Днес се навършват 39 години от пожара в АЕЦ Чернобил – оставил траен отпечатък в историята на най-стария континент. Живи сме, благодарение на трима смели мъже, които не носят пелерини на супергерои и маски и не притежават супер сили. Те носят само фенерчета, огроми сърца и смелост да се жертват, за да живеят милиони.
Историята на тримата млади мъже, които с героизма си предотвратиха още по-голяма катастрофа след аварията в Чернобил, е една от най-впечатляващите и малко известни страници в съвременната история.
Героите на Чернобил: Тримата „гмуркачи“, които спасиха Европа
След взрива на 26 април 1986 г. в четвърти реактор на АЕЦ „Чернобил“, опасността далеч не приключва с пожара и радиоактивния облак. Под разтопеното ядрено гориво се събира огромно количество вода – използвана за охлаждане. Ако тази вода се беше срещнала с разтопената активна зона (лава), щеше да последва втори, много по-голям паро-взрив, който щеше да изравни със земята още реактори и да разпръсне смъртоносна радиация в невъобразими мащаби.
Учени предупреждават, че този взрив би направил огромна част от Европа необитаема за стотици години.
Единственият начин да се избегне тази катастрофа е водата да бъде изпусната ръчно, чрез отваряне на клапаните в подземните тунели на централата – там, където радиацията е смъртоносна.
Мисия без връщане
Трима мъже се съгласяват доброволно да влязат в наводнените помещения, където нивата на радиация са толкова високи, че се смята за самоубийствена мисия. Наричат ги „гмуркачите на Чернобил“:
Алексей Ананенко – инженер, познаващ системата
Валерий Безпалов – негов колега
Борис Баранов – началник на смяната
В екипировка, която едва ги защитава, с фенерчета и без гаранция, че ще намерят клапаните в тъмнината, те се спускат в радиоактивната вода. В един момент фенерът им изгасва, но по памет успяват да достигнат до вентилите и да ги отворят.
Те успяват!
Водата е източена, а Европа е спасена от ядрен взрив, който би бил многократно по-страшен от първоначалната авария.
Съдбата на героите
Дълго време се смяташе, че тримата са починали скоро след мисията от радиационно отравяне. В действителност, двама от тях живеят още дълги години:
Алексей Ананенко и Валерий Безпалов остават живи и след разпадането на СССР. Ананенко дори е интервюиран години по-късно.
Борис Баранов умира през 2005 г.
Техният подвиг дълго време остава в сянка, както е типично за съветската епоха.
Истински герои без ордени
Без тяхната смелост, голяма част от Европа днес можеше да е празна зона. Те не са били задължени да го направят – действали са съзнателно и доброволно, знаейки, че вероятно няма да оцелеят.
Това е история за жертвоготовност, която напомня, че понякога героите не носят наметала – а фенерчета, които светят в най-черната тъмнина.
