Голите снимки на директора на 51-во столично училище Асен Александров, които преди седмици обиколиха медиите, далеч не са единствения проблем в българското образование, стане ли въпрос за морал на преподаватели и ученици.
Млади и засукани учителки заработват към мизерните си заплати, предлагайки любов и ласки в сайтове за запознанства, френски закачки, еротични масажи, че дори и като компаньонки за екзотични пътешествия.
Баща на десетокласник попаднал на еротична обява на преподавателката по биология на сина му.Двамата дори влезли в чат под чужди имена в култовия за търсещите връзка сайт „Елмаз”. Дамата се представяла като Елена, която разполага с изключително много време – от юни до септември. Търсела бизнесмен – можело и средна ръка, стига да е навит да я взема, когато пътува на кратки или далечни дестинации. На десетия чат споделила, че през останалите месеци работи като учител. Дори посочила името на учебното заведение. Едва тогава на родителят му светнало, че физиономията от снимката му е позната и това е учителката по биология на сина му.
„Оказа се, че жената си пише и с други хора. На всички говори едно и също. Като видя, че няма да поддам, а и не разполагам с достатъчно средства, сподели, че може да ме запознае с далеч по-скромни от нея колежки. Ставаше въпрос за момичета от провинцията, които след завършването на висшето си образование оставали в София, за да работят по специалността си. И понеже съм разведен, започна да ме увещава да взема някаква нейна колежка Мая, 26-годишна учителка по математика, в дома си, на квартира. Ако нещо възникнело по-така между нас, да не ми плащала в пари, ами в натура. Животът бил тежък, заплатите скромни и се налагало учителките да се „спасяват” коя както може. Веднага ми изпрати нейни голи снимки. Виждаше се всичко в детайли.
Освен снимки на Мая съм получавал еротични фотографии и на други млади учителки. Всички са под 30 години и търсят щастието си под една или друга форма. Като строителен техник обаче не мога да им предложа чудеса, макар че също търся любовта. За съжаление се убедих в едно – без пари нищо не става. Жалко, че хора, които се занимават с просветна дейност, са принудени да продават телата и душите си, за да оцелеят”, разказва пред „Уикенд” столичанинът Георги Григоров. /името му е променено по разбираеми причини, запазени са инициалите – б.а./.
От контактите си с палави даскалици той научил, че сред тях има и такива, които редовно пъшкат на розови телефони. На една „просветна” дама любимата фраза била: „Какво да правя, бе, човек, когато пътят към хляба минава през .утката”. Доста педагогическо, нали?!
Григоров разправя, че понякога толкова бил омагьосван от думите на филоложките, че му идвало да пръсне половин заплата за забава, защото жените знаели как да си поискат – вадели влажен поглед, подбирали правилните думи и се обличали красиво, дори и в дрехи втора употреба.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.