставяне на концесия на пристанищен терминал Зимовник, гр. Русе;

 Предоставяне на концесия на пристанищен терминал Русе-запад;

 Предоставяне на концесия на пристанищен терминал Русе-изток – 1 и на пристанищен терминал Русе-изток – 2

 Предоставяне на концесия на летище Балчик.

3. Повишаване на сигурността и безопасността на транспортния сектор, въвеждане на интелигентни транспортни системи

 Внедряване на ERTMS по направленията на основната Трансевропейска транспортна мрежа на българска територия;

 Разширяване на функционалността на системите RIS и VTMIS;

 Въвеждане на система от електронни такси за ползване на пътищата от тежкотоварни моторни превозни средства (електронна винетка за леки коли и тол такса за тежкотоварните превозни средства);

 Въвеждане на концепцията за свободно планиране на полетите във функционален блок въздушно пространство „Дунав” съгласно изискванията на европейското законодателство;

 Предпроектни проучвания за Port Community System за българските пристанища.

4. Прилагане на принципите на либерализация на транспортния пазар

 Осигуряване на прозрачни и недискриминационни условия за достъп до пазара и до транспортна инфраструктура;

 Осигуряване на условия за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт;

 Проучване и създаване на възможности за предоставяне на обществени услуги за железопътен превоз на пътници на регионално ниво;

 Завишаване на контрола по изпълнение на услугите на пътническите превозвачи, за да се повиши качеството на предлаганата услуга.

5. Подобряване на качеството на услугите в железопътния сектор

 Подобряване на финансовото състояние на търговските дружества и държавните предприятия от сектора;

 Модернизиране и обновяване на подвижния състав;

 Внедряване на нови информационни системи за обслужване на пътниците;

 Провеждане на по-ефективна маркетингова политика;

 Подобряване на взаимодействието между видовете транспорт;

 Поддържане на високо ниво на професионална компетентност на служителите в сектора.

6. Ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората

 Насърчаване развитието на железопътния, водния, интермодалния транспорт и метрото като по-екологични видове транспорт;

 Намаляване на вредните емисии от транспорта и на шумовото замърсяване;

 Развитие на транспортни схеми и технологии, отговарящи на съвременните изисквания за отношение към околната среда и климата;

 Стриктно спазване на принципа „замърсителят плаща“ в развитието на транспорта;

 Обновяване на подвижния състав на транспорта и по-широко включване на високите технологии и иновациите.

Икономика

Пред икономиката стоят два основни проблема, решаването на които би довело до устойчив икономически растеж – административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар.

1. Премахване на административната тежест за бизнеса

 Съгласно съществуващото законодателство, за да получи определена услуга от страна на държавата, бизнесът следва да докаже редица обстоятелства (липса на задължения към НАП/НОИ, финансови отчети, актуално състояние, статут на предприятието и др.). Този режим е особено тежък за микро и малките предприятия, които не могат да отделят персонал да се занимава с това. Понастоящем единственото задължение на администрацията е да прегледа документите, за да се убеди, че няма непълноти и да издаде необходимото удостоверение. Според сега съществуващото законодателство бизнесът поема цялата административна тежест.

 Нужно е тежестта да се прехвърли от бизнеса към администрацията. Бизнесът ще удостоверява съответствието на изискванията по закон и ще дава съгласие обстоятелствата да бъдат проверени с попълване на декларация. За да извърши услугата, администрацията ще набавя сама нужните документи от съответната държавна или общинска организация.

 Поемането на административната тежест от администрацията косвено ще стимулира и самата администрация да въведе по-бързо електронни услуги и онлайн регистри с цел да си спести вътрешо административни усилия за кореспонденция.

 Мярката включва приемането на специален Закон за премахване на административната тежест. От ключово значение остава запазването на сроковете за всяка услуга.

 Премахването на административната тежест за бизнеса ще ускори икономическия растеж като позволи на всяко предприятие да се концентрира в основната си дейност. В допълнение то ще улесни и стимулира стопанската инициатива и ще увеличи конкуренцията при обществените поръчки.

