Дебатът за въвеждането на предмета Религия и морал в училище изглежда невинен. Свободноизбираем час, целящ да „учи децата на ценности“. Но дали зад тази инициатива не се крие нещо по-дълбоко – подмяна на мисленето с догми и подготовка за бъдеща зависимост от сляпа вяра, вместо критично мислене?
Религията – История, Пропаганда или Морал?
Нека започнем с фактите. Религиите като християнството и исляма, основани на Библията и Корана, не са уникални откровения, както често се представят. Те са преплетени с древни митове и заимствани истории:
- Историята за Потопа в Библията (Битие) е почти идентична с тази от шумерския Епос за Гилгамеш – написан хиляди години по-рано.
- Мотивът за непорочното зачатие и „Божия син“, жертван за спасението на хората, се среща още в култа към египетския бог Хор и персийския Митра.
- Дори концепцията за десетте Божи заповеди има аналог в древноегипетските „42 правила на Маат“ – морални предписания от преди повече от 3000 години.
С други думи – ако децата ще „учат религия“, нека поне знаят, че това е повтарящ се сценарий, адаптиран според епохата и целите на властимащите.
Моралът не е патент на религията!
Да твърдим, че моралът идва само чрез религията, е не само невярно, но и опасно.
Доброто и злото са универсални човешки концепции, съществували дълго преди Библията или Корана.
- Емпатията не се учи от догми, а се възпитава в семейството.
- Честността, състраданието и уважението не идват от страх пред Бог, а от вътрешното осъзнаване на човешкото достойнство.
Ако сърцето ти не е чисто, ако не изпитваш емпатия и състрадание, ако са те възпитали в криворазбрани ценности, то психолог ти трябва, а не религия.
Рискът: Пропаганда, Страх и Разделение
Училището е светска институция – именно за да бъде място за знание, а не за вярвания.
Вкарването на религията през „задния вход“ рискува:
- Да създаде разделение между децата – вярващи, „неверници“, различни религии.
- Да наложи страхова култура – ако не се подчиниш, ще бъдеш наказан от Бог.
- Да убие критичното мислене – защото „вярвай“ означава не питай.
Историята е пълна с примери как религиите са били използвани за контрол – повече хора са загинали „в името на Бог“, отколкото по всяка друга причина.
Да учим децата да мислят, не да вярват сляпо
Ако искаме добродетелни деца:
- Нека ги учим на етика, не на догма.
- Нека развиваме съзнание, не подчинение.
- Нека училището остане място за знание, а който иска религия – има храмове и религиозни училища.
В свят, където фалшивите новини и манипулацията растат, последното, от което имаме нужда, е да объркваме детските умове с истории, които сами си противоречат.
Да не превръщаме образованието в поредната брънка на контрол, подготвяща бъдещи страхливи и подчинени, вместо свободомислещи хора.
Всички религии – различни имена, едни и същи истории
Преди да позволим на някой да „учи“ децата ни на религия, нека си припомним няколко странни съвпадения:
Концепцията за Бог
Много религии представят върховно божество, което е създател и управител на вселената. В християнството това е Бог Отец; в исляма — Аллах; в юдаизма — Яхве. Подобни концепции се срещат и в други култури: в индуизма — Брахман; в древногръцката митология — Зевс; в египетската — Амон-Ра
А в какво вярваш? Не в това, което ти подсказва Духа. Ти не избираш вярата си – тя ти е наложена от мястото, където си се родил.
Сътворението на света
Много митологии описват сътворението на света от хаоса или нищото. В Библията Бог създава света за шест дни. В шумерската митология боговете оформят света от тялото на убития бог Тиамат. В гръцката митология Хаосът предхожда създаването на света и боговете.
Братоубийство: Каин и Авел / Сет и Озирис
Историята на Каин и Авел в Библията, където брат убива брат си от завист, има паралел в египетската митология: Сет убива брат си Озирис, за да узурпира властта. Тези истории подчертават темата за предателството и моралните последици от него
Прометей и Исус: Доброто, което носи страдание
Прометей в гръцката митология краде огъня от боговете, за да го даде на хората, и е наказан с вечни мъки. Исус в християнството проповядва любов и прошка, но е разпънат на кръст. И двамата страдат заради доброто, което правят за човечеството.
