Преди две години бях на тренинга на Джек Кенфилд (един от авторите на филма „Тайната“ и съавтор на „Пилешка супа за душата“). Той разказа прелюбопитен пример как и защо ние с вас реагираме на критика.
Той се приближи към една от участничките във форума и каза:
– Правя много семинари и лекции, но за първи път сред слушателите ми присъства толкова глупав човек.
Еднозначно – момичето се обиди много и се разстрои. Джек я успокои с думите, че това е само едно упражнение и то има продължение.
Той отново погледна младата жена и произнесе фразата:
– Правя много семинари и лекции, но за първи път сред слушателите ми присъства човек със зелени коси.
Този път момичето се разсмя.
– Защо се смеете? – попита я Джек.
– Защото нямам никакви зелени коси.
– Тогава защо ми се ядосахте първия път?
Критиката ни засяга само, ако ние наистина мислим за себе си по начина, по който мисли за нас критикуващият. Ако сме уверени в себе си и знаем категорично, че сме умни, красиви, стройни, щедри, изключителни – то каквото и да ни говорят другите, ще знаем че не е истина.
Хората откриват критика по свой адрес в постовете в социалните мрежи, в песните, във възгледите, шегите и мемовете. Намират я там, където най-често изобщо я няма.
Всеки път, когато се чувствате разстроени от това, което са казали за вас другите, просто си задайте въпроса: не са ли мои тези „зелени коси“? И погледнете на него като на възможност, благодарение на която можете да израствате.
Вярвайте в себе си, казва Кенфилд. Ако искате да сте успешни и да реализирате своите мечти, трябва да повярвате, че сте способни да го направите. Не е важно как ще се нарече това: чувство за собствено достойнство, увереност в себе си или самоуважение. При всички положения това е дълбоко вкоренена представа, че имате всички необходими способности, таланти и вътрешни ресурси, за да реализирате набелязаната цел.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.