2. Подкрепа за развитието на икономически зони

 Проектът „Тракия-икономическа зона” се оказа добра инвестиция за България и за хората от Пловдивския регион. Инвестирани са над 1 млрд. евро в 140 предприятия, в които са заети над 15 000 души. Безработицата в Пловдив и региона е на рекордно ниско ниво.

 На основата на този опит се предвижда подкрепа за развитието на подобни икономически зони, чрез изграждане на съпътстваща инфраструктура, частично възстановяване на инвестицията за проекти, сертифицирани като клас А, 45 освобождаване на осигуровки (чрез възстановяване), подкрепа на заетост чрез квалификация и преквалификация и др. Тези възможности са заложени в Закона за насърчаване на инвестициите – мярката ще бъде постигната чрез съществено увеличаване на бюджета на Министерство на икономиката (Агенцията за инвестиции) с цел реализиране на повече подобни проекти.

 В много от областните центрове и съседните им общини липсват подходящи терени за осъществяване на подобен тип проекти. Предвижда се възможност за безвъзмездно прехвърляне в собственост на общините на военни терени с отпаднала необходимост.

 Агенцията за инвестиции на основата на социално-икономически анализ ще определи потенциалните зони и тяхната концентрация. Министърът на икономиката и АИ ще реализират мащабна програма за промоция на икономическите зони в чужбина.

3. Подкрепа за развитието на капиталовия пазар В края на 2016 година бе създаден Съвет за развитие на капиталовия пазар с участието на всички заинтересовани страни от сектора. В много кратки срокове бе изготвена стратегия с 14 конкретни стъпки. В нея е посочено, че една от основните причини за слабо развития капиталов пазар е липсата на държавна политика. Мярката предвижда подкрепа на изпълнителната и законодателната власт за реализирането на всички мерки от Стратегията за развитие на капиталовия пазар. Това ще позволи генерирането на инвестиции в развитието на икономиката. Например, пенсионните фондове в България управляват вече близо 11 млрд лв., от които едва 9% са инвестирани пряко или косвено на БФБ – тоест в българската икономика.

Енергетика

Разработването на Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., трябва да е съобразено със Споразумението от Париж, както и с насоките и приоритетите на ЕС в сектор енергетика.

1. Енергийна сигурност чрез собствен добив Продължаване на проучването на дълбоко Черно море чрез провеждане на процедура по търсене и проучване и на блок „Терес”. Подкрепа за напредналите проучвания в блок „Хан Аспарух” и блок „Силистар”, които да гарантират конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, енергийната сигурност и значителни приходи от концесионни възнаграждения.

2. Енергийна сигурност чрез изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни Продължаваме да работим за енергийната сигурност на България чрез изграждане и въвеждане в търговска експлоатация на междусистемните газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция.

3. Пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ Изготвяне на законодателни промени, свързани с въвеждане на пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ, съобразени с доклада на Световната банка. Либерализацията на пазара ще осигури равен и лесен достъп на битовите абонати до свободния пазар на електроенергия и газ и ще прекрати зависимостта на абонатите от електро и газоразпределителните дружества. В условията на напълно либерализиран пазар КЕВР ще определя единствено мрежовите услуги на дружествата.

4. Борба с енергийната бедност. Защита на уязвимите потребители Третият енергиен пакет на ЕС предвижда ДЧ да идентифицират уязвимите клиенти (съгласно електрическата Директива 2009/72) и да въведат мерки, които да облекчат ситуацията им и да влияят за преодоляване на енергийната бедност. Дефинирането на уязвимите потребители, определянето на критериите и съответните мерки за подкрепа, ще дадат възможност за създаване на допълнителен механизъм за защита на уязвимите клиенти в процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар.

5. Ядрена енергетика Продължаване на дейностите по удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Изпълнение на решението на МС от 15.12.2016 г. за АЕЦ „Белене”.

6. Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ Стимулиране на мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез възможност за кандидатстване по проект /DESIREE GAS/; Проектът е на стойност 10 млн. евро и цели да насърчи битовата газификация, като първоначално се инвестира в това около 10 000 домакинства да се присъединят към съществуващата газоразпределителна мрежа. Очакваният ефект е свързан с намаляване на замърсяването на въздуха чрез заместване на горива с високи нива на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух с природен газ.