Потопите
Много култури имат митове за голям потоп. В Библията Бог изпраща потоп, за да унищожи грешното човечество, като спасява Ной и семейството му. В шумерската митология боговете изпращат потоп, но Утнапищим оцелява. В гръцката митология Девкалион и Пира оцеляват след потоп, изпратен от Зевс.
Концепцията за Рай и Ад – Награда и Наказание след Смъртта
Тази идея е дълбоко вкоренена в почти всички култури – обещание за вечен блажен живот за „добрите“ и вечни мъки за „лошите“.
Християнство / Ислям / Юдаизъм
- Рай – място на вечен мир и щастие за праведните.
- Ад – място на огън, мъки и наказания за грешниците.
- Ислямът описва 7 нива на Рая и 7 на Ада (Джаханнам).
2. Египетска митология
- След смъртта душата преминава през „Съда на Озирис“.
Сърцето се претегля срещу перото на Маат (истината и справедливостта).- Ако е чисто – душата отива в „Полето на тръстиките“ – египетският Рай.
- Ако е грешно – сърцето бива изядено от чудовището Амит – символично заличаване (не точно Ад, но пълно унищожение).
Будизъм / Хиндуизъм
- Няма вечен Ад или Рай, но има Цикъл на преражданията (Самсара).
- Лошата карма води до прераждане в по-низша форма или в едно от „адските“ измерения (Нарака), но това е временно, докато се изплати кармата.
Скандинавска митология
- Валхала – „Рай“ за падналите воини.
- Хелхайм – място за онези, които не са умрели геройски – студен и мрачен свят.
Извод: Идеята за следсмъртна награда или наказание е глобален инструмент за морален контрол – „прави добро, за да не гориш/замръзнеш/изчезнеш“.
Фигурата на Сатаната – Вечният Изкусител и Враг
Фигурата на „злия дух“, „падналия бог“ или „изкусителя“ е част от почти всяка митология.
Християнство / Ислям / Юдаизъм
- Сатана / Иблис / Шайтан – паднал ангел или джин, който се бунтува срещу Бога и изкушава хората.
- В Библията – змията в Едемската градина.
- В Корана – Иблис отказва да се поклони на човека и бива прокълнат.
Зороастризъм
- Едно от най-старите учения за дуализма – борбата между добрия бог Ахура Мазда и злия дух Ангра Майню (Ариман). Тук вече имаме ясно разделение на Добро и Зло като две вечни сили.
Египетска митология
- Богът на хаоса Сет често е разглеждан като разрушителна сила, въпреки че не е „дявол“ в християнския смисъл.
Скандинавска митология
- Локи – бог на измамата и хаоса. Не е изцяло зъл, но е причината за Рагнарьок – края на света.
Китайска митология
- Концепцията за Ин и Ян – баланс между противоположности, няма чисто зло, но идеята за разрушителната сила е налице.
Извод: Фигурата на Сатаната е персонификация на хаоса, страха и изкушението. Почти всяка култура е имала нужда да обясни „лошото“ чрез образ на външен враг.
Възкресенията
Идеята за възкресение се среща в различни митологии. Исус възкръсва след разпятието си. Озирис в египетската митология е възкресен от Изида. В индуизма бог Кришна умира и се възражда в различни форми.
Божиите заповеди
Моралните кодекси са често срещани в религиите. Десетте Божи заповеди в юдаизма и християнството; шарията в исляма; Дхарма в индуизма и будизма — всички те предоставят насоки за правилно поведение и живот .
И са впечатляващо сходни!
Десетте Божи заповеди (Библията) – изход 20:2-17
- Не убивай
- Не кради
- Не лъжи (Не свидетелствай лъжливо)
- Почитай баща си и майка си
- Не пожелавай чуждото
Египет – „42 закона на Маат“ (Книга на мъртвите) (~2000 г. пр.н.е.)
- „Не съм убивал хора“
- „Не съм крал“
- „Не съм лъгал“
- „Не съм извършил прелюбодеяние“
- „Не съм злопаметен към родителите си“
Виждаме директните прилики с Десетте Божи заповеди, но тези правила са записани хиляди години преди Мойсей.
