Майката на Богдана Карадочева – която я кара да пее още по първите митинги на Съюз на демократичните сили след 10 ноември – е била жена, която вярва в промяна. Надежда Карадочева посреща с надежда падането на Тодор Живков и зараждането на опозиция в еднопартийна досега България. Но зад този оптимизъм стои трагедия, която белязва семейната съдба – бащата на децата на Богдана, Иван Карадочев, умира в концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч. През декември 1960 година е арестуван, обвинен, че е търговец на кожени палта – забранена „частна дейност“ според постановление от 1958 г. Заповед № 60 от 19 ноември 1960 г., подписана от зам.-министърът на МВР, генерал Мирчо Спасов, формализира въдворяването му. Диабетик, Иван умира 15 дни по-късно. Семейството остава без баща, майката е „неблагонадеждна“, получава писма за изселване, работи надомно.
Тези ранни травми стават част от оръжие на Богдана – всяка нейна песен носи история, а всяка усмивка на сцена е победа над миналото.
Началото на живота – между лагер и сцена
Родена в София, малката Богдана израства в дом, в който тревогата е ежедневие. В училище я обиждат като „дъщеря на враг на народа“. Майка ѝ, Надежда, слага синя лентичка в прозореца, вижда шествията на СДС и си казва: „Идат моите хора.“ Вместо детска безгрижност има постоянен страх и потребност да се справя. Спомня си: „Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си намери работа. А вторият ѝ съпруг също мина през лагерите.“
И въпреки всичко това – или точно заради него – Богдана намира спасение в музиката. Като тийнейджърка се изявява, печели конкурси, влиза в „Студио-5“ и започва да пише имена, които влизат в историята. Един биограф описва: „Тя започва да пее, въпреки че всеки ден живееше с миналото на баща си.“
Един от първите ѝ големи хитове е „Тази вечер аз съм хубава“, базирана на френската „La plus belle pour aller danser“ на Силви Вартан. И тогава Богдана казва: „Да, можеше да бъда звезда във Франция, но не ме пуснаха. Режимът беше друг.“
Любов, връзки, бракове – три опита, без „булка в бяло“
„В Стара Загора един врачка ми каза: ‘Момиче, внимавай, че ти е писано да останеш стара мома’. Олеле!“ Бях на 18. Три пъти се жених, но съжалявам единствено, че никога не съм била булка в бяло.“ – казва Богдана.
Първият ѝ съпруг е музикантът Здравко Радоев – той, който открива Лили Иванова. „Бяхме от различни планети… Карахме се за дребни неща.“ Втора връзка е със Сашо Петрунов от „Сребърните гривни“ – той е бил на път да се ожени за друга, тя – още неразведена. Третата е сватбата с Димитър Аврамов – син на министъра и секретаря от епохата на БКП. Тя го описва като „суров, затворен и авторитарен“.
От този брак има син – режисьор, който носи името на дядо си и възпитава своята артистична съдба. Той избира не банкерство – както му е казал дядо му – а режисура. Завършва НАТФИЗ, работи с емблеми като Димитър Стоянович, снимал е филм за връщането на останките на цар Фердинанд.
Сцената, скандалите и утвърждаването
Като певица Богдана не е просто още една звезда – тя става емблема на шансона в България. Но репутацията ѝ няма да минава само по медалите. Един от най-грозните конфликти е с Васил Найденов – приятел на 50 години. „Много ми липсва, че не се чуваме и не си говорим.“ казва тя. Това е не просто лична драма – това е знак, че звездите имат зад кадър по-объркани битки, отколкото тези на сцената.
Песента „Там на завоя“ е фронтовата линия – спорът за авторство между нея и Найденов е публичен и болезнен. Тя твърди, че съпругът ѝ е написал музиката, той я представя като своя. Браншът реагира, аудиторията гледа.
Животът зад микрофона
Въпреки скандалите, Богдана остава изключително харесвана – междупоколенчески глас, част от културата на България. Но зад славата се крие живот с тръпка и болка: „Страданието ми стана сцена“, казва тя. Наследството ѝ не е само музика. То е история на оцеляване.
„Баща ми ме остави като дете.“ – това признава тя. Но вместо оплакване – извежда урок: „Сега аз оставам и пеем.“
Значението за новото поколение
Младите артисти гледат към нея не само заради гласа, а заради примера: може да излезеш от тъмнината, може да пееш, когато всички те казват „стара мома“, може да обиколиш житейските бурни води и да останеш „кралица“.
Заключение
Историята на Богдана Карадочева е мрежа от загуби, надежди и музика. Майка, дете, любов, съпруги, загуби. Всеки от тези елементи я изгражда и я прави толкова значима. „Не минава нито ден…“ – казва тя за болката от баща си, от сестра си, от живота, който е можело да е друг. Но той е такъв – мелодия, която звучи, дори когато публиката е напуснала залата.
А сега – тя стои на сцената. Светлината е мощна. Микрофонът топъл. И зад него – целият ѝ живот.