7. Привличане на допълнителни инвестиции Увеличаване на капитала на отделни дружества от енергетиката с до 20% чрез фондовата борса.

Туризъм

1. Културно-историческият туризъм и туристическите атракции Основно конкурентно предимство на страната ни е потенциалът, който носи културно- историческото наследство на България. Чрез неговото популяризиране ребрандираме страната като предпочитана, конкурентна и популярна сред по-висок клас туристи дестинация. Културно-историческите забележителности водят до преки икономически ползи за всяко населено място или регион, които могат да предложат подобен туристически продукт. Туристическите атракции, които са публична държавна собственост, ще бъдат приоритетно финансирани. Ще продължим да работим за ускорен икономически растеж на отделните региони чрез оползотворяване на туристическият им потенциал, което ще способства за повишаване на жизнения стандарт на хората по места. Ще използваме и инструментите на европейската солидарност, чрез вече утвърдената концепция за туристическо райониране.

2. Фонд туристическа инфраструктура Поемаме конкретни ангажименти по финансиране на туристическата инфраструктура, чрез специализиран финансов механизъм и улеснено проектно финансиране за кандидатствали обекти. Фонд туристическа инфраструктура ще гарантира устойчиво развитие на вече утвърдените национални курорти, както и целево финансиране на обекти с недостатъчна степен на социализация.

3. Приоритетна работа по транспортната инфраструктура, водеща до туристически дестинации с национално значение Ангажираме се с приоритетна работа по транспортната инфраструктура, водеща до туристически дестинации с национално значение. Например пътищата от летище Бургас до к.к. Слънчев бряг; от Летище Варна до к.к. Албена; отбивката от автомагистрала Струма до Банско; пътя от летище София до к.к. Боровец; разширението на пътя Пловдив – Асеновград като част от направлението летище Пловдив – к.к. Пампорово.

4. Статут на националните курорти Ще се ангажираме с ефективна работа по изграждане на законовата рамка, регулираща статута на националните ни курорти. Необходима е съвременна правна база, унифицираща изграждане, поддържане и благоустрояване на туристическа инфраструктура на територията на националните курорти. Нужно е общо решение по въпросите, свързани със сметосъбирането и сметоизвозването на територията на националните курорти, а също и за поддържането и облагородяването на зелените площи; организацията на движението и паркирането; разполагането на преместваеми обекти и съоръжения; осигуряването на медицинско обслужване; организацията на работното време и озвучаването на открити площи.

5. Регулация на апартаментните комплекси Необходимо е разработването на конкретни правила за функциониране на апартаментните комплекси така, че тяхното развитие да бъде поставено на лоялна конкурентна основа с останалите участници в туристическата индустрия.

6. Защита правата на потребителите на туристически услуги С цел гарантиране правата на гражданите, ползващи туристически услуги, предвиждаме създаване на ефективен институционален модел под формата на гаранционен фонд. Той ще задължава организаторите на пътувания да предоставят бърза и реална компенсация на своите клиенти при неосъществяване на планирано туристическо пътуване.

7. Туристически инспекторат Специализираният туристически контрол е дългогодишно желание на заетите в туристическия бранш. То е породено основно от желанието за борба с нелоялната конкуренция. Предвиждаме да заработи специализирано звено за контрол. Става въпрос за прехвърляне на функции от Комисията за защита на потребителите, към новосформирания орган, без това да води до увеличаване на администрацията.

8. Туристическа полиция Съвременните предизвикателства пред сигурността изискват комплексен подход и непрестанни усилия. За да гарантираме имиджа на България като сигурна туристическа дестинация, ще реализираме целенасочени действия по структурирането на обособено звено „Туристическа полиция”, което да действа на територията на националните курорти и в масово посещаваните туристически точки.

9. Кадрите в туризма Предлагаме съгласуване на учебните програми в професионалните гимназии по туризъм с Министерство на туризма. Нужни са по-голям брой стажантски програми, отговарящи на конкретните нужди на бизнеса, нужно е и стимулиране на трудовите навици у младите хора. По този начин ще се стремим да постигнем, устойчиво решение на кадровия проблем в сферата на туризма, без да разчитаме на граждани от трети страни.