Будизъм – Пет морални правила (Панча Шила)
- Да не отнемаш живот
- Да не крадеш
- Да избягваш лъжа
- Да не извършваш неправилно сексуално поведение
- Да не употребяваш опияняващи вещества
Будизмът не е теистична религия, но отново базовите морални принципи са същите.
Ислям – Шариат и Десетте големи гряха
- Убийството е грях
- Кражбата е наказуема
- Лъжата е забранена
- Прелюбодейството е тежък грях
- Неуважение към родителите е грях
Индия – Законите на Ману
- Не трябва да убиваш живо същество без причина
- Истината трябва винаги да бъде казвана
- Чуждото не трябва да бъде присвоявано
- Човек трябва да почита родителите и учителите си
Извод:
Независимо дали си в Древен Египет, Индия, Палестина или Китай – хората винаги са изграждали морален кодекс, който забранява убийства, кражби, лъжи и насърчава почитта към семейството.
Това не е „Божествено откровение“, а естествено социално правило за оцеляване на общността.
Затова, когато някой каже: „Бог ни е дал заповедите!“, истината е, че човечеството винаги е знаело какво е добро и зло, защото иначе обществата просто не биха могли да съществуват.
Апокалипсис: Краят на света
Представите за край на света и последен съд са разпространени навсякъде. В християнството — Откровението на Йоан; в исляма — Денят на възкресението; в скандинавската митология — Рагнарьок; в индуизма — цикличното разрушение и създаване на света от бог Шива.
Тези сходства показват, че различните култури и религии споделят общи теми и идеи, отразяващи универсални човешки преживявания и въпроси. Разбирането на тези паралели може да насърчи по-дълбоко разбиране и толерантност между различните вярвания.
Християнство – Откровението на Йоан
- Апокалипсисът описва край на света чрез бедствия, войни, чумата, глада и Божия гняв.
- Появява се Антихристът, идва Страшният съд и след разрухата настъпва „Новият Йерусалим“.
- Добро срещу Зло в последна битка.
Ислям – „Кияма“ (Денят на възкресението)
- Също описан с катастрофи, разрушения, падане на небесните тела.
- Явява се фигурата на Имам Махди и Исус, които побеждават злото.
- Следва възкресение и вечен живот за праведните.
- Появява се Даджал – Ислямският „Антихрист“ – „лъжливият месия“ (ал-Масих ад-Даджал), което буквално означава „Лъжепомазаник“. Той ще се появи в края на времето като измамник, който ще твърди, че е божествен и ще заблуждава хората с чудеса и лъжи. Ще донесе хаос, ще поквари човечеството и ще изпитва вярата на вярващите. Според исляма, Иса (Исус) ще се върне на Земята именно, за да срази Даджал, заедно с водача на вярващите – Имам Махди.
Познато ли ви е? На само появата на антихриста, но и името на …. Исус.
Скандинавска митология – Рагнарьок
- Крайната битка между боговете и чудовищата (Йормунганд, Фенрир, Локи).
- Светът изгаря и потъва в океан.
- Но… след разрушението, от морето изплува нова земя – символ на възраждане.
Индуизъм – Краят на Кали Юга
- Светът е цикличен. В момента сме в „Кали Юга“ – епоха на морален упадък.
- В края на тази епоха ще се появи Калки, последната аватара на Вишну, който ще унищожи злото.
- Следва нов Златен век.
Маите
- Маите вярват в циклично унищожение и сътворение на световете.
- Според тях сме в петия свят, като предишните са унищожавани от вода, огън, вятър и ягуари.
Сходства:
- Глобално бедствие (огън, вода, земетресения).
- Божествена намеса – богове или месии водят битка срещу злото.
- Страшен съд – преценка на човешките души.
- Нов свят или цикъл, който започва отначало.
Истината е проста:
Религиите са преразказвани легенди с различен акцент – понякога за вдъхновение, но по-често за контрол.
И ако все пак искаме децата да знаят за религиите – нека ги учим на история на вярванията, на културология, а не да ги захранваме с „единствената истина“, която е копирана от предходната.
Знанието дава свобода. Вярата без мисъл дава страх.
Да учим децата да мислят, не да се боят. Богове има много – свободата е една.
