Възможно ли е избухването на детето ви всъщност да има смисъл? Че викането, плачът и хвърлянето на играчки не са знак за „неуважение“, а неврологичен сигнал, който родителят трябва да разбере? Точно това твърди Даниел Дж. Сийгъл, професор по психиатрия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и автор на бестселърите „Детето с целия мозък“ и „Дисциплина без драма“. Неговата мисия е да покаже на родителите, че дисциплината не означава наказание, а – учене.
„Родителите често си мислят, че детето им се опитва да ги дразни. В действителност те се опитват да му покажат как се чувства – просто нямат думи да го изразят“, казва Сийгъл.
Кой е Даниел Сийгъл и защо е наричан „докторът на детския мозък“
Сийгъл основава концепцията за междуличностна невробиология – сливане на науката за мозъка, психологията и ежедневието. Неговата отправна точка е проста – децата не са малки възрастни. Мозъкът им се развива на пластове и емоционалният „долен мозък“ често надделява над рационалния „горен мозък“ . Ето защо едно четиригодишно дете може да плаче за счупена играчка по същия начин, по който ние бихме реагирали на раздяла или уволнение.
Родител, който разбира това, няма да извика: „Прекаляваш“, а ще каже: „Виждам, че си тъжен, защото играчката се счупи. Да видим какво можем да направим.“
Правило № 1: Свържете се, преди да редактирате
Сийгъл непрекъснато повтаря: „Връзка преди корекция.“ Когато едно дете се разстрои, първо трябва да му се даде уверение и разбиране, и едва след това обяснение или граница. Ако детето плаче, защото не иска да напусне детската площадка, родител може да го вземе, да го прегърне и да каже: „Знам, че си прекарваш страхотно тук и не искаш да се прибираш.“ Едва когато емоциите се успокоят, си струва да се обясни, че вечерята чака и че можеш да дойдеш отново в парка утре.
Защо е важно това? Когато детето се чувства видяно и разбрано, мозъкът му превключва от „емоционален прилив“ към състояние, отворено за учене. С други думи, свързаността отваря вратата към дисциплина.
Правило № 2: Дисциплина за учене, а не за наказание
Сийгъл припомня, че думата „дисциплина“ произлиза от латинската дума disciplinulus – ученик. Неговото мото е: „Всяка криза е възможност за учене“.
Вместо да изпращате детето си на наказание за разлят сок, Сийгъл предлага да го включите в решението: „Разлят сок, нека вземем парцал и го избършем заедно.“ По този начин детето научава какво е отговорност, а не страх от наказание.
Правило № 3: Научете ги на „умствена почивка“
Сийгъл препоръчва родителите да научат децата на умения за саморегулация – да разпознават кога „горният им мозък“ не работи. Той използва метафората за ръката: когато палецът (емоцията) надделява над пръстите (рационалността), има загуба на контрол.
Една от техниките е дихателната пауза. Детето може да поеме три дълбоки вдишвания, докато брои до пет. Това не е наказание, а бутон за „нулиране“. „Децата ни трябва да се научат, че емоциите идват и си отиват – не да се срамуват от или да ги потискат“, обяснява Сийгъл.
Правило № 4: Грешките са възможности
Сийгъл подчертава, че няма перфектни родители.
„Ако си перфектен, децата ти няма да научат как изглежда възстановяването от конфликт.“ Когато крещиш на дете, признай грешката си и се извини. По този начин показваш, че възрастните също правят грешки, но също така, че е важно да се подобрят взаимоотношенията.
Това изгражда увереност и емоционална устойчивост у децата. Дете, което е научило, че конфликтите могат да бъдат разрешени по мирен начин, по-късно ще управлява по-добре взаимоотношенията си в училище, на работа и в брака.
Правило № 5: Връзката е по-важна от съвършенството
Родителите днес често живеят под натиска на „идеалното родителство“. Сийгъл ги освобождава: „Децата не се нуждаят от перфектни родители. Те се нуждаят от родители, които са достатъчно присъстващи.“
Вместо да се стремите към невинност, фокусирайте се върху малките моменти на свързване – да гледате детето си в очите, докато говори, да го слушате без телефона в ръка, да го прегръщате, когато не бързате. Именно тези моменти изграждат чувство за сигурност и развиват емоционалната интелигентност.
Защо родителите по целия свят обичат Сийгъл
Неговите правила не са теория, която е трудна за прилагане – напротив, всеки може да ги изпробва веднага. Сийгъл съчетава научни доказателства с ежедневни сцени от улицата, от парка, от къщата. Ето защо съветите му се усещат освобождаващи, а не като пореден списък със задачи.
В епоха, в която децата растат с телефони, родители, изпълняващи много задачи едновременно, и забързан живот, Сийгъл връща фокуса към това, което наистина има значение – емоционалната връзка. А тази връзка е основата на щастливото детство и бъдещата психологическа стабилност.