10. Летен морски туризъм и ЗУЧК Задължени сме пред представителите на бранша и местните общности да продължим политиката за създаване на оптимални условия за предлагане на максимално качествен и конкурентен продукт. Това ще е продължение на мерките, които стартирахме още в средата на 2016 г. чрез проведените от нас процедури за отдаване на концесия на  плажове с изтекли концесионни договори. Ще продължим тази политика като за целта се ангажираме с конкретни промени в ЗУЧ по отношение групирането на морските плажове с оглед на техните индивидуални характеристики.

11. Зимен туризъм и развитие на ски инфраструктурата Ще създаваме нормативна основа за развитие на планинския и ски туризъм в зимните курорти, като се регламентира редът за създаването на нови или разширението на съществуващи ски зони. В случаите, когато се предвижда изграждане или разширение на ски зони в горски територии или земеделски земи – държавна или общинска собственост, уреждаме задължение на компетентните органи да учредят възмездно право на строеж и/или съответните ограничени права при спазване на разпоредбите на Закона за горите (ЗГ), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Като се отчита основното предназначение на земеделските земи и на горските територии, в ЗОЗЗ и в ЗГ изрично се регламентира, че за изграждането или за разширението на ски писти не се изисква промяна на предназначението на съответните територии. Изграждането на мрежи от лифтове ще гарантира оптимален достъп до планинските масиви и ще стимулира развитието на специализирани видове туристически продукти.

12. Балнео и СПА туризъм Предлагаме общините да придобият право на управление на минералните водоизточници на своите територии, което ще гарантира развитие на туристическата индустрия и нови работни места за местните общности.

13. Маркетинг и реклама в туризма Досега заложихме на директния контакт и работа с водещите международни туроператори TUI, Der Touristik, Thomas Cook. Трябва максимално да използваме натрупаната инерция от възможността да привлечем над 8 млн. чуждестранни туристи само в рамките на 2016 г., като за целта трябва драстично да увеличим средствата за национална реклама. Всички ефективни решения за прилагане на успешни пазарни модели и практики изискват реципрочно количество ресурси, за да запазим позиции предвид активната политика на нашите преки конкуренти в сектора.

14. Чартърни програми Задълбочаване на стратегическото партньорство с водещите туроператори, с цел постигане на устойчивост на ръстовете в туристопотока, може успешно да се съчетае със създаване на финансов механизъм, който да гарантира дългосрочно увеличение на полетите на нискотарифните авиокомпании до дестинация България. Ще работим за създаване на държавна чартърна програма, която да се прилага в „крилата” на летния и зимния туристически сезони. Нужна е схема, по която да се предоставя помощ на авиокомпании за откриване на нови маршрути от български летища с по-малко от 3 млн. пътници годишно съгласно Насоките на Европейската комисия за държавните помощи за летища и авиокомпании (2014/C 99/03).

15. Намаляване на административната тежест за бизнеса Въвеждане на модел на стимулиране на инвестициите и модернизиране на материалната база, съобразно принципите на устойчиво развитие. Институционализирането на този механизъм ще бъде финализирано чрез стъпките за превръщане на министерството на туризма в „one-stop-shop” за стратегически инвеститори в сферата на туризма. Важно е да има единен комуникационен канал за изпълнение на административните процедури при заявен интерес от стратегически инвеститори. Ще се стремим да облекчим процедурите по сертифициране на балнеолечебни (медикъл спа), спа, уелнес и таласотерапевтични центрове.

Младеж и спорт

1. Приоритет в тази програма са законодателни промени, необходими за цялостна реформа на българския спорт На първо място е Законопроектът за физическото възпитание и спорта, който бе одобрен с Решение на министерски съвет № 690 от 19 август 2016 год. Предстои негово обсъждане и приемане в следващия състав на Народното събрание. Ще се разработят и подзаконови нормативни актове въз основа на новия закон. Ще се изготви анализ на въздействието от предлаганите нормативни промени и ще се въведе строг мониторинг на спортните организации.

2. Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време

 Същинската промяна в тази политика е осъществима чрез конкретна програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища. Програмата включва и конкретни идеи за финансиране. Моментната картина е следната: 61% от училищата в страната притежават спортна база (в много случаи физкултурните салони са маломерни и неотговарящи на стандартите и нуждите на учениците, като в това число са и обединените и пригодени за спортни занимания помещения). 39% от учебните заведения нямат база за спорт, като половината от тях обаче са заявили, че разполагат с необходимата площ за изграждане на спортен терен. Разполагаме с точна оценка за състоянието на съществуващата спортна училищна база и за мястото на спорта сред подрастващите и младите хора на Р България. Регистрирани са негативни явления като фиктивно провеждане на часовете по физическо възпитание поради липса на условия за това, както и отлив на учениците, които желаят да се занимават със спортни занимания и рязко влошаване на физическото здраве на младите хора.

 Друга важна цел е да оптимизираме управлението и развитието на масовия спорт в общините. Поставяме акцент на подобряване на взаимодействието, координацията и сътрудничеството на общините с министерството на младежта и спорта с оглед подпомагане на дейността им за развитието на масовия спорт. Ще се работи по изграждане и подобряване на качеството на спортната инфраструктура като съвместно с общините ще се изграждат, модернизират и оборудват открити многофункционални спортни площадки и съоръжения.

3. Политика в областта на спорта за високи постижения

 Реформи в елитния спорт с ефективно управление на ресурсите и насочването им на пазарен принцип към сферите с традиции, международни успехи и спортове със силен социален ефект. Фокус върху организиране и поемане на домакинства на състезания от най- висок ранг на спортове, отговарящи на същия критерий.

 Ще се създават отлични условия и възможности за успешно представяне на европейски и световни първенства и на олимпийски игри. Ще прецизираме начина, методиката, критериите и показателите за финансиране на спортните клубове в съответствие с Програмата за развитие на спортните клубове. Ще насочим икономисания финансов ресурс към масовия спорт и масовите структури, както и към националните младежки и детско-юношески отбори. Ще се създават условия за развитие на деца с изявен спортен талант и изграждане на резерв за елитния спорт на Р България. Реформа в спортните училища. Подобряване на условията за спорт и  учене в тях и превръщането им в ефективни учебни заведения. Ще се стремим да обхванем повече ученици в олимпийските звена на спортните училища, както и да подпомагаме проекти за подобряване на ефективността на учебно – тренировъчния процес.

4. Политика по привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти

 Модернизация на спортната база. Изграждане и реконструкция на спортни зали в областните центрове с капацитет до 1500 места, на терени и тренировъчни спортни съоръжения, за практикуване на елитен и масов спорт и осигуряване на достъп за хората с увреждания в тях.

 Използване възможностите на европейските програми и проекти за привеждане на спортните обекти и съоръжения на регионално ниво във вид, отговарящ на международните стандарти. Подобряване на енергийната ефективност и прилагане на съвременни строителни технологии при изпълнение на ремонтните дейности.

 Подобряване на условията за инвестиции в спорта при прозрачност и обществен контрол.

5. Ще се стремим да разширяваме ролята на науката в спорта

 Създаваме съвременен научен център за иновации, който ще дава насоки в развитието на спортистите и треньорите на Р България. Целим приближаване до водещите нации в сферата на спортната наука и максимално използване на ролята на новите технологии. Ще усвояваме и прилагаме добрите международни практики в спорта. Ще се ангажираме с превенция и контрол на употребата на допинг в спорта на всички нива.

6. Политика към младите хора

 Ще настояваме за актуализиране на законови, подзаконови и стратегически документи в областта на младежката политика с оглед на това законодателството да е в синхрон с потребностите на младите хора в страната.

 Ще насърчаваме гражданската активност и социалното включване на младите хора чрез участието им в нови програми за финансиране на младежки дейности.

 Ще укрепим и разширим мрежата от младежки информационно-консултантски центрове в страната. Ще въведем мобилни центрове с експерти, представители на ресорните министерства, които да предлагат услуги на младите хора у нас.

 Ще се стремим да повишаваме нивото на информираност на младите хора в страната и ще стимулираме участието им в процеса на изпълнение и наблюдение на младежката политика в страната.

 Ще работим в синхрон с община Варна за оптимално представяне в рамките на инициативата „Младежка европейска столица 2017”